|
Тема
|
Искам да знам
|
|
Автор |
jils () |
Публикувано | 10.01.05 08:43 |
|
Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам за какво те боли и дали смееш
да мечтаеш за срещата с копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си.
Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като
глупак заради любовта си, заради мечтата си, заради
приключението да си жив.
Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти.
Искам да знам дали си докосвал сърцевината на мъката си,
дали си отворен след предателствата на живота
или си свит и затворен от страх от още болка.
Искам да знам дали можеш да останеш в болката,
моята или твоята, без да се опитваш
да я криеш, заглушаваш или лекуваш.
Искам да знам дали можеш да бъдеш с радостта,
моята или твоята, дали можеш да танцуваш лудо
и да оставиш екстаза да изпълни всяка фибра от тялото ти,
без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни или
да помним ограниченията на човешката природа.
Не ме интересува дали историята, която ми разказваш
е вярна.
Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг,
но да останеш верен на себе си, дали можеш да понесеш
обвинението в предателство, но да не предадеш
собствената си душа.
Искам да знам дали можеш да виждаш красотата,
дори когато не всеки ден е красив. И дали
божието присъствие е извор на живота ти.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението,
моето или твоето, и въпреки това да застанеш
на брега на езеро и да прошепнеш
на бляъка на пълната луна:"Да!"
Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш.
Искам да знам дали можеш да станеш след нощ
на мъка и отчаяние, изтерзан и наранен
и да направиш каквото е нужно да бъде направено
за децата.
Не ме интересува кой си, нито как си дошъл тук.
Искам да знам дали ще застанеш с мен в средата на огъня
и няма да се отдръпнеш.
Не ме интересува къде, какво, или с кого се учил.
Искам да знам какво те крепи отвътре,
когато всичко друго рухне.
Това искам да знам...
/Името на автора не ми е известно, но знам, че е мъж/
| |
Тема
|
Re: Искам да знам
[re: jils]
|
|
Автор | gnu (Нерегистриран) |
Публикувано | 10.01.05 11:55 |
|
tova kakvo otrazqva? mnogo e TO4NO !
| |
Тема
|
Re: Искам да знам
[re: jils]
|
|
Автор | aз (Нерегистриран) |
Публикувано | 14.01.05 18:18 |
|
момчето, което ми го подари , мисля, че ми написа отдолу , че е от реч на индиански вожд. те нали имали ораторства . но не съм сигурна, че е истина:) той си беше фантазюор
| |
Тема
|
Re: Искам да знам
[re: jils]
|
|
Автор | aз (Нерегистриран) |
Публикувано | 14.01.05 18:20 |
|
и липсва краят, който е най хубав:)
| |
Тема
|
Re: Искам да знам
[re: aз]
|
|
Автор | kaka_Pena (Нерегистриран) |
Публикувано | 14.01.05 21:55 |
|
ia razkaji ne6to pove4e za tova mom4e!
| |
|
Ako pita6 men za avtora - na znam koi e. No ako se poiavi otniakade, s udovolstvie 6te se zapoznaia s nego. No znam,4e ne e kazano ot indianski vojd, kakto be6e predpolojil niakoi.
| |
|
Авторката е жена, казва се Орая
Това е сайта с оригиналните творби
а ето и края на поемата :
"Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш компанията си в самотните моменти."
Имам още една преведена "Танцът", ако искаш мога да ти я пратя
Извинявам се, че се намесвам, но това са ми едни от най-любимите неща и са ми слабост
Мисли. Вярвай. Мечтай. Рискувай.
| |
|
Здравей, Тиха Звездна Нощ! Да, бих искала да ми изпратиш и "Танцът". Благодария ти!
| |
|
И благодаря за сайта! Браво на теб!
| |
|
Танцът
Изпращам ти покана - думите й са изписани на дланта ми от пламъка на живота.
Не скачай с вик - "Да,това е което искам!Нека го сторим!", а просто се изправи тихо и ела да танцуваш с мен.
Покажи ми как следваш най-дълбоките си желания, по спирала в болката на болките, и аз ще ти покажа как навлизам навътре и как се отварям навън, за да почувствувам целувката на Мистерията, сладките й устни до моите, всеки ден.
Не ми казвай, че искаш да събереш целия свят в сърцето си.
Покажи ми как успяваш да продължиш, след като си направил поредната грешка, без да изоставяш себе си, когато си наранен и се страхуваш да бъдеш необичан.
Разкажи ми историята за това кой си, и ме познай в историите, в които живея аз.
И когато сме заедно, нека помним,че всеки един от нас винаги има избор.
Не ми казвай колко прекрасни могат да бъдат нещата...един ден.
Покажи ми, че можеш да поемеш риска да бъдеш в пълен мир, напълно приемащ начина, по който са нещата точно в този момент, и отново в следващия, и в следващия след него...
Наслушала съм се на достатъчно воински истории за смел героизъм.
Кажи ми как се сгърчваш, когато се блъснеш в стена, в нещо, отвъд което не можеш да преминеш само със силата на собственото си желание, и какво те пренася отвъд тази стена, при крехката красота на човешката ти природа.
И след като сме показали един другиму как сме поставили и опазили чистите, здрави граници, които ни позволяват да живеем заедно, един до друг, нека рискуваме и си припомним как никога не спираме мълчаливо да обичаме тези, които някога са ни обичали така шумно.
Отведи ме по местата, които те учат как да танцуваш, местата, където би рискувал, оставяйки света да разбие сърцето ти.
И аз ще те отведа по места, където земята под нозете ми и звездите над мен ме карат да се чувстувам цяла отново и отново.
Покажи ми как се грижиш за външните неща, без да им позволяваш те да определят кой си ти.
Когато децата са сити, но въпреки това вътрешните ни гласове крещят, че желанията на душите ни имат твърде висока цена, нека си припомним един на друг, че това никога няма връзка с парите.
Покажи ми как представяш пред хората и света историите и песните, които би искал децата на нашите деца да запомнят.
И аз ще ти покажа как се боря не да променям света, а да го обичам.
Седни до мен в дългите моменти на споделената самотност, познавайки както абсолютна ни самота поотделно, така и безспорната ни принадлежност един на друг.
Танцувай с мен в мълчанието и в звука на дребните всекидневни разговори, без да ми противопоставяш нито едното, нито другото в края на деня.
И когато звукът от всички декларации на най-искрените ни намерения е вече изчезнал с вятъра, танцувай с мен в безкрайната пауза преди следващото вдишване на великия дух, който ни диша в самото съществуване, а не просто запълва празнотата отвън или отвътре.
Не казвай "Да!".
Просто поеми ръката ми и танцувай с мен.
Мисли. Вярвай. Мечтай. Рискувай.
| |
|
|
|
|