Моля ви, дайте малко повече информация за обучението по психология в български вузове? Къде е най-добре???

Ебалимумамата. Тва ли се нарича "спам"?

Един преподавател казваше, че единственото обучение е самоубочението...

да...100% съм съгласна с теб, но това самоубочение дали ще и е достатъчно на въпросната/питаща каде да учи ?:) Мисля се интересува от университет, а не как да учи:))

Вашето въображение,това е вашият свят

http://www.psihologia.start.bg

Да бе, от самообучаващи се "аман". Но ако имаш предвид инициатива за записване в различни курсове и програми, тогава може.
Завършила съм психология в СУ, по старата система, когато магистърските програми бяха по две години. Но и тогава доста от преподавателите не бяха на ниво. Не твърдя, че са некомпетентни, явно не искаха да си предават знанията толкова лесно. Въпреки че то това им е работата и за това им плащат. Отделен е въпроса колко им плащат, но това е друга тема.
И като се има предвид, че психологията стана много модерна и всеки реши, че може да се занимава с нея, ясно е, че и от преподаването й могат да се изкарат много повече пари.
Има качествени курсове в НБУ, но не съм ги проверила лично, така че не гарантирам.

За да не ме нападнете веднага ще кажа кой съм и за какво се боря:

Завършил съм Бакалавърска програма по психология в НБУ и след това магистърска програма по Клинична психология, пак там. Учил съм (без обаче да се явявам на изпитите!) и в Магистърската програма по Клинична и консултативна психология в СУ.

А сега по въпроса:

За бакалавърското ниво - ако се очаква да се научи нещо за психологията (практически приложимо!) е заблуда. БП са базови и дават теорията. За БП в СУ мнението ми е отвратително - да кажа защо: учат се неща отречени от науката от преди 20 години, например ако някой е чевал за такъв звяр като психология на анонимността, аз не бях чувал ама в СУ се учи! Освмен това теорията така се преподава, че да не се разбере, по учебник често написан от водещия предмета - сиреч ужасен, за чужди автори само се казва, че ги има ама кък им се казват книгите и къде да се четат - аман няма такова животно. За НБУ - пак много теория, ама има възможност ако нещо не те кефи и ако не е задължително да не го учиш. Естествено има задължително доста неща, ама има и доста възможности да питаш тоя-оня кое е добре да поотложиш и кое да слушаш сега. А има и една ебака за "професорята" - в края на всеки семестър има оценка от страна на студантите, която професорите на могат да спрат, тя е анонимна, студентите си я попълват доста сериозно и има неписано правило, че ако преподавател има два семестъра подрез слаба оценка -ВЪН! Кретените освен това бързо се надушват и студантите не ходят да ги слушат , а това също се следи и айде АУТ! А освен това ема един момент, че част от преподавателите и то не малка е действащи професионалисти в областта си, а не само академични кадри.
2.За магистърските програми - в СУ както се каза преподавателите никак не искат да предадат знанията си, ама никак. Изключение са програмата по Трудова и организационна и Детска и юношеска психология. За клинична не искам да говоря! Мрак и ужас! През цялото време една особа от там навива за нейната програма в Медицинския университет, колко била супери т.н., а доколкото знам е същата дори и по-гола вода! Тестовете не ги научаваш, знания за това получават чужденците срещу европейски пари от една специалистка по тестове (не казвам нищо срещу нея, разбира си от занаята ама го дава скъпо!), българите охлаждат орално течното ястие тип СУПА! Задължителна група (ами ако не искаш да си вадиш очете с колегите? Е НЯМА!), преподаватели, които гледат лакомо колежките и на купон съм чувал разговор за вземане на изпит по гръб (КЪЛНА СЕ В БРАДАТА НА ФРОЙД, ИСТИНА Е!) Абе МП по клинична в СУ - мрак и ужас! В НБУ (моята програма!): ако не харесваш психоанализата - ЗАБРАВИ! Освен това е доста разклащащо нервите изживяване, да виждаш доста пациенти и да ги обсъждаш нон-стоп. В един момент около 95% от колегите си мислят, че и те са мръднали, защото психоанализаат ти вриза под кожата прекалено бързо, за кратно и ако не си ЛУД фен, както се казва ЗАБРАВИ! Освен това там не всички влизат да учат, щото има сито на приемния изпит! Е имаш много стажове с истински пациенти, където се научаваш сравнително безболезнено до пускаш тестове, да правиш интервюта и да се бориш с изродясалите лекари. И до толкова - ако очакваш да станеш психотерапевт - ЗАБРАВИ веднага! Това не се учи в универсисет - НИКЪДЕ ПО СВЕТА И У НАС ДОРИ! За това си има асоциации по психотерапия!

Това е накратко. Сигурно съм допуснал много правописни грешки, ама ме мързи да си чета и да поправям!

Людмил Пешев
/Клиничен психолог, Психодрама асистент/

Не се заяждам, просто искам да попитам психоанализата не беше ли остаряла като метод.
В момента не мога да се сетя какво ме кара да мисля така, уви, а и сам абсолютен лаик в областта...

Само да те поправя Джъмпър, големият проблем на НБУ е, че някои странни мозъци там са решили, че освен психоанализа нищо друго не е достойно да се нарична клинична психология. Това е голяма грешка, още повече, че психоанализата е една парадигма от много и честно казано най-опасната в ръцете на неподходящи хора.
Второ допълнение - информацията ти за СУ е остаряла, такова животно като психология на анонимността няма.
Що се отнася до магистратурите - да, положението не е весело. Но няма и ВУЗ в БГ, в който да е по-добре за съжаление.

Инсайт

"Пътят пред мен е по-дълъг от пътеката зад мен."

ааа, гражданино Пешев, развеселяващо :)) отдавна съм забелязал вашия патерналистично-перонов стил - малко мяза на господин теушановия, изн ид :)))
хаха
както и да е - не мога да разбера защо хора, които нямат преки наблюдения (особено за магистратурите-инсайт, чеситта коледа :), обичат да размахват пръст и да дават тежки оценки. Стегнете се, пичове и дами :)
И гражданино Пешев, кой ви е пуснал да посещавате лекции, без да си платите :) послъгвате или преувеличавате? или да ви чакаме с 1800 лева под ръка. Както казваше моят приятел Франк Лойд Райт - ах, Пешев, Пешев...

Калин
анонимен психолог - хахаха