Случвало ли ви се е, да ви отегчават хората, да не се интересувате от нищо и да се чудите как е възможно другите да могат да говорят толкова много безсмислици и да са щастливи от това ?

Dam sluchva se, mai e normalno, zabelqzala sam 4e e golqma potrebnost pri nqkoi hora da govorqt postoqnno, da spodelqt, nqkoi da gi slu6a , nezavisimo kakvi ne6ta( ponqkoga bezsmisleni) govorqt.Normalno e oba4e do opredelena stepen.Chesto e inzervq6to i napravo ti se 6te da im izkre6ti6 v lizeto:" Prestani!" Oba4e togava riskuva6 da te pomislqt za nevrustenik:)

другите не са щастливи точно от това че ти си отегчен/а ,
а заради тяхна си представа за нещата...

....и да ти се иска да крещиш някъде ,напълно сам ....до изнемога , защото едва ли някога ще успееш да влезнеш в този цирк , в който трябва да се говори за "важните неща"- пари,коли,работа,къщи......

Напълно си прав/а . Но нямах предвид това. Старая се винаги да разбирам хората. Слушам ги винаги, независимо от това колко не ми е, или, ми е до тях. Неразбирам отвратителното си състояние, да ми е все едно какво казват, правят или не правят. Макар че, това е силно казано. Всичко, което е свързано с работата го върша машинално, прецизно, но машинално. Няма го хъса, няма го очарованието, няма го онова, което те радва от добре свършената работа. Изобщо, мисля нещата не са толкова прости, поне за моя, скромен интелектуален потенциал. Затова потърсих помощ.

Кой дъ фак е Хюстън?

о, не скромней да казваш че имаш малко мисловен потенциал - щом достигаш до идеята за самоанализиране, и въобще до скромност явно не е така.

Постоянното слушане на хората води до разширяването на твоя свят до цялата тяхна вселена, а вживяването и желанието да се разбере всичко и обясни като смисъл за да я има вселената е донякъде излишно, защото тази вселена си я има и без да са осъзнати обясненията за нея, и то - пред теб, а не заради теб. Нищо че хората изглеждат нуждаещи се да им бъде помагано в разбирането, в изслушване, докато всъщност искат да им бъде помогнато да е по-населен и по-шарен техния свят, така че не е голяма трагедия и не е фатално че не всичко е драма, света е шарен когато не се взима чак толкова насериозно, а тогава проблемчетата се решават и заради отношението ни към света, а не в крайни случаи като прехода на космонавти от една лична вселена към друга...

Хюстън... чуваме ли се още ?!

Здравей, Кръг. Радвам се за успешната връзка-чуваме се! Твоя начин на изразяване ми е малко чужд. Несериозния поглед върху живота прави човека по-независим, по-свободен и по-малко уязвим. Нещата така или инче се случват, защо да се тревожим, какво можем да променим ?! Ами ако можем? Ако гледайки несериозно, сме пропуснали да свършим дадена работа и някой е пострадал от това?


Много искам да не губя връзката... Хюстън?...

точно така,

просто не бива да се забравя че и ти* си човек,

или * не точно ти, а този който не пропуска да е отговорен не бива да забравя че и той* е човек, и че може да се окаже пострадал от това че непрекъснато се оглежда и вижда света като място в което се появяват проблеми - дори за да може да вижда решенията е добре да го вижда като свят в който се появяват решения - въпрос на добро отношение към света, за да се отнася и той така с нас...

това е като не мисля много, а отговорих повърхностно... може би трябва да помисля още...

А ако загубиш желанието да виждаш свят, в който има решения а не проблеми?
Навярно си болен?