Re: За цените+ / Наука / Хуманитарни науки / Психология

Булимия нервоза (или т.нар. вълчи глад) се определя като нарушение на храненето, в което повтаряеми цикли от прекомерно ядене, особено на храни, богати на въглехидрати (например, сладки, сладкиши, торти. Месните продукти съдържат белтъчини и мазнини и са значително по-неинтересни за булимиците), са съпроводени с драстични мерки за очистване на консумираната храна. Тези мерки включват самопредизвикано повръщане, усилено и жестоко диетуване, силно натоварващи и изтощаващи физически упражнения, прекомерна употреба на лаксативи. Както анорексията, булимията като психологическо нарушение, се основава на недакватността на субективната оценка за нормалността на личното тегло.

Булимичката изпитва панически ужас, че може да натрупа тегло (в следствие на разгулното хранене), което да развали фигурата й и затова предприема най-често предизивиканото повръщане и диета като средство за възстановяване или редуциране на първоначалното тегло.

Анорексичката е обсебена от мисълта, че е с наднормено тегло, което не може да свали по никакъв начин, въпреки изнурителните диети, физически упражнения и употребата на лаксативи, макар то да е нормално или под нормалното. Което, от своя страна, засилва още повече злоупотребата с изтощителните мерки за отслабване, описани по-горе.

Става въпрос за два модела на приемане на храна и съответната степен на ексесивно намаляване на теглото. Много булимици стават анрокесици в последствие, както и много анорексици практикуват "техниките" за намалявене на теглото, обичайни за булимиците.

Булимията е по-разпространеното заболяване, анорексията - по-тежкото.

Има данни, че анорексията възниква малко по-рано от булимията, във връзка с други разстройства на психиката като асоциалното поведение, самоубийствени опити, травматични, сексуални и (доста често) инцестни инциденти, но като цяло и двете се появават в ранното юношество и млада възраст, когато традиционно, с настъпването на половата зрялост, се наблядава естествено увеличеване на теглото, спрямо предпубертетния период.

Най-често обяснения за нарушенията се търсят в психологическата история/състояние на клиентите, но има няколко интересни хипотези, че причината за анорексията и булимията могат да имат органичен характер, свъзран с действието на невротрансмитери като норепинефрина и серотонина върху отделни части на хипоталамуса, както и на допамина като фактор, модурилащ количествата норепинефрин и серотонин.
Възможно е тази връзка да е вродена или следствие на някакво заболяване/увреждане, възможно е и да бъде вторично физиологично кондиционирана в последствие, когато жената (по-често тези нарушения засягат женската популация, отколкото мъжката) реши да променя теглото си според амалгамата от убеждения, формиращи предствата за успешност, привлекателност, пропорционалност, красота.

Убежденията могат да бъдат формирани (утвърдени, предизвикани, наложени) отвън на индивида чрез групова ("красивите" съученички), семейната (спортни натури или амбициозна майка бивша или неуспяла балерина) или обществената (чрез рекламата кое се смята за "модерно", "красиво" и "секси") норми.
А могат да бъдат плод изцяло на личен свърханагажимент, свързан с поддържането на конкретна работа или практикуването на спорт, или вторична реакция, в следствие на други психични проблеми.

Тъй като и булимията, особено анорексията, са заболявания, които са животозастрашаващи, лечението им задължително трябва да включва възможност за и достъп до спешна болнична помощ. Случаите на смърт при анорексичките не са никак малко (макар по данни от други страни, защото в Бг никой не води такава статистика или не я предоставя). Тези заболявания много напомнят наркотичното лечение - клиентите са много упорити в практикуването на ритуалите за отслабване, а повечето от тях са убедени не само, че са на лечение временно и че като излязат нямат да спрат лечението, но и че хоспитализирането им е злонамерено действие на "нищо неразбиращи" близки.

Следователно, лечението е процес, мъчна и неблагодарна работа, често пъти и неуспешна. Убежденията и погрешните възприятия, съпроведени с абсолютистично и иррационално мислене се лекуват трудно, а понякога тялото няма толкова животовреме, за да изчака нагласите и възприятията да се самокоригират и саморегулират.

Затова може би е добре да се ориентирате към центрове, където освен лекари, има и екипи психолози и психотерапевти, ще има други клиенти със същия проблем. Колкото по-бързо и по-упорито се работи с клиентите във всики посоки, толкова по-добра възможност има да се търси подновяването на връзката с нормалния живот.

-------

Не изказвам никакви препоръки и коментари по повод на конкретния център и методите му на работа, защото не познавам нито работата им, нито успаеваемостта им в лечението.
Традиционно обаче за психологическата помощ в БГ, те не са я дали, от което тръгват, предполагам, съмненията в компетентността им. И с основание - всеки може да каже всичко (добро, подходящо) за себе си, а с "аз по тоя път съм минала, та се чувствам избрана да помагам", лично аз не се чувствам комфортно, така че номерът няма да мине. Това не е Космодиск или разносна козметична търговия по домовете, а и аз като съм нямала тоя проблем, например, означава ли, че не мога да помагам на булимици? :)
Опитах се да напиша принципното положение въз основа на световния опит по отношение на нарушенията на яденето.
За отделните пациенти могат да се окажат продуктивни много видове терапия (арттерапия, също), но успехите са по-скоро в сферата на поведенческите и когнитивно-поведенчески такива (преди всяка друга терапия). В интерес на истината, психодрамата на един по-късен етап от лечението, може да се окаже много по-продуктивна от гледна точка лекуване психологическия проблем, отколкото арттерапията.
На този етап, арттерапията в България, както и приложена към конкретните нарушения, ми прилича на "много хубав" белгийски филм, в който знаеш, че нещо си гледал, но не си сигурен какво. Това още повече засилва подозренията в печелбарство. Затова подкрепям изказаното в по-горен постинг - ако се насочвате или търсите лечение, питайте за афилиацията и доказаната компетентност на психотерапевтите.
Ще ви посъветвам същото и ако сте тръгнали на зъболекар, макар и с пълното съзнание, че дипломата и името не са равнозначни на успех. Но пък като клиент поне Вие ще знаете кого и как да държите отговорен за качеството на лечението.

Операциите ги правим оперативно.