Нямам съмнения относно собствената си гениалност. Нито започнах тази тема за да я обсъждам. Моят проблем е в липсата ми на концентрация, мотивация, трудолюбие... или и аз не знам какво още. Уча специалност информатика във втори курс на софийския университет. Освен това ми се налага и да работя като програмист. Намирам си страхотни работни места... Но се плаша защото просто не си върша работата в 99% от времето. Е да верно...в останалия 1% от времето шашвам дори себе с производителност... но това не е достатъчно... Същото ми се получава и с ученето. Нямате си представа колко много бих дал за да мога за един ден да бъда в това състояние с което за ден или за часове съм си научавал за ужасен изпит(без да хода на лекции и да слушам там... Нямам време за това от работата) или пък онова състояни в което бях две нощи. В едната(май че беше 03.01.2003) довърших за една нощ игра (не че съм я изиграл... Написал съм я)която правех на напълно непознатия за мен тогава език JAVA... абе направих нещо голямо... просто бях супер концентриран, мотивиран и имаше огромен резултат. Другата беше по-скоро. И тогава се захванах с нещо огромно. И почти го довърших. Почти... защото след като на сутринта си легнах и се наспах не съм бил отново продуктивен. Въобще. А точно сега трябва да съм- идва сесия.
От мойте наблюдения ми е направило впечатление, че следните неща ми помагат на концентрацията:
1.Нищо странично вълнуващо за което да мисля.(например секс, европейско по футбол или интернет)
2.Лека сънненост(когато съм съвсем бодър решавам, че не мога да се забия зад компа или над книгите)
3.Някой да ми е направил голямо конско че нищо не върша(шеф,майка)
4.От работата която върша да не зависи нищо за бъдещето ми(иначе започвам да се вълнувам колко ще е гот като я свърша,което е точно ей сега след малко )
5.В никакъв случай да не се замислям кои са стъпките през които трябва да мина- а просто да тръгна по тях.
Освен това ми е направило впечатление, че съвсем нищо не правя,когато:
1.Изпитвам вътрешна вина но съм успял успешно да заблудя другите че върша нещо.
2.Когато съм наистина щастлив и когато всичко е тръгнало да ми се подрежда.
Те пък тия стигнаха само 2 на брой... Ми толко измислих.
Надявам се някой да ми даде безплатна професионална психо помощ какво да правя ако е успял правилно да диагностицира моя "тежък" случй :-)

Реших да публикувам и начини да се свържете с мене в случай че искате да ми пишете лично...
icq#326684454
e-mail: nikiforoff@mail.bg

П.С.
Самият аз се чувствам много гадно от това си състояние... И може би трябва да изпитвам гузност. Но мързелът ми, дори да е точно това, не е мое решение. Аз съзнавам, че трябва, че ми е разумно, че искам да си върша работите... Просто нищо не се получава обикновено. ЗАЩО? И какво да направя за да се промени това?

Спри да ебеш.

Zdravei! Mislia,che problemat ti moje da se razreshi sas:

1.Malko obodriavashti hapcheta i vitamini(hapcheta"ginko-biloba i memoplant),no i drugi spetsialni hapcheta za kontsentriranost(koito gi prodavat po aptekite no ne si spomniam kak se kazvat)

2.Отделияй време за спорт. Това много подобриава тонуса и подобрява за оросяване на мозъка и подобряване на концентрацията

3.Стани наясно с чувствата си и се консултирай с психолог.

Явно е, че решението, което ти предлагаш наложено на самия теб е довело до противоположен резултат на търсения т.е. до разконцентриране от основния проблем, липса на съсредоточеност и невъзможност за вникване в реалната ситуация.

Ако не можеш да убедиш някого - объркай го... и опитай пак.

Когато водещият мотив е това, че виждаме ясно смисъла в това, което правим работоспособността ни е доста висока, незавимо в какъв вид труд е изразена.
Например мотивацията ни за учене - може да виждаме смисъл в самия процес като развиващ мисленето ни, в живота в университета или пък в перспективите на бъдещата (в твоя случай и настояща) професия.
Когато мотивацията е добра понятието мързел се елиминира като причина за бездействието или ниска производителност, тъй като се измества от т.нар. "хъс за работа". А тогава крачката до успеха е... лесно осъществима.

Как виждаш преодоляването на т.4?

Ако не можеш да убедиш някого - объркай го... и опитай пак.

Ако правилно съм разбрал мнението ти(което наистина звучи крайно логично), holi_day, излиза, че всъщност въобще нямам желание да довърша това с което се захващам- Щом кат нямам хъс значи не съм мотивиран...нали така казваш?
Ама аз съм... Аз с ума си знам, че треве да бачкам, уча....ама
Просто НЕ ЗНАМ защо когато си кажа "седни, направи това, на далавера ще ти е" и нищо не става...
Тоест твърдението ти е грешно на практика... Или аз съм теоретически грешен
Предполагам, че под точка 4 имаш предвид там, дето мисълта, че върша нещо важно ме разсейва(определено не е до притеснение) Ами това си е поредната тема на която бих могъл да се разсея. Не знам нито как с нея нито как с другите ми разсейващи мисли да се справя... Тъкмо за това и пиша тука

Malinda, изненадан и благодарен съм за толкова конкретния отговор който успя да ми дадеш в една толкова объркана и сложна насока като човешката психика(особено пък щом става дума за моя допълнително утежнен случай
).
Обещавам си да отида до аптеката и да си купя по евтиното от тия двете а ако то не подейства и да спестя за по- скъпото. За спорта- ами и това правя...когат не вали или ше е ритане(нащо не е футбол) или тенис... Ама да си призная съм скептичен, защото мойто не е в невъможността ми да проява мисълта/фантазията ми а в неумението ми да я насоча...
Както и да е-след няколко дни очаквай отговарящ пост с това какъв е ефекта!

"Просто НЕ ЗНАМ защо когато си кажа "седни, направи това, на далавера ще ти е" и нищо не става... " - това ли е водещият мотив?
По правило всяко действие има няколко отделни мотива, между които съществуват противоречиви връзки - мотивационен конфликт. Сега спокойно можеш да изложиш и останалите мотиви.

Писателят Пруст облицовал кабинета си корк за да не се разсейва, но дори при такава старателна изолация не могъл да работи денем и да се изолира от шума.
Химичката Мария Кюри пък така съсредоточено можела да чете, че веднъж в библиотеката построили кула от столове около нея без тя изобщо да забележи.

Някои дразнители - като музика напр. могат дори да помогнат за съсредоточаване на вниманието. Какво е мнението ти за чатовете и сайтовете за запознанства като разсейващи фактори?

"Господар на волевото внимание е самата личност. Добрата разпределеност на вниманието рядко "другарува" с доброто му съсредоточаване. На едни хора е дадено едно, на други друго" Коломенски
Волевото внимание подлежи на... управление и възпитание като качество.


Гениите са известни със своята разсеяност - потвърждение за собствената си гениалност и от други източници ли търсиш?

Ако не можеш да убедиш някого - объркай го... и опитай пак.

Здрасти,
Вярно това, което си описал, не е най- добрият модел, но:
1. Ако за този 1% от времето ти си толкова продуктивен, колкото останалите за 100% от своето време, то ти си просто изключително ефективен и необходимо ли е в такъв случай да изпитваш чувство за вина (което вероятно е повлияно от представите на другите за начина, по който да си оползотворяваш времето). Знаеш ли принципа на Парето: 20% усилия, 80% резултат.
2. Важно е да вършиш неща, които са ти приятни, а ако не са - направи ги приятни. Приеми го като предизвикателство към самия себе си. Видно е, че специалността, която си си избрал е плодотворна от тази гледна точка.
"Ако нямаш това, което искаш, поискай това, което имаш" - Сенека.
3. Превърни дефекта в ефект. Вместо да се тюхкаш, че разчиташ на външна мотивация (конско от шеф или майка), приеми го като факт и го използвай в своя полза.
4. "От работата която върша да не зависи нищо за бъдещето ми"
Тогава постарай се да не се обвързваш с резултата от работата. Приеми гледната точка на страничен наблюдател. Страничният наблюдател обикновено не е емоционално обвързан с даден проблем и може да вижда по- добре в перспектива.
И най- вече - дай си сметка, този дискомфорт, който изпитваш, дали произлиза от самия теб или от представите и очакванията на околните за нещата. Ако си наистина гениален, както сам се оценяваш, защо искаш да се напъхаш в рамките на средностатистическата единица? От друга страна, разбира се, не бива да изключвам момента, че все пак е необходима достатъчна степен на адекватност спрямо изискванията на социалната среда - все пак общуваме със себеподобни. Но затова е необходим някакъв баланс. Отново предизвикателство!
Успехи в преодоляването на дискомфорта!

:(ama da znaes tse az imam sastia problem samo tse ne sam ymen kato teb
ne moga vobste da se kontsentriram,ama ti imas pone toz 1 % ot vreme v koeto si genialen,a pri men ne sastestviva
ne se otsaivai stoto ima mnogo xora kato teb i znai
TSE TEZI KOITO Sa 100% sasredototseni sa masini,ne sa xora a tela bez dysi
interesyvat se samo kak da pokazat svoia genii
ot dymite ti razbiram tse ima nesto dobro v teb,stoto inatse nemase da pises negativni nesta za sebe si
Formylata za kontsentratsia odavna ia tarsia ama nikade ne moga da ia nameria??????i mislia tse izpolzvam samo 1% ot mozaka si a ostanalite 99% metstaat???????
aaaaaaaaa ama holi i ti li si tyk?????????vidiax te
xaxaxaxaaaaaaa ama da znaes tse brat mi e sasto genialen stoto e sev v edna firma za programirane ako iskas da kaza koia e??????i da ti dam vizitka ????????//
LOL kolko sam lyd dnes

да е:

Разконцентрираност, демотивация, умора и мързел

Ако не можеш да убедиш някого - объркай го... и опитай пак.

Това беше една необходима забележка, мерси holi_day

Много време(тези два дни от когато ти постна- сори за бавния отговор, Рей) ми беше нужно за да измисля къде опитите ми да правя точно това което ме съветваш са се дънели.
Защото ти каза точно тия работи които и аз съм казвал на няколкото отдали ми се случая да окуража някой. Сега осъзнавам, че ми е било лесно да кажа тва- онова, обаче сега да го реализирам за себе си ми излиза сложно.
Така или иначе ти ми отвори очите напомняйки ми, че за да постигам нещо трябва да го правя по моя си начин(не конкретно моя- а за всеки човек по неговия си) и непременно с кеф. Сега искам да понасоча темата в друга посока- Как тогава да контролирам(това въобще не е точната дума... манипулирам звучи по-страшно, но е по-точна) чувствата, емоциите, подсъзнанието си така, че да ми е кеф...след като следствие е не само продуктивността ми а и моментното отношение към другите, способността за взимане на решения.
Голяма е дилемата дали е страшно човек да губи тъй наречените му човешки черти- тоест дали настроението да му влияе на гореизброените 3 неща. Моята химера за такава изолирана от външния свят концентрация (която както казваш има своето реално изображение в Мария Кюри) е сравнявана с хладината на робот и тяхната не удошевеност, а... абе сметачество.
Когато съм разказвал на познати за мечтата ми в дадени моменти просто да изклювам влиянието на настроение, чувства, емоции(или пък да ги сведа в някое временно подходящо състояние) пък са наричали това зомбиране.
Е тъй, като аз съм взел решението за себе си особено пък по време на сесия- хора дайте идея как да не се отчайвам, как да не се възгордявам, как да не се развълнуввам, как да не заспивам (Пропуснах ли нещо) независимо от тва кво ми е било и кво става покрай мен.

Сега като гледам това което написах май не е много свързано с това което ти ме посъветва... Тръгвайки да пиша това, аз бях с ясната идея, че това което не ми достига да "направя нещата които правя да са ми приятни " (цитат с елементи на преразказ) са именно тези неща които ме карат всяка сутрин да съм в различно настроение в което не знам доколко ще ми е приятно да мисля насочено. И тъй като туширането на това разнообразие от случки не е предмет на психологията, за това и питам- как да туширам/игнорирам следствията в чувствата/емоциите/настроението ми породени от тия "случки".

поправка...това за Мария Кюри не го е казал ти Ray a holi_day

Много време мина, пък още съм жив. Вие как сте... Надявам се поне някой от вас, които се опитахте да ми помогнете преди 2-3 години да не се е запилял някъде из нета, ами още да проверява понякога какво се е случва тук. Сигурно ще е интересно да си напишем две приказки след толкова време. Та сега по същество... Живеех си в спек и здух още доста след като ви се оплаках... Всъщност концентрирах усилията си да бутам. В някаква степен може да се каже, че се справях- ето, че вече съм четвърти курс (е, трябваше да съм завършил де, пропуснах година

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега разбирам защо се издигам и ми увеличават заплатата ... Защото мъжете не издържат на натиска и се отказват. :)))
Благодаря ви от все сърце!!!
Благодарение на вас на 31 години живея в мезонет, карам чисто нова и много луксозна кола, пътувам в междуконтинентални командировки, ходя на ски в Швейцария и пращам детето си лятото за един месец в Испания. Нямам финансови затруднения. Единственото, което се иска от мене е да си върша работата качествено, в срок и да спазвам йерархията и правилата. За мене тази сделка е повече от добра.
И така сме много жени с деца. Благодарим ви мъже, че ни вдигнахте стандарта. :))) Нас компромисите с личната свобода не ни притесняват, защото в брака ни се налага да правим стократно по-големи отстъпки с неясен резултат и несигурна възвращаемост. Това на работното място си е жива слободия. :)

Прочетох цялата тема - и твоя проблем, и изводите ти от тази година, и хубавите съвети, които са ти дали.
Бил съм там където и ти. И сега понякога съм така, когато не знам за какво бачкам съвсем не ми се работи. Дисциплинирах се, обаче, и мога да си изпълнявам работните квоти по такъв начин че да не ми се карат шефовете (ако са нормални) и да си осигуря някакъв стандарт.
Мислил съм много по тия причини, защото като малък в училище въобще не учех а бях много успешен, но после в университета се оказа че нямам работни навици.
Открих следните причини защо не можех да седна и да работя:
1. Не виждах смисъл.
2. Подсъзнанието ми протестираше, понеже му беше ясно че работата е за балъците
3. Не виждах връзката между по-голям успех в работата/ученето и подобрение на живота.
4. Другите на моя възраст, които работеха и се състезаваха, не ми бяха интересни и ми се виждаха глупави, не исках да стана и аз като тях. Гледах възрастните, които работеха много и в същото време бяха просто пионки, поучаваха ме че и аз трябва да работя, но те самите не си вярваха. Бяха много тъжни.

С течение на времето нещата се промениха. Стигнах до следните изводи:
1. За да искаш да работиш, трябва да си в среда, която те кара да се състезаваш. Умни млади хора, които живеят буен нощен живот, пътуват, имат добър стандарт и големи планове за бъдещето. Хора, които са готини и искаш да си като тях, съответно влизаш в съревнованието. Ако видиш хора, които реално постигат неща с работа и знаят как да живеят, това ще те мотивира МНОГО.
2. Ако имаш любов и/или много як социален живот парите няма да ти стигат. Ще искаш още и още, ще трябва да работиш. Ключът е да си изградиш баланс: много работа и много забавления. Това е трудно, много са редки хората, с които можеш да го правиш. Повечето хора са овце, единици са тези, които могат да те извадят от съня ти и да те вкарат в истинския живот.
3. Да се манипулираш сам е възможно, но не го прави! Имах един период, в който сам станах своя родителски глас и се карах да работя без реална полза от това. Беше много тъпо, голяма кра4ка назад.
4. Постави си високи цели! От написаното от теб наистина звучиш умен. Трябва да се сравняваш с най-успелите хора, които срещнеш!
И така, това са моите мисли... какво мислиш ти?

Eto oshte edin, na koito mu e trudno da si nameri motivacia :)))

Ami ako otglejdahte dete sami niamashe da se chudite otkade da se motivirate.

Znaete li kakva kazarma e - stani sutrin v 7:00, niama spi mi se, niama leji mi se. Deteto iska zakuska, da go izmiesh, oblechesh, pogrijish, a mejduvremenno i sebe si da prigotvish, da organizirash denia si taka, che da uspeesh i na trite fronta - deteto, kushtata i rabotata si (ako imash kasmet da sa samo tezi tri fronta).
Posle idva golemiat vapros - otkade pari za vsichko - hrana, naem, tok, voda, telefoni, detska gradina, uchilishte, kursove po angliiski, pochivki, lageri - sviat da ti se zavie. I pochvash - edinstvenoto, koeto zapochva da te interesuva e otkade shte doidat sledvashtite pari i kak da gi izkarash. Niamate predstava mozuka na chovek kakva mashina e i kak samo moje da raboti kogato si pritisnat do stenata.

Maje, ne se samozalagvaite - motivaciata, onazi, nai-silnata idva ot prinudata i otchaianieto, a ne ot polojitelni stimuli. Kogato niamash s kakvo da nahranish deteto si, kogato si prinudena da vlachish deteto si po gradskia transport, a vijdash vsichki maje kak hodiat s koli i sa sami v kolite si, kogato iskash deteto ti da uspee v tozi jivot i iskash da mu platish dobroto obrazovanie i znaesh, che niama koi drug osven tebe na tozi sviat koito da ti pomogne. Togava pravish chudesa ... i posle se obrashtash nazad i si kazvash - ama tova vsichkoto az sama li go napravih???!!!!

Blagodaria na muja, koito me ostavi da se opraviam sama s malkoto dete. Toi me napravi tova, koeto sam sega.
I to zashtoto ne mu se raboteshe, marzeshe go i ne mojeshe da si nameri motivacia.

Беше ясно че ще се мотивираш.

Все някога ти се предоставя възможността да се изявиш , и ако притежаваш талант успяваш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Привет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За съжаление, освен този високо продуктивния тип, в мен има и мързеливец, и женкар, и страхливец... кой ще вземе надмощие в даден момент зависи от мн неща...
разбери от какво зависи и си си решил проблема на 80%

Здравей, Iashu! Може би малко късно се включвам в дискусията, но темата наистина ме заинтригува. И при мен са се появявали проблеми с концентрацията поради липса на мотивация. А мотивацията в различните възрасти е различна. Както за едно дете е важен балансът учене-игра, така при възрастния човек е необходимо адекватно съотношение между професионален и личен живот. На мен лично винаги ми действа разконцентриращо присъствието на друго близко същество в живота ми и затова предпочитам да се концентрирам върху професионалното ми развитие. Един мой приятел например не си намери място докато не се ожени и едва тогава успя да постигне трайна концентрация и удовлетвореност от работата си.
От значение е също да си даваме сметка кога може да се говори за
някаква относителна зрялост на индивида, т.е. еднa базова завършеност
на човешката личност във физически и психически план. А именно:
25 г. – завършване на физическия растеж, 27г. – социална зрялост,
около 30 - 31г. – окончателна професионална ориентациия.
Така че според мен за трайно изградена концентрация и адекватна
мотивация може да се мисли едва към 30-тата година. Защото докато
човек е млад, особено в динамичня свят на комуникации и мобилност, в
който живее съвременният човек, със стотиците възможности и
изкушения, предлагащи се на младите хора, е трудно да изградиш още
на студентската скамейка трайни навици и да си напълно ориентиран
какво точно ще те мотивира и вдъхновява в дългосрочен план, дори и
при изявен талант като твоя.
А по отношение на емоциите и “охладняването” тип роботизиране,
както са склонни да се изразяват инженерите и т.нар. клинично мислене
при медиците, това е естествена реакция на организма в определени
ситуации, дори периоди, вид самосъхранение.
В себе си, ти си наясно, че емоциите те разконцентрират и
следователно демотивират професионално, за това ги и избягваш,
макар и несъвсем съзнателно. Говориш за секс срещу заплащане, а не
за трайни отношения, градящи се на топлина и човечност.
Според мен, ако вече си преодолял проблемът с концентрацията и
мотивацията в работата си /дай Боже да е така!/, то тогава може би вече
си дал воля на Човека в теб по отношение на личните ти контакти.
За сега толкова от мен. Ще се радвам да се появиш в нет
mространството с положителни за теб резултати в тези две насоки:)

motivaciata, onazi, nai-silnata idva ot prinudata i otchaianieto

Да! Точно оттам идва и моята мотивация, и по-силна не може да бъде!
В същото положение като теб съм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хаха смешното е, че всички казват, че трябва да ограничиш забавленията.
Не е вярно!

Щом не можеш да се концентрираш и мързелуваш, това означава, че си влязъл в нещо като "яма" и ще затъваш още повече!

Трябва да се живнеш малко!!

Аз когато 1 седмица не излизам от вкъщи, мозъка ми спира да работи, ВЪОБЩЕ не мога да се концентрирам, заприличвам на парцал и т.н.

Трябва да имаш мотивация да правиш всички тези неща които искаш и ще я намериш, само ако видиш защо въобще трябва да правиш нещо в този живот!

Излез, виж някакви яки неща и се надъхай!

Успех! Поздрави, Ицо :)

Здравей! Проблемът ти,не е чак такъв за какъвто го мислиш...''паднало върху мечката листо,а тя си помислила,че е цяло дърво.''Самият факт,че все пак имаш моменти на ''пробуждане'',е обнадеждаващ.Разбира се,за да се научиш да се концентрираш когато трябва,е необходимо да потренираш малко волята си.Всичко идва от там...Започни с нещо дребно,например...прави неща,които са ти неприятни по-принцип...И то без да се налага някои да ти седи над главата докато ги вършиш.Волята дори да я имаш,сама по себе си няма да ти свърши работата или да ти научи уроците.Ти трябва да и ''кажеш'' да задейства тялото ти...След това,тя няма да ти позволи да отклониш вниманието си от целта...Тренирай волята си и тя ще тренира съзнанието ти...И никога не си позволявай да недовършваш започнатото,колкото и да те мързи.Това е част от ''неприятните''неща,които трябва да се заставиш да вършиш.Успех!
Прегръдки!

Яка тема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А най-якото е, че този с ник elfbg съм аз.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите