Страховете на българското общество - бих искал да направя нещо като анкета на която бих бил много благодарен ако отделите по минутка от ценното си време да отговорите.

От какво се страхувате, живеейки в България :
Насилие, кражба на имущество, дали децата ви израстват като нормални хора, какво най-много ви плаши и се притеснявате за него.

Предварително ви благодаря за помощта.

Дали пък ако дадеш варианти - като затворен тест - няма да отговори някой?
Аз лично най-много се страхувам от тежки и неизлечими болести. На второ място - от живот в бедност. На трето - да не ме зареже любимият (не че има такъв) и много да страдам.

от безработицата и от невъзможността да възпиташ умни и свестни деца в такова общество. И от липсата на морал.

Страхувам се от насилие, но правя всичко възможно да преодолея страховете си. На 13 години бях изнасилена от непознат, и съм напълно убедена, че това можеше да бъде предотвратено, ако обществото ни беше нормално - виках за помощ на улицата, и някакви бабички ме отминаха, смеейки се. След случая реакцията на майка ми беше:"Никой в града не трябва да разбира, че не си девствена". И изобщо, варварското ни общество си има неописуеми проблеми. За мен бе шокиращо да узная, че половината от приятелките ми са преживели сексуално насилие и таят раните в себе си, защото в България изнасилването се толерира.

"Life down here is just a strange illusion"

Какво разбирате под морал? Липсата на егоизъм, лицемерие, злоба, омраза? Наличие на добро възпитание, човешка етика и естетика, загриженост за ближния, обич към врага?
Какво разбирате под морал?

Nadejda vsqka tuka ostavete.

от загубата на хората, които обичам...и
от себе си

От възможността синът ми да опита наркотици. Това ме влудява. Едва на 6 е, кой знае, каква държава ще сме след 10 години! Страховете ми са предимно свързани с него. От насилието всеки го е страх, разбира се. Под каквато и да е форма. Само от домашното насилие ВЕЧЕ не ме е страх, с това се справих.
Страх ме е, че няма да успея да вдъхна самочувствие на детето си.
Страх ме е, че няма да успея навреме да разбера, с какво искам да се занимавам (вече ми е късно! на 27...)
Страх ме е, да не се окаже вярно онова за птичето, дето кацало на рамото ти само веднъж....

"I really think that we could make it good...."

Значи, първо искам да благодаря на хората, които бяха така откровени да споделят своите страхове, може би аз сбърках като не дадох лист с възможни отговори , за да се получи нещо като анкета, за да се раззбере по-точно разпространението на всеки страх като такъв.
Второ: главната ми цел бе да открия тези страхове, възникващи у българина, които са причинени от глобализацията на обществата, насилието, болестите, икономически проблеми, сливането на културните ценности и т.н. (това са най-често споменаваните от вас )
Трето : мисля, че благодарение на вас е постигнат успех, макар и частичен ( това е част от разработката на проект по философия, наречен Страховете в българите, причинени от глобализацията ) и ако искате и сте любопитни да разберете резултатите аз можеда публикувам пълния текст в тази тема.
(За справка : аз съм ученик от 12 клас , 91 НЕГ софия )


още веднъж Ви благодаря за оказаното съдействие ! До скоро

Ако искаше да получиш адекватни на темата си отговори, трябваше да зададеш въпроса коректно. Страха, който описах, например, няма нищо общо с глобализацията.

"Life down here is just a strange illusion"

Най-много ме е страх от насилие, но сперед мене това не е, защото живея в България, а заради чувството ми за самосъхренение. А в България най-много ме е страх от безсилието човек да защити правата си в която и да е сфера на живота си.

Всяка дума може да носи всякакъв смисъл.