Обръщам се към дипломираните психолози тук - не може да няма такива, другите моля да не се засягат. Колко често ви се случва да поставяте под съмнение принципите, на които ни учи психологията, че за всичко си има логично обяснение, дори и за нелогичното на пръв поглед? Мислите ли, че има нещо отвъд? Ама наистина? Например, когато се случи някоя катастрофа или нещо много приятно, можем ли да кажем, че всички събития в ретроспекция са водили точно до тази случка, че това е било "написано", че е съдба или просто си има логично обяснение? Разбира се, зависи от предпочитанията на всеки. И все пак, мислите ли, че го има това отвъд, мета, трансцедедентално?
Съдбата и случайността различни неща ли са?

Съветвам те да се обърнеш не към психолозите а към философите, а дори и те едва ли ще ти дадът добър, верен отговор за това...

Моето лично мнение е, че е доста вероятно нищо да не става просто от чиста случайност... Една малка "случайност" би могла да промени живота ти из цяло... може дори да реши между живот и смърт... Един живот променен, значи и други животи променени, все пак от една промяна във света следват и други и други. Тогава, значи, следва че ужасно много неща, ако не и всичко, трябва да са случайни. Къде би бил смисъла на живота тогава? А аз вярвам, че животът, човечеството има смисъл, има някаква цел неговото съществуване, макар и да не знам точно каква е тя... Ако се интересуваш, ще ти кажа защо си мисля така.

Mnogo mi e interesno zashto mislite taka. Molia, spodelete!
Blagodaria!

Предполагам, че има смисъл защото имаме инстинкти. Например инстинктът за самосъхранение ни пази живи, инстинктът за размножаване пази човешкия род от изчезване... Значи ние трябва да съществуваме, щом това ни е "вродено". Ако нямаше значение дали съществуваме и нямаше значение какво става с нас, дали напредваме и т.н., тогава сигурно нямаше да ги има тези инстинкти. Значи има някакъв смисъл ние да сме тук... Не знам дали добре го обясних и колко логично звучи... Критиките са добре дошли...

Разбира се, че се интересувам, макар и с малко закъснение. Това за промяната е много вярно, но кое всъщност я кара да се случва? Може ли да кажем, че има съдба - не в мистичния смисъл? А случайност? И дали това не са едни и същи неща? Сигурно питам много, ама много - много, нали?

Какво по-странно съвпадение?! Аз също смятам, че има смисъл и той е в това, че тези инстинкти са в нас, точно за да се съхраним, но за това, което ние трябва да създадем и то да ни надмине. Нямам предвид нашите деца, в общоприетия смисъл на думата. Хората са просто поредната брънка от веригата. На кое, обаче?

И аз като теб мисля, че смисълът не е да имаме деца. Това би било безсмислено ако животът, сам по себе си, няма смисъл. Значи смисълът е някъде в самия живот. Кой е смисълът? Не съм сигурна... Някакво усъвършенстване може би. Какво е усъвършенстване? По този въпрос може ужасно много да се спори. Аз съм съгласна с древните философи, че най-хубавото (или поне едно от най-хубавите неща) е нашия интелект. Значи е важно да го усъвършенстваме, да се учим и да търсим отговори на въпросите си. Също, мисля, че не трябва да се пренебрегва и удоволствието и щастието. То ни крепи по някъкъв начин да продължаваме напред, но едва ли то е най-важно. (Пък и зависи в какво намираш удоволствие.) Любовта е важна, приятелството, добротата... Това съм сигурна, че знаеш. И аз се питам тези въпроси, но не мога да намеря добър отговор... Кажи какво мислиш ти?

Ами, аз вече ти казах. С риск да прозвучи грозно - ние сме инструменти - щастието и другите неща ги има, защото имаме сетива за тях - те са начин да задоволяваме най-обикновени потребности, за да си изпълним основната цел. Целта, явно е, да бъдем свързващото звено, към нещо по-съвършено, което трябва да създадем. Ние сме просто мислещи, чувстващи, смеещи се животни.
Може би като в "Пътеводителя" - белите мишки си правят опити с нас, а не ние с тях?

Хи-хи... мишки Кое е това съвършено нещо? Какво значи съвършенство воубще? Не се ли стремим да създаваме неща които са за самите нас (за обществото)? Да осъвършенстваме самите нас? А може би греша... не знам!

Какво имаш предвид? Ние да създадем нещо по-съвършено от нас ли? (Май не те разбрах добре, съжелявам!) Как би могло нещо несъвършено (като човека) да създаде нещо съвършено? Невъзможно според мен... Освен по "случайност" а нали нямаше случайност?

Хмм... Хубаво е, че питаш много! Промяната... Някои мисят, че това е нашето съзнание (едно от нещата които създават промяна) но пък други мислят, че нямаме контрол над нашите действия, нямаме свободна воля... значи е нещо друго... нещо като бог? Определено е нещо за което ние не знаем! Поне аз не знам... Знам само, че нямаме свободна воля из цяло... Значи освен нашата воля, нещо друго има... ама кое е тооо...

Възможно е да има някаква съдба, пак се стига до инстинктите, те до някъде я определят, определят нашите действия... Бррр... не знам!