Натрупвам злоба. Злост. Черна, кална, прогнила, клеясала, грозна, разяждаща, киселинна злост! Никога не съм излъчвала отрицателна енергия... сега почти светя в тъмното, фосфорисцирам. А не искаааааааааам! :'((( Нервите ми са оголени до крайност, треперя като лист, гласът ми вибрира, ще рухна. Как да се справя? Причината е баба ми (знам, че ви е смешно и се подхилквате пренебрежително). Зла, егоистична, нагла, безпощадна, 81 годишна старица. Страда от атрофия на мозъчната кора. Физическото й здраве е по- цветущо от моето. А склерозата се разраства лавообразно, сграбчила я е с черните си нокти и... Всяка сутрин нахлува в стаята ми, трябвало да си предаде тетрадката по краснопис на другарката Софрониева (на 81 е! Коя е Софрониева?), друг път си налива боза в портмонето, снове из коридора и крещи "мамо, мамо, мамо", държи обувките си в хладилника, преди седмица подпали апартамента, преди месец изхвърли котката ми, с която съм живяла 16 години. Понякога се конти с часове пред огледалото, щяла да ходи на банкет в ХЕИ. Прави опити да скача през прозореца, чувала гласове, някой й нашепвал, викал я... Плаче непрекъснато, става агресивна, буйства, наскоро ми раздра лицето, хапе, чупи чаши... Невероятно енергична е. Опитвам се да я приспя с лексотан. Спокойствието трае само 4 часа, след това кошмарът започва наново. Не мога да изляза от къщи. Не смея. Помогнете миииииииии! :'((( Мразя я! Знам, че е глупаво, незряло, безсмислено. Тя не подозира в колко напреднал стадий е тази зловонна и гнусна склероза! Аз съм тази, която е с всичкия си, която трябва да бъде разумна, да не се ядосва, да проявява търпимост. Не мога, не мога, не мога!!! А това е собствената ми баба. Никога не съм я обичала, тя мен- също. Ще екслоадирам от злоба! Ще... !!! Как да се справя с този ужас? На 18 съм! Живеем само двете. Не смея да я оставя сама в апратамента, лек няма- заболяването е хроничано. Как...? :'(
Извинявам се за...за това, че ви ангажирам със себе си.

Къде са родителитети те?
Защо си сама с тая болна жена?
Много малка ми се виждаш за ситуациаята...

Родителите ми са починали. (Не искам да събуждам съжаление... въпросът беше как да се справя с това чудовище! Йода!)
Няма кой да я гледа.
Възрастта...в случая няма значение. Или пък има, но...аз се плаша от себе си. Достатъчно голяма и отговорна съм, за да се грижа за някого, но... !!! Не знам дали ти се е случвало да изпитваш такава ненавист, погнуса, омерзение и отвращение към човек. Ужасяващо е. Или пък винаги съм била латентна невротичка и сега просто изливам цялата тази кална енергия навън. :'(((( Понякога ми се иска да я удоша... и то не в онзи вятърничев, дори небрежен, личен от всякакъв заден умисъл смисъл, ами...действително си го мисля. И това ме плаши. :''(((

Ами - толкова много отрицателни емоции имаш защото задачата ти (да се грижиш за бабата) не ти е по силите. СЛУШАЙ - НЕ СИ 'достатъчно голяма ' за такава отговорност. МАЛКА СИ. Затова те питах къде са ти родителите преди - на теб самата още ти трябва подкрепа и грижа от 'големи'. Мисълта ми - дано оцениш, че отрицателните ти чуства са НОРМАЛНИ за възрастта и ситацията ти. И на мен, и на много други хора им се е случвало да изпитват такива чуства когато се чустват безсилни или в безизходица.

Забрави такива диагнози като 'латентна невротичка' - няма ти нищо - просто ти е труден живота сега.

Трявба ти помощ за гледане на тая баба....

БЛАГОДАРЯ за задочната подкрепа. :))
Не мога да приема това, че да изпитваш омраза е напълно в реда на нещата.
Понякога сядам и пиша дълго и объркано какво чувствам, пиша си аз, пиша, когато ме боли... затова се натрапих тук, в клуба...
Прегръщам те. :))

Vij, naistina tezi chuvstva koito izpitvash ne sa priqtni, no v kraina smetka ti ne si dlujna da si sdurjash chuvstvata zashtoto ti e kofti - tova che si go pisala tuk e dobre... Znachi:
ako imash drugi rodnini, pomoli gi da ti pomognat za babata, ako li puk ne, konsultirai se sus lekari, dali e neobhodimo da ya premestqt v specializirano zavedenie za celta.... ima koi da ti pomogne, a lichno ti se uspokoi, i znai che naistina si oshte dete, i imash pravo da si shtastliva, kakto vsqko edno normalno dete iska. Edinstveno ne zabravqi che e po dobre da potursish pomosht, ot kolkoto da si mislish za takiva gluposti udushvane i tn... Konsultirai se s nqkoi specialist, i potursi pomosht - tova e mnogo po dobur variant....

Всяка седмица я водя на нов психиатър. Повечето са частници. В така наречените "специализирани заведения" не приемат пациенти. Проява на висше гостоприемство от тяхна страна е (в случая не мога да посоча виновник), ако я натикат в сънното отделение, където ги упояват, психично болните заприличват на блуждаещи трупове, напълно неадекватни, но пък спокойни...и след седмица, прекарана под наркоза, пациентите напускат здравното заведение и се разпръскват по домовете си. След това кошмарът започва наново. И всичко това не е безплатно. Аз съм от Варна- из града се шляят безцелно и безпризорно поне 10 човека, за които е ясно, че са с тежко психическо разстройство. Но тъй като не буйстват и не са агресивни- никой не си прави труда да се погрижи за тях. А какво остава за някаква си изперкала старица, която... е вече на коренопреклонна възраст (нищо, че е здрава като бик).
Благодаря ти:) Поздрави:)

Здрасти,
и аз бях в почти същото положение... Майка ми и баща ми починаха, тя- когато бях на 9, а той, преди абитуриенсия ми бал... Беше отврат. Но... бабето доживя до 89. Живеех с нея и леля ми, която по цял ден е на работа и де факто аз седях с нея. Преди да почине баба ми дори акаше не пода до леглото си, късаше каквото и падне, ядеше като луда, вършеше каквото и падне... Такива нерви, такова чудо, само, който го е изпитал знае... Мислех си, че ако умре ще е по-добре за всички... В къщи само се крещеше, станахме за смях в кооперацията.
И един ден просто умря. Спря да яде и толкова, легна и умря. И сега със сигурност не и е по-зле, то това не беше живот.
При теб май е по-зле, защото склерозата е в доста напреднал стадий...
Хей, не се оставай, грижи се за себе си! Всичко ще се оправи по-бързо. отколкото си мислиш. Това е тест

До 89 годишна възраст!!! Това е терооооооор!!! Какви са тези жилави старицииии- неваляшкиии!!!
Моето бабе се държи по абсолютно същия начин! Яде като ярмомелка, вероятно забравя, че преди минута е обискирала и опустошила целия хладилник...
Ти... не мога да ти опиша колко... как... БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯ! :))))) Стоя си тук и си въздишаааам, и е някакси леко, леко... :)))
Идиотското и нелепото в случая е, как едно психично заболяване е способно да влее в мен такава гнойна омраза и как денонощно се самобичувам, че съм зла.
"Това, което не ни убива, ни прави по- силни"..., но ЗАЩО?!
Колко време мина, откакто ви "покруси" (а може и без кавички) неочакваната й смърт? Не... не ти ли е мъчно за нея понякога? На мен малко ми остава, за да я натикам в месомелачката без излишни церемонии!
Поздрави и песни.

Умря преди около 3 месеца. Мъчно ми е понякога, но за това, което беше преди да изключи... Аз съм отраснала около нея, все у тях бях...
Ама като почна да напада дори суров ориз в хладилника... стана лошо
То не е ядене по цялата къща, не са л****...
Странното е, че откакто е умряла се сещам почти само за добрите моменти с нея, даже ми е гадно, че съм се държала грубо... ама то си беше неизбежно...
А теб буди ли те нощем? Е те тва е най-лошо! Тъкмо си легнеш- и нея я прихванат лудите...

stay in control