".......А какво е психозата, ако не липса на твърда почва под краката и пронизан от ужас скок в бездната на лудостта? Параноя, внезапни пристъпи на необоснована паника, сексуални страхове, комплекси в общуването, натрапливости… болезненият момент при душевните проблеми винаги има корени в първичния страх от смъртта и производния му страх от полудяване. В психоанализата терапевтите свеждат причините за болестните симптоми до някаква травма – някакъв шок, събудил боязън, с която не сме могли да се справим. И… дотам, терапията не смее да дълбае по-надълбоко. Подобно на друг мощен праживотински нагон – сексуалния, страхът на организма от разрушение не подлежи на по-нататъшен анализ. Той просто е такъв, какъвто е бил през милионите години еволюция – ужасен в своята мощ и безкомпромисност. Но дали може да бъде превъзмогнат? ...."

винаги съм се удивлявала от тази мисъл...която понякога (дори често) се прокрадва в главата ми - какво е лудост? ..дали лудия знае какъв е в действителност ? дали здравия усеща когато полудява ...?

и как да се избавя от тази натрапчива мисъл ?

някой знае ли каква е причината за "страха от полудяване"..за параноята ..въобще ?
*освен този кратичък текст - нищо др. не можах да намеря
можете ли да ми подскажете къде да търся за по-подробна инфо-я -> литература , автори , писали на тази тема..къде/какво да прочета ??

предварително ви благодаря

R.D. Lang, англииски психотерапев се е занимавал много с твоята тема. Книгата му, Тhe Divided Self, може да ти е интересна.

На мен много ми харесва Българския израз, 'всеки си е башка шашав', щото от тези индивидуални субективни разбирания на света расте това на което викаме 'лудост'.

Нали при психози, главно се приема, че как даден човек вижда света така както другите не го виждат (става дума за МНОГО ЛОША параноя, за 'гласове', за халюцинации). Просто друга градация значи, на 'всеки си е башка', щото всички имаме 'друг глас' в съзнанието си, параноя в различни степени, и фантазия да си представяме неща дето не са.

Не те разбирам напълно, но имам чуството - че няма да полудееш....
Мисля си, че както някой хора си мислят за самообииство и никока не го правят - други си мислят за 'откачане' (ОТ-КАЧАНЕ на нашия език подсказва вид 'свобода'!), и си оставят болезнено 'закачени', не-луди.... така може да е при теб!

Боли да си луд, боли да не си! Не се чуди кое си, къде си....

благодаря ти за това мнение

ще се опитам да я намеря..(вариант на бълг.ез )

правилно си разбрал/ла..става въпрос и за мен ,

самотата струва ми се също е едно добро обяснение..неувереност.. -> верижна реакция..като 4е ли?

онова което казваш за гласа на подсъзнанието -> аз не зная много по въпроса...правя си прибързани изводи -затова така...
а и ..има и неща които въпреки желанието ми -> просто остават не-понятни и мъ4ат..
спъват, накъсват мисълта ми
и ме плашат

като 4е ли - вси4ко това което 4ета от психологията мимоходом... ми е много интересно ..но и много непонятно ..
и неумело се сравнявам ..понякога с про4етеното

- поздрави , и пак ти благодаря

Само болката (физическа или душевна)открива страха.От трансцедентния страх т.е.липса на опора(работа,близък човек и др.)се появява и лудоста.

А... 'благодариш' толкова Скоч! ....
че на мен също ми бе много приятно да общуваме тук. Това дето го пишеш е интерсно, и явно зад думите стой добър, чуствителен човек!

Поете,

Може да греша де - но 'трансцедентния страх' не е ли просто страх от смъртта дето всяко човешко същество трябва да някакски погледне и до по-малка или по-голяма степен я 'сложи' в някакъв смисъл (което е трудна задача).

А иначе мисля, че 'липса на опора(работа,близък човек и др.)' може, но не непремено - доведе до 'лудоста'.

И то не е баш 'липса' според някои психолози, а например (сега се сещам) ...присъствието на 'double bind' (двоен възел) с тези хора дето уж те обичат...Бих писала още, но да видя дали ти е интересно първо...

трансцедентният страх е въображаем страх,който се появява при липса на смисъл от живот.Прав си че е и от смьрта но не само.Когато усетиш че не си сигурен и "под краката ти няма нищто" началото на лудоста е сложена.В нашето общество на първо място е работата после може би е любовта и семейството.

[usmihvam se
защо повтори поста си..?
стои чувствителен, да...и любопитен тинейджър

поета е прав - липсата на опора поставя началото....
дали то4но на лудостта или как...не зная (вече) но най-малкото -> на кълбо с илюзии в главата(моята) ..и празнота , от вътре -- ако мога така да го кажа
(накъсва мислите) в общи линии тя (лудостта) изглежда като един от възможните варианти в края ..."на тунела"
това си помислих и аз -> затова зададох въпрос
за да го коментирам с 'вас' ..а не "на саме" [ usmihvam se]

кое ти стана толкова интересно ..?
извинявай за въпроса - ако ти се струва глупав
(просто ..вече и на мен ми стана интересно да разбера )

бллагодаря ти защото ..ми помагаш (мъничко ) да осъзная че гледам втрещено на неща които за другите всъщност изглеждат..нормални..реални , логични
твърде съм страхлива...затворена в моя си свят .май

нещо такова

Да, горе долу те схващам....или поне мога да ти продължа фразите в нещо по общо теоретично...ОК.

Ами Скоч, мисля че не съм си повторила постинга (отговрих на теб и на поета с различни неща - освен да съм допуснала грешка ... ).

Много неща са ми интересни от това дето пишеш защото смятам те интересуват сума си хора (не само мен и теб!) които се занимават с разбиране на вътрешния ни свят. (например, 'какво е психозата' доколко и как терапия може да помогне? 'какво е лудост? '... ) - ами все интерсни работи.

Мислеш ли найстина, че 'лудостта' е 'края' на тунела? На мен ми се вижда като 'началото на тунел'????