Вече ми писна да си блъскам главата да уча ли психология, или не. Като материя ми е много интересно, обичам да чета и такава литература, но първата ми специалност е българска филология и въпреки че я учих с желание, а и работих няколко години, сега твърдо съм решила да не се занимавам повече с училище. най-тежкото в училище е , че за около 5 години усетих колко бързо ще ме хване рутината, макар че бях в частно училище, където е много по-динамично всичко. Знам, че някой ще каже, че всичко е до човека, дали ще се усъвършенства, но като ти дадат три класа и се връщаш почти всеки ден със съчинения, нямаш време да прочетеш нищо странично, а дори и някоя книга извън материала. Чувствах се ужасно. Страх ме е да не сгреша отново, макар че сгреша може и да е силно казано.
Въпросът ми е до всички, които са завършили психология и работят по специалността. Ще ми бъде интересно всичко, което споделите с мен. Какво точно сте специализирали, какво ви е най-интересно и трудно в професията. Съжалявате ли, или не. Ще съм ви много, безкрайно благодарна!!!

Завърших психология през 2001 г. и оттогава работя в психиатричната клиника на Александровска болница. За интересно - интересно е, даже повече, отколкото ми се иска. Трудности също има колкото щеш. Може би за мене най-трудна е работата с пациенти, които не се подобряват, независимо, че са "лекувани" 10-20, дори 30 години. Другият проблем е с признаването на работата на психолога, оценяването на ролята на психотерапията - по презумпция "това са глупости", а обратното се доказва чрез много усилия и то на всеки лекар поотделно. Няма все още приети стандарти за обучение по психотерапия. Ако тръгнеш по този път, непрекъснато ще чуваш, че не си учила достатъчно и нямаш право да правиш това или онова (критериите са напълно формални, свършената работа и резултатите от нея нямат значение). В началото го приемах лично, но след това забелязах, че обвиненията в непрофесионализъм са почти на принципа "всеки срещу всеки" (или по-точно: "всеки срещу всеки, който не му е платил за обучение").

Може да ти се види странно, но въпреки всичко не съжалявам, че избрах тази професия (първата ми специалност е "Информатика"). Удовлетворението да помагаш на хора, които страдат, признанието именно от пациентите, не може да се сравни с нищо друго. А всичко останало, според мене, неминуемо ще се промени. Вярвам, че психологията ще заеме мястото, което й се полага, тъй като тя помага на хората и пести пари на институциите (както клиничната, така и организационната психология).

Надявам се и други хора да споделят своя опит, на мене също ми е интересно да прочета нещо по въпроса, а и моето мнение сигурно е далече от средностатистическото такова.

www.bozhkova.dir.bg

Благодаря ти!