Любезни и не дотам любезни клубари (от други клубове) ме убедиха, че май имам действително проблем с хората с хомосексуална ориентация. След хубавите ски днес с удоволствие се намърдвам за малко във вашия клуб, че нещо не се разбирам.

Значи, на близо 45 г. едва ли мога да смятам, че ще се променя в нещо. едва ли има човек, който сам себе си би смятал за тесногръд, ограничен и пр. Ще намеся и понятието толерантност, тъй като винаги съм се смятал за доста по-широко скроен от околните си. Специално по темата за хомосексуализма, макар че е явно свръхекспонирана навсякъде, винаги с разум и на думи съм заявявал пълната си подкрепа за всевъзможни каузи в тази връзка.

Наскоро обаче с известна изненада и за себе си установих, че като стане дума за възпитание на деца, толерантността ми като че ли свършва. И като се замислих - няма никаква причина за това, освен да е фобия в тесния клиничен смисъл на думата. Наистина изпитвам страх, граничещ с паника и ужас даже като си помисля, че би трябвало да е в реда на нещата да кажа на сина ми - както ние с мама се целуваме, така и двамата чичковци се обичат и се целуват. Не може да ми се пречупи езикът.

В живота нямам никакъв проблем с хомосексуални, когато контактите са служебни. За извънслужебни контакти обаче не си и помислям (бира, парти или нещо от сорта), пак същия страх. От какво? Нямам разумно обяснение, а като се поровя в паметта си - за детство и юношество - също не виждам какво може да причини това. Родителите ми са лекари.

Единственото, до което стигнах в самоанализа си, е някакъв страх от хиперсексуалност. Май така възприемам хомосексуалните - като хора, мислещи само за секс. Това ли ми е проблемът, или причините са по-дълбоки? Къде да ги търся и имам ли шанс да се пречупя в себе си, да ги възприема по начина, по който възприемам наличието на не-бели хора (т.е. съвсем естествено и в реда на нещата).

За съжаление хората от другите клубове са склонни да те обвинят; един вид, щом си хомофоб - за разстрел си. Вие като психолози склонни ли сте да виждате в това проблем и съответно - да търсите начин да ми помогнете, вместо да стимулирате хомофобията ми (ако я има, разбира се, но аз така го усещам). Щото е ясно, че като ми се нахвърлят, фобията ми много бързо преминава в омраза, а оттам до действията е една крачка.

Здравей.
От кога се чувстваш така? Още от детството ли е или е отскоро?
Някога влизал ли си в конфронтация с хомосексуалист? Ако да - то би ли описал случая по-подробно.
Също така - как се чувстваш когато се натъкнеш на жена хомосексуалист? Т.е. - чувстваш ли значителна разлика във възприятието си м/у двата хомосексуални пола или не? Ако има разлика, то - кои повече те "дразнят" (думата може да е неточна)?
Ако някой се държи съвсем нормално (хетеросексуално) и изведнъж някой ти каже, че този човек е хомосексуалист, то как ще се почувстваш? Т.е. - нужно ли е някой да показва очевидни външни признаци, че е хомосексуален, или е нужно просто да знаеш, че е такъв (даже и да изглежда напълно "нормален") за да се "подразниш"?

.. да те целува някой вонящ на чесън и пот с тридневна брада, че да ти пуска и език в устата.. мале мила.. а пък ако почне и да ти пипа и по дупето.. направо си е за страх.. хич не му ги разправяй тия работи на детето!



Давай му редовно по пет лева да си купува порно списания и не го мисли!

В пряка конфронтация не съм влизал, но и по принцип избягвам конфронтации и не знам доколко е релевантно...

На жена-хомосексуалист не съм се натъквал пряко досега (в смисъл, не съм виждал наживо), но на мъже - непрекъснато. Обикновено "всички знаят" и маниерите го потвърждават, като нямам предварителна нагласа "анти" (възприемам само с лека насмешка, но колкото да съм в общия тон, а не че го мисля). До момента обаче, когато започне да ме докосва. Уж случайно, но когато си нащрек, прави впечатление. Пък и случайното докосване не спира, докато не се отместиш. След това гледаш да си поне на 2 м. разстояние, но оня направо те гони, за да може усмихнато да те погали по гърба. Няма значение това, за което се говори, нито начинът, по който се говори - дали му се караш за нещо или го хвалиш за нещо. Важното е физическият контакт да стане. Това ми се е слувало с няколко (4-5 различни) колеги в течение на годините. А, сега се сещам, че и в казармата имаше един тип, който ми беше непонятно защо неприятен, по подобна причина.

Значи, по-скоро очевидните признаци, а не "някой да ми е казал" ме дразнят.

От кога е - мисля, че не е от детството, а малко след като почнах да работя (т.е. някъде 1985-6 г.) при първите ми служебни контакти с такива хора.

Мъже-жени: определено към хомосексуални жени нямам никакво отношение освен любопитство (примерно, ако жена ми ми каже, че е бисексуална - все едно че ми е казала, че си е лакирала ноктите). Към моя пол обаче нещата са ужасни, и ако не бях достатъчно анонимен тук, нямаше и да споделя проблема - това, че си мия ръцете след ръкуване дори...

Не знам дали съм изчерпателен, това е на прима виста.

Нека започна първо с едно уточнение - аз не съм професионален психолог. Не мога да дам професионален съвет.

Второ - смятам, че е нормално да ти е неприятен личен контакт с хомосексуални хора. Особено когато стане въпрос за възпитание на детето ти - ти не можеш просто така да му кажеш за тази страна на живота, защото чувстваш, че това /хомосексуалността/ е отклонение. Или с други думи ти е трудно да му обясниш наличието на хомосексуални отношения като нещо в реда на нещата, като нещо нормално.
Дали признаваме или не, дали осъзнаваме или не, то на полова основа е базирано човешкото общуване дори тогава, когато е освободено и от най-беглия намек за това. С две думи - и при чисто професионалните взаимоотношения мъжа си остава мъж и жената жена.. дори и когато не мислим за това ние възприемаме човека не безполово, а полово... колегата не е безполово същество, но той е мъж, както и колежката е жена... Разбираш какво искам да кажа. И когато твоето съзнаие възприеме отклонението на хомосексуалността, ти реагираш - противно ти е, дразниш се - това е нормално. Не би било нормално, ако не ти е неприятно. Това, че много хора се опитват да парадират с една псевдомода на възприемането на "нормалното" на хомосексуалното е просто... хайде да не казвам силни думи, а да кажа само, че това е ненормално...

Редактирано от (нe)нeпoзнaтa на 24.02.03 18:09.

няма ли в такъв случай раздвояване на личността:

аз преговарям и правя сделки с хомосексуални, назначавам на работа хомосексуални и т.н., нямам никакъв социален проблем, който да се вижда на повърхността. Даже го правя за сметка на това, че разни колеги мърморят зад гърба ми. Но човекът си е кадърен, бачка си и всичко е точно (нали в крайна сметка ме прави мен по-богат). Обаче дори когато правиш сделка, добре би било отношенията да са по-неформални; дори когато става дума за колектив, говорим за team building - което не става без неформални ... форми (прощавай за тавтологията). Е, тук се дъня и не мога да се насиля да го правя... И проблемът си е мой. Щото и сделката става по-малка или само еднократна, и човекът след време си отива (остава си чужд за- и неразбран от- другите колеги)...

Имам двоен (двояк) подход към един и същ човек, значи.

Питах те за конфронтацията, за да "сметна" горе-долу колко много те дразнят хомосексуалистите.
Ами моето мнение е, че си си напълно нормален. Щом само при такива конкретни ситуации (докосване от човек, който е регистриран от теб като хомосексуален) се чувсваш неудобно, то няма от какво да се притесняваш (т.е. - да се притесняваш, че това, което чувсваш е ненормално (в общият смисъл на думата)).
Твоето подсъзнание транслира всяко докосване като опит за сексуален контакт и затова се дразниш. Самата причина се крие в това, че твоето подсъзнание си представя нещо (което мисля няма нужда да обяснявам в подробности както Фройд. А бе, накратко - нещо анално), което ти приемаш като "унижаващо", защото си нормален мъж (всичко това не се осъзнава пряко, а става на ниво неосъзнато). Това те отблъсква (пазиш достойността си на мъж) и чувството, което чувстваш е всъщност следствие от подсъзнателната "борба" м/у центровете за социално поведение и тези на либидото.
Аз да ти кажа изпитвам същите чувства. Хомосексуалистите хич не ми пречат до момента, в който започват да ме пипат, уж ей така - приятелски. Ама даже приятелите не ме пипат токова много колкото те искат.
Мисля, че все пак трябва да се контролират, когато разберат, че човекът насреща не е хомосексуален. Има ли смисъл да "флиртуват"?
Това е моето мнение :-)

ПП. М/у другото ти в Б-я ли си?

:-)
А може и да не си напълно права. Защото аз не се чувствам по същият начин, ако нежелана от мен жена започне да ме докосва "уж случайно и уж приятелски".
Има разлика м/у двата пола. Поне при мен и според мен :-)
Весел и на теб :-)

Всеки има право на мнение. Моето се различава от твоето. Но ми харесва, че тона ти е много човешки, нормален, интелигентен... че не ме "нападаш" както се случва в повечето случаи когато споделя своето старомодно виждане по въпроса.
Всичко добро!

Не мисля, че тук може да се говори за раздвояване на личността. Ти имаш професионални контакти с хомосексуален човек и те преминават в неформални отношения, почти приятелски понякога... или с други думи в името на една бизнес сделка понякога се налага човек да се сближи повече с партньора си, да се държи по-свойски, да обядва с него и пр. и пр. Разбирам... Тук вече ти сам трябва да решиш до къде е границата на отношенията, които не те притесняват... Защото прекалено свойските взаимоотношения мен лично ме притесняват дори когато не става въпрос за хомосексуални хора... Не знам дали съм ясна, но има една лична територия, която всеки трябва да запази за себе си. Мисля, че тази граница ако сам си я поставиш, нищо няма да те притеснява, една нормална лека дистанция... Това не е студенина, това е нормално. В края на краищата погледни от друг ъгъл - хората, с които общуваме имат много черти, които не одобряваме, но това не пречи на взаимоотношенията ни с тях - ние имаме контакти независимо, че не всичко в тях одобряваме. Така е и с хомосексуалните - те са си те и ако ти си с лека, здравословна дистанция в отношенията си с тях, няма да имаш проблеми... Проблеми можеш да имаш само ако я няма тази дистанция...

Така мисля... И още нещо - не мисли за себе си като за болен човек - Твоята реакция си е нормална, просто е необходимо да си на разтояние от тези хора - такова разстояние, което в същото време няма да ги обиди, нито пък ще попречи на взаимоотношенията ти с тях.