На 40 г. съм. Имам страхотно проспериращ бизнес. Но щерка ми е наркоманка. Впрочем тя е като че ли на път да се оправи. Обаче аз се промених - не мога да се позная. Нещо не ми се ходи на работа, а вътрешно го искам. Взех да се увличам в алкохола, въпреки, че това засега не ми пречи (на разсъдъка). И най-страшното: времето за мен лети страшно бързо - значи едно денонощие ми изглежда като 3-4 часа. Да, и нищо не помня от вчера.
В паника съм. Нямам представа какво трябва да направя.

всички хора са на път да се оправят скоро...


всъщност, както си го казал, все едно нищо не се случва - едва ли ще се 'оправи' ей така... не че и има нещо, просто се трови много по бързо, и по избран от нея начин, вместо да чака съдбата да и избере друг...

времето затова и изглежда малко - защото всъщност нищо не се случва. ако не ти се ходи на работа, си продай колата, и отиди в планината - тогава докато стигнеш донякъде си, или до място където има каквито и да е сгради, ще похарчиш доста време, но може и добре да си го прекараш, кой знае, във всеки случай няма да изглежда като 2 часово денонощието, ако престанеш да разчиташ на пари,помощ от приятели и предварителна подготовка - ядене, пиене, и т.н... можеш да избереш и това - сам да се вкараш в безизходно положение.
докато имаш избор-а да правиш каквото се очаква да се прави днес, положението да не би да не е безизходно? просто не те гони никой, това е разликата...

а жена нямаш ли...

при всички положения :
1. всичкото това, което ти се случва- причината за него не е щерка ти, не се оправдавай с нея ;

2. щерка ти сега има нужда от стабилен баща (опора) до себе си..
трябва да се стегнеш, но насила няма да е трайно..изясни си истинските причини за тази криза и ги отстрани..

....да не би да те е страх,че остаряваш...и ,че живота ти минава неусетно,че не си разбрал кога е порастнала дъщеря ти и кога са минали почти 2/3(и то по-хубавите) от живота ти...ами сигурно и проспериращия бизнес ти отнема всичко(свободното време,старите приятели,семейството,простите радости...и т.н.)....е,за съжаление никога я няма всичката хубост на едно място
...ако аз трябваше аз да избирам,знам какво бих направила,но на теб такъв съвет не мога да ти дам...,просто само мога да ти съчувствам..

Нищо ново под слънцето. 42. “Криза на средната възраст” му казвали на това положение. Нямало спасение, трябвало да се свиква, докато дойдела следващата криза… Да се търсело разнообразие. Мамка му.

Мдааа, лошо. Ама – спокойно! Има и по-зле от теб. Например – аз. Нищо не ми е интересно вече. Дори и Интернет-а. Откакто се разведох преди седем години смених осем любовници. Все едно и също.

Телевизии всякакви – тъпотии. Вестници – мръсотии. Комшии – гнусотии. Роднини – глупотевини. Сутрин в 7 съм пред компютъра, вечер до 7. След туй – шише водка и около 10 – в леглото. Сам. С шишето, и в леглото. Мдаааааа. Битов алкохолизъм. И в кръчма/ресторант не влизам вече. Все ще се намери поне един идиот да ми пълни главата с брътвежите си… Без алкохол – още по-лошо. Не мога да заспя до 2 посред нощ. На сутринта – колорадски бръмбари в главата ми (то пък една главаааааа).
Трета година вече. Сам не мога да се понасям. Добре че е сина ми да ме крепи.

Но вече съм минал върха на кризата. Това – добре. Не всички минавали през него. Тарикатите го заобикаляли с вълшебното правило: “Абе, я, що ви не еба мамата на всички, аз човек ли съм или маймуна?”

Върхът, брато (заобиколи го, ако можеш) е халюцинации. Аууу, да не ти се случва. Ама бъди готов, де. Не ме гледай тъпо! [хиля се простовато] Лошооо.

Сънуваш-бленуваш-мислиш-че-спиш съвсем-реално-говориш-приказваш-договаряш-спазаряваш-ръкостискаш-усмихваш-скърцаш-със-зъби-псуваш-благославяш-довиждане-всичко-хубаво след-време-се-излагаш-след-като-ти-дадат-да-разбереш-че-нищо-такова-нямаааааааааааааааааа

ще си кажеш ти, всичко ще си кажеш. А после Мулето било виновно, че някой си бил се ядосал.
Честно, като те прочетох сутринта, те помислих за току-що влязъл в пубертета. То не че себе си слагам на друго място де.

Вярно е това, в което вярваш !

Хм. Сутринта най-много да не съм бил изтрезнял още. Нямам спомени какво съм писал, обаче ти ме отчайваш!

Колкото и да съм бил пиян съм сигурен, че никъде, никакво име не съм споменавал! Асоциациите са си лично твои! Недей да ми противоречиш, пубер такъв!

Бум, една роза през устата, фрас една целувка и чао до понеделник, ако съм жив все още.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

поне бодлите да беше махнал.
Приятна почивка !


Вярно е това, в което вярваш !

Брато,

от колко време се чувстваш така?

Seeya! Между нас да си остане, работата е осрана (Fatal error) [/ i]

8-10 месеца. Но се задълбочава потъването ми в някакъв скучен, но мой свят.