Плагиатствайки от темата на Crazy Wolf в един друг клуб, мисля си пак за тънката нишка на Живота и Смъртта...
Смъртта започва с раждането.
Раждането е невъзможно без смъртта.
В кръговрата на Живота ние сме просто цветя, разцъфнали в смъртта на семената си и семена на цветя, очакващи да разцъфнат...

Всеки миг е благословен със смърт и с раждане.
Осъзнатата смърт е предпоставка за осъзнато раждане.

Днес е един прекрасен ден за умиране!
Всеки ден е прекрасен ден за умиране!

...и всеки ден умираме.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

някои пожелания се ползват много повече от други

е не мое 100 пъти да умра нали?
но може да опитам
понякога си заслужава
после става ясно че не си е заслужавало
майтапи
и смъртта някаква форма на недоразумение
смъртта е осъзната тогава когато си я избираш и си на ти с нея
ама сега си мисля че смъртта е доста скучна ..една такава

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Не е важно това, което си отива- то е изпятата песен; но това, което идва...

Ако умираш стотици пъти и не умираш, но опитваш... какво всъщност правиш... дали умираш... дали има Смърт=представите ни за Смърт?!!!
Защо когато "всичко свърши" неспособността ни да приемем липсата на адекватност ни подтиква да смятаме, че "не си е заслужавало"? Най-лесният изпит е взетият. Това обаче не значи, че не е скъпо "платен".
Скучната смърт не е Смърт, тя е повторение на етюд от играна пиеса... също както скучният живот не е Живот...
Осъзнатата Смърт е най-великото и проникновено нещо, което бихме могли да изживеем- и не чрез избор, а чрез приемане и любов.

Като ти видях заглавието на темата ми се прииска да напиша, че всеки ден е прекрасен ден за умиране...Обаче ти си го написал/а... (залагам на ла).



"There's no secret to living
Just keep on walking
There's no secret to dying
Just keep on flying"

с една уговорка- осъзната, но не съзнателно предизвикана, нали?!...да си имаме уважението...

по същата логика- всеки ден е един прекрасен ден за живеене!!

По тънката нишка на живота и смъртта, танцувайки върху острието на бръснача- каква е разделителната линия за правилност/ погрешност?
Страхът.
От който покълва всяка несигурност, тласкаща ни в една или друга посока...
В изживяването на любовта има ли истина и лъжа, правилност и погрешност? Не. Те са от "другата страна", отвъд чистата еманация на вътрешния копнеж, където свършва реалността и започват... отношенията. Където търсим външни мотиви (обяснения, оправдания) за вътрешните си пориви... като че ли можем да дадем нещо, което нямаме... като че ли е възможно отдаването да зависи от нещо или някого извън нас...
"То е като да си се родил негър или червенокож, или китаец, или с лош късмет."- смелостта да танцуваш по острието на бръснача, дори да ти коства (още една) смърт- в името на една изпята песен или една нарисувана картина...

смъртта са на светлинни години от осъзнатата такава