можете ли да се замислите и да ми кажете по какъв начин избягвате от болката...
не да избягвате болката, а да избягате от нея..
сещам се за два начина :
чували ли сте, че ако ви заболи на едно място и си причините болка на друго- тази на първото място минава??
а има и хора, които чрез самовнушение не усещат никаква болка...
това е за физическата болка..по аналогия може да се говори и за душевната...
за която искате...интересуват ме принципите за бягство от болката..

.....Има едно "царство" в теб, където винаги е Мир, винаги е Любов, винаги е Уютно и Приятно и Сигурно....там болката не може да проникне....

" Don't be mesmerized by the mistery, but unravel it!......"

без да се замислям- някой път за разнообразие можем да не бягаме /да не ме обвиниш сега в садизъм, мазохизъм и пр../ - ама кво да си хабя писането за един Лъв, а - ми трябва без проблем да го можеш

Моля те...не бъди глупава.
Борката е индикация, че нещо не е наред.
Оправи нещата ...и болаката сама ще избяга....
Не глупей,...моля ти се....

А защо да бягам? Ако е важно, няма да мога да го избегна, ако не е- що да се хабя...
Оставаш начи и (си) гледаш сеира... боли, докато е възможно. Спира в два случая- когато няма ресурс и самосъхранителните ти инстинкти "прещракват". Тогава болката престава, но тя не е изживяна, а само е отместен центърът. Винаги се връща, независимо под каква форма. Хубавия (трудния) вариант е да изчерпиш смисъла на това, да те боли. Да влезеш достатъчно дълбоко и да разбереш причините и следствията, и механизма, по който те обсебват. Това е трудно, но когато успееш, тази болка няма как да се завърне и не може да те владее отново.
Иначе, няма нищо принципно в бягството.

Болката е от неправилните мисли и неправилните чувства. Оправи ги и болката ще изчезне.

Един от малкото случаи, когато съм съгласен с батката :)))

Ако нямаше болка, нямаше да разбереш, че нещо не ти е наред.
Лекувай причината, а не следствието.
Т.е. - намери какво я предизвиква тази болка и от това "бягай" :)

| GSM-а e единственото нещо, за което клубарите спорят на кой му е по-малък |

... аз все си повтарям, че е много важно с каква стъпка, такт и ритъм го правиш ... туй дето му викаш бягане ... та прав е Графа - не можеш да избягаш ама пък не сме и в час по физическо я

Не случайно "бягай" е в кавички ...
Би трябвало да означава всичко друго, освен бягство :)))
Използвах глагола от основната тема, но нямам буквално това предвид.

| GSM-а e единственото нещо, за което клубарите спорят на кой му е по-малък |

аз пък случайно да не те настъпих по опашчицата ... ... извини ме, мноо съм недисциплинирана и съм отговорила на тебе ... пардон - без много да искам.

Нееее - не си :)))
Аз съм от тези лъвове, дето вече (се правят, че) не усещат.
Доизясних репликата си просто ...

| GSM-а e единственото нещо, за което клубарите спорят на кой му е по-малък |

ооо ... ама ти Лъв ли си било ... е кофти ми е работата май -
хем Лъв - хем от ония дето ме гледат в очите и ме мамят:))) ... ами то е видно, че съм те настъпила ... ако съм те заболяла - казвай си де ... да не вземеш сега в кавички да бягаш ог болката??!? ... поне кавичките зарежи, че оставят белег на гривести опашки:)))

Извини ме пак ... тоя път съвсем сериозно и на майтап!

хе хе :))
Извинена си - и сериозно и на майтап :)

| GSM-а e единственото нещо, за което клубарите спорят на кой му е по-малък |

Нaй-лесния нaчин-прехвърляш я нa някой друг:) Всички тaкa прaвят. Нищо не се губи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кво правиш като имаш главоБолие?

*Ти нямаш шанс, но използвай го_;о))*

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Двукраките мигрират и емигрират от "болката", само като чуят за нея...

Леос батка, признай си , че доста пъти си бил съгласен с Мулето , но не ти изнася , да си признаеш....

Ето сега си признаваш, че си лъжец ...и лицемер...
"....вече (се правят, че) не усещат. ..."
Да не усещаш ...и да се правиш, че не усещаш...са две различни неща.
И да се "правиш"....е лъжа....

Забрави да споменеш: морфин, реланиум, парацетамол, паркизан, аналгин, етилов алхохол, и още разни други неща дето смесени или по отделно упояват, ама болката в мярка е полезна , е не когато норочно си я причиняваш , тогава определено има някакъв дефект в системата.

всички сте ми дали много хубави и верни отговори...но аз питах за друго...
ДА- болката е индикатор за проблем..
ДА- не е необходимо да се бяга от нея..

НО какво се случва обикновено??
ние бягаме от болката като дявол от тамян..
бягаме от отговорностите, от вината, от страха, срама..отхвърлянето..самотата...болката...
защото сме хомо епикуректикус...
търсачи на удоволствие...
и който си мисли, че е по- различен- нека ми го докаже...

затова питах- как бягате от болката....

v sebe si - svivash se vse poveche i poveche dokato izcheznesh edin den

да, това е един от главните начини...и може би е най- тъжният...
за другите...които гледат отстрани и констатират...

...да...,много ми хареса това..."хомо епикуректикус"......супер е...да е така...ами сигурно ако се изживеем като такива и болките ще са по малко...,ще произвеждаме само ендорфини,а за адреналина ще забравим и готово....край на болките...
...абе важното е да се радваме дори и на малкото ,което имаме,а то понякога никак не е малко...знаеш колко е относително всичко...

не знам дали е добре да се бяга от болката - преминаването през нея има много положителни неща, които не са тема сега де - но според мен така трябва да е

един начин е просто да се концентрираш врху нещо друго и постепенно да забравиш - май най-популярен
има и като вариант тотална промяна в местоживеене, навици, месторабота и т.н.
сийкър ти е дал друг - е има и хепиенд на този вариант де
някой търсят външен източник за намиране на сила за преодоляване или бягство и забрава на болката - религия например

п.п. мое мнение е че трябва да не бягаш от болката а да я осмислиш и т.н.

или дотам и обратно

Правя се ... таратанци :)
Нали затова съм го написал в скоби, бе !
За да се прочете и така и онака - щото това си е живата истина.

Хех ... лъжец и лицемер викаш.
Присмял се хърбел на щърбел.
Я кажи кой се фука, че има медал "Честен мошеник", а !!!


| GSM-а e единственото нещо, за което клубарите спорят на кой му е по-малък |

Аз колкото пъти съм бил съгласен с тебе, съм си го казвал.
Разрови архивите, ако ти се рови.

Виж - ти да кажеш, че некой друг е прав - това ще си е събитие ...
Ама а го кажеш - а те удари некой инфаркт. Нема да може да преживееш такова нещо. Ще се гътнеш като нищо, ще притрепериш ситно-ситно с копитцата - и айде венци и букети от фенките :))

Аааа - и един голеееем венец от Леос - да знаеш !
А на панделката ще пише :
"На батката от Леос - с прискърбие, че го накара да каже, че е крив" :)))


| GSM-а e единственото нещо, за което клубарите спорят на кой му е по-малък |

чета, гледам и все се отказвам да се замисля, но ето вече се реших!
Страх ме е от болката, заболява ме само като си помисля за болка.
Не знам защо казваш "да избягате" от болката, защото... в кой момент става бягството? Когато повече не можеш да понасяш болката ли? Това е възможно, обаче... кога е това, а дотогава? И всъщност как точно й избягваш, като ти писне, след години?
Може би си тотално изчерпан психически и ставаш нечувствителен? Обаче си нечувствителен към всичко! И умишлено избягваш всичко, като форма на защита, в смисъл не се впускаш и не те е грижа за нищо, освен себе си. Аз това си представям, щото всичко друго не издържа, все нещо ще ми напомни и цялата ми навивка и всичките ми съсредоточения в нещо друго ще отидат на едно яко кино!

да, аз досега видях няколко начина за справяне с болката:

1.да си причиниш друга болка- нелогично, обаче често срещано, когато става въпрос за болка от конкретно нещо, което ти е по- трудно за понасяне от друго..

2.да си самовнушиш, че не изпитваш болка- вид бягство от реалността, неефективно, никой не спори, но като опре яйцето до -----, кой ти гледа за ефективност...

3.да се свиеш, да се смалиш...да направиш това, което го боли част от нетеб...

4. твоят начин- да не ти пука за абсолютно нищо, вкл. и за болката...

на всички ни е ясно, че болката не изчезва..че ако не се справим с причините няма как да я изкореним, но продължаваме да бягаме от нея по начини, които изглеждат 'по- лесни', по- бързи, по- икономични....а и тук се оказва, че 'ефтиното излиза скъпо'....бягаш, бягаш....докато избягаш от всичко, което си заслужава да се живее заради него...
а как после да избягаш от болката на безмислието???
затова ли толкова хора стигат до безмислието и зациклят в него??
и се започва с алкохол, наркотици...пак бягство- но вече към тоталното разрушение и смъртта...
смъртта ли е единственият начин за бягство от живота.....
от кой живот???
от лошият живот има бягство в добрият.....
как да накараш някого да повярва в тия 'розови илюзии' (според него), след като той вече не вярва в нищо????

как е възможно да убедиш някой, който вече е 'избягал' или поне така си мисли той...но живота му е още по- скапан от преди...как да го накараш да се върне там, откъдето е избягал и да се бори с това, което му е причинило болката....как???
той не иска- там е Болка..и тук е болка..обаче той пак се готви да бяга на някакво измислено място, надявайки се този път да успее...а че никога досега не е успявал, това не значи нищо за него..това е като пристрастяване към хазарта...руска рулетка...

.....Има едно "царство" в теб, където винаги е Мир, винаги е Любов, винаги е Уютно и Приятно и Сигурно....там болката не може да проникне....

може ли да се каже, че ти бягаш от болката в това царство вътре в теб??
и това според теб прави ли болката да изчезне???
ако не забелязваш нещо, то изчезва ли??

опитвам се да разбера защо боли и преминавам към преодоляване на причината. Все по-рядко се случва да боли.

Вярно е това, в което вярваш !

да, за разнообразие можем и да не бягаме някой път...особено ако знаем и че това е Сатурнов урок...

но как да се научим да не бягаме по принцип от болката..не да я търпим, а да лекуваме това, което ни боли...

това го има във всеки от нас ... само дето като го открием и ... хоп се окаже че сме станали кататоници ;-)

Пурата понякога си е просто...пура

ако беше проявил малко търпение, щеше да разбереш, че не търся начини за бягство от болката, за да бягам аз от нея, или да уча други как да бягат...а точно за да разбера как може да не се бяга...бягството не решава нищо..

а да се правиш, че не се правиш пък какво лицемерие е ... това се нарича лицемерия пред самия себе си ..

Пурата понякога си е просто...пура

както обикновено си права...
и това не ми причинява болка..

забелязала ли си, че рядко можеш да влезеш вече в разгорещена дискусия, точно защото си твърде близо до истината, за да има какво да се дискутира или спори с теб??
евентуално би могъл да заспори с теб човек, който нещо се е излъгал...
и какво- ако не можеш да го разубедиш, че се е излъгал, или ако стане твърде емоционално, най- много да му кажеш 'просто сме на различни гледни точки, няма смисъл да спорим' и това е....липсва ли ти понякога да поспориш, да убедиш, да те убедят....не се опитвам да ти правя някаква анализа...разсъждавам си малко и за мен...

ок, звучи достоверно..
оправи неправилните мисли и чувства и болката ще изчезне...
така е..
но,
това е дълъг и изтощителен процес..и на много хора не им се занимава..затова и бягат..
като им кажеш- работи върху причините, все едно им казваш- изкопай огромен ров, или пренеси морените от Витоша на Рила...вижда им се ужасно трудоемко..защо да го правят???след като според тях бягството е по- лесен и икономичен начин...и вярват, че бягството ги води директно към вечното неописуемо удоволствие...
хората са мързеливи....
как да ги убедиш, че е безмислено да се бяга....

на теб нещо съм ти ядосана напоследък, ама не знам защо..
нещо ми бягаш по тъча и ме тормозиш...
хмм...може да има и други прични, обаче агресията е факт...
и кво с'а..няма да бягам от нея...

намери какво я предизвиква тази болка и от това "бягай"

да бягаш от болката или да бягаш от това, което я предизвиква е едно и също според мен..

Значи това за справянето с причините не е много вярно за душевните болки. Защото... ако се стремиш към някого неистово и безразсъдно, напълно, всеотдайно и той е цялата хармония на собствения ти живот, но той... ами не прави разлика между теб и болшинството хора, които познава и въобще, ама хич не му пука, не му пука за теб... тогава... кво става... боли те и нищо друго! Това е най-ужасното, боли те и дори не си способен да намразиш!!! И как да се справиш тогава с причината? Какво да го направиш, да отидеш и да го гръмнеш? Ама дори той реално да не съществува вече, ще спре ли да те боли от спомена?

Има много лафове... "Неща, които е най-добре да забравим, ние помним по-добре от всичко!" или цитат - "посей, отгледай болката и отрежи" - от песен на Остава... еми всичко това е много интересно, вярно, обаче не е много радостно...

И не знам... всичко сигурно е някаква емоционална дресировка цял живот, ако успееш да обръщаш болката в щастие. Спомням си един интересен човек какво каза по тоя повод, невъзможния стремеж, че дори и сам, без осъществен стремеж, ще продължи да обича по същия начин, същия този човек, както обича слънцето и му се радва всеки ден... Някаква такава психарийка е най-вероятното решение, обаче това не е за мен, не и за моята дива натура, всяко нещо ми е различно и не мога да го заместя с друго.

да, обаче не става...не можеш да я прехвърлиш на някой друг така, че теб вече да не те боли...не е като торба с камъни..по- скоро е като грипен вирус- можеш да я прехвърлиш на друг, но и ти продължаваш да си страдаш от нея...
да стъжниш живота на друг, за да не те боли само теб...
е, ако това помага на някого да се почувства по- добре...но едва ли...
защото нали се сещаш , че идва и вината....допълнителна болка..

ти последно кой си и от каква болка бягаш с този чужд ник??

ако ме боли главата , защото не съм пила кафе- пия кафе..
ако съм пила кафе и пак ме боли- значи ми е паднало кръвното и пак пия кафе..
ако и това не помогне , или знам, че ме боли от умствена преумора- просто си почивам , блея, пускам си мозъка малко в 'градска' отпуска...
или се наспивам едно хубаво...все нещо ще помогне..
лекарства не пия...а и рядко ме боли главата, за щастие..

душевно и физическо обезболяване???
има смисъл примерно, докато трае оздравителният процес, а не може да го замести...

това - да бягаш в себе си е единственият начин, който освен на въпроса КАК, отговаря и на този- КЪДЕ бягаме от болката..


а други 'къде-та' има ли??други места за бягство..кои са..

на нас ни се иска да сме хомо епикуректикус, иска ни се да изпитваме само удоволствие, стремим се към това...но това е недостижима цел, илюзия е..
накрая се оказва, че най- много болка се е събрала за тези, които са бягали от нея..все едно да не си плащаш данъците...

това е идеалният вариант, нали??винаги така трябва да се постъпва..
но човека е уникално същество...заради психиката си, заради това, което вече не съзнаваме..
успяваш ли винаги да разбереш какво точно ти причинява болка??
успяваш ли винаги да разбереш, че те боли (а не примерно, че този оитсреща е идиот)..разбираш ли...ние си намираме логически обяснения за болката си...
майсторски я гримираме, маскираме и наричаме с други имена, докато стане неузнаваема и непознаваема..
а ако не познаваш непознатото нито можеш да докажеш, че го няма, нито , че го има..затова как можеш да знаеш, че си се преборила с него??

да се бяга е безмислено...

и да го знаеш /да го знае някой/, това все още не води до излизане от момента в който се намираш , вцепенен от болка...
може даже да осъзнаеш, че това е точно подходящ момент, за който си наясно че си склонен /може да те склонят/ да вземеш наркотици, или направиш нещо друго подобно - което никога досега не си правил. даже може и да е вярно, че това друго нещо не е опасно, и е весело, или пък притежава точно тази опасност, която води до 'щастливи' усещания... склонен си, 'да направиш' нещо различно, но продължаваш да не си склонен да се довериш, или поне да започнеш до отдаваш доверието си... продължаваш да не желаеш това, и точно заради това нежелание се впускаш неосъзнато и беззащитен в правенето на нещо ново и различно, само за да преминеш от една безизходна ситуация в друга - защото не се променяш, и не започваш да осъзнаваш...

или пък, друг вариант - дотолкова 'осъзнаваш' теоретично и преценяваш всяка една алтернатива, алтернативи за които знаеш само едно нещо което да е общо за тях - че даже и непознати, ще се заемеш с тях без доверие, затова даже не се и заемаш да ги осъществяваш на практика, връщаш се към момента на вцепенение, и не предприемаш нищо, защото несъзнателно се досещаш вече за същността на проблема - страха от отдаване на доверие към всеки и всичко...

(в пълен кръг? да/не ) ?

А според мен не е :)
Ако отстраниш (избягаш от) причината, няма да изпиташ болката (следствието).

| GSM-а e единственото нещо, за което клубарите спорят на кой му е по-малък |

стремиш се към някого, защото го искаш, имаш нужда от него..а те боли, защото те отхвърля..
различно е, защото е замесен и друг човек със собствена, свободна воля..
много по- сложно е..
можеш да бягаш или да се бориш само с болката в себе си..
можеш да приемеш загубата, или да избягаш от реалността..
можеш и да се потопиш в болката до край..завинаги...да се пропиеш с нея и да я направиш градивен материал за личността си...ако искаш..макар че това е жестокост към самата теб, но не са малко хората, които избират точно този вариант..защото им се струва най- достоен, предполагам..безмислен, но достоен..
жалко, защото тези хора могат да бъдат свободни и щастливи, но не го искат..и няма как да ги накара някой насила...

говориш за доверието и за болката, която причинява изиграното доверие..
защото:
а)това те вълнува в момента..
б)даваш някакъв пример за болка..(който според теб е общовалиден)..
в) с въпроса за доверието и нараняването покрай него се изчерпва понятието болка за теб..

Използвай ги.
Дали са физически или други...те ти изпращат "сигнали"!
И така можеш да отстраниш причините.
Или поне да се постараеш!

*Ти нямаш шанс, но използвай го_;о))*

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

дай ми пример за това, за което говориш..защото виж на мен как ми изглежда:

пример:
хващаш жена ти в изневяра..боли те...бягаш от жена си, изоставяш я..
не спира да те боли..

нали точно за това говорим, че не можеш да избягаш от болката...
бягайки от причинителя, не бягаш от болката, тя вече е в теб, докато не я отработиш по някакъв начин, докато не се пребориш с нея..
бягството от причинителя на болката си е само вид бягство..

де да бяха всички болки толкова елементарни като главоболието...де да бяха винаги така ясни причините за болката...
не е все едно дали си си порязал пръста и те боли, или са те унижили и те боли..
да, болката е енергиен носител и като такава може да се използва, но само ако знаеш как..

изиграното доверие...

това е някакво понятие , вече отишло в миналото? може и да не е...

по-скоро, за липсващото желание за което говориш и ти - това желание което липсва у хората които усещат болка /отдавна/ за промяна - не искат да се променя нищо, въпреки че знаят че искат да спре болката. но не са готови да започнат - отново да дадат доверие...

/аз лично, не съм тръгнал да давам доверие, също/

"да, болката е енергиен носител и като такава може да се използва, но само ако знаеш как.."

Ми да се учим как. Бягане не помага...не е и фективно.

"..са те унижили и те боли.."

И тук бягане не помага.
Даже и вреди донякъде.

Ако анализираш, поразмислиш...можеш и да стигнеш до заключението че ни ти си унижената.....това е разбира се много общо казано...но ме разбираш.

Актуален пример:
Погледни Орчо!
Започна с това, че ми се смееше на правописа, като няма арументи.
И сега?
По-голями простащини, истеричности....глупости от неговите писания няма.
Той който чаршафи пише за обичта, толерантноста.....
По-голяма излагалка няма!

Така и в други сируаций....този който се е опитал да те унижи....може и съвсем друго да е постигнал. При теб е първото чувство болка. Но по-късно, като поразмислиш, можеш да стигнеш до заключението, че тази персона показва своята слабост и несигурност!

И т.н.

*Ти нямаш шанс, но използвай го_;о))*

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това не е дълъг и изтощителен поцес.
Да те боли и да имаш неправилни мисли и чувства е дълъг и изтощителен процес.

Трудоемко е за онези които се канят да правят компромис между правилното и неправилното. Това наистина е трудоемко.

По-лесното е просто да правиш правилни неща.

Трябваше да уточниш , че става дума за психическа болка. Не мисля, че болката е добър градивен материал за човшкия характер , особено когато е в основата, макар и да е полезна за довършителната работ, нещо като каляване на стоманата, когато формата вече е придадена.

но не точно разгорещен спор... а просто бърборенето, двупосочното подхвърляне на идеи и т.н. Не се чувствам нито близо, нито далеч, просто се мотая по пътя си... много повече може да се научи от различията, отколкото от еднаквостите. Когато се хармонизираме с някого, това ни допада заради леснотата и приятността да си въобразим, че сме прави (за нещо си). Заставайки срещу инакомислещ от нас човек, сме изправени пред необходимостта да умеем да изразим себе си, да се мотивираме и същевременно- да дадем същата възможност и на другия. Ако имаме желание да общуваме, разбира се.
За да има желание човек да спори, трябва да има желание за себеизява и доминиране на себе-то си в някаква ситуация.
Аз харесвам общуване и отвъд думите. По-трудния вариант, както се сещаш.

въпроса ти не е правилен Ариела...щом вече те боли е късно...
Виж, ако някакво бягство е възможно, то то е преди болката сиреч страха от нея...
не е ли шизоидно да разхождаш болката из себе си и разхождайки я къде бягаш....
А дали всъщност не ни питаш:как да избягаме от страха от болката.....

... diplomnata mi rabota e na tasi tema...

А дали има разлика между:"хармонизираме с някого, това ни допада заради леснотата и приятността да си въобразим" и "необходимостта да умеем да изразим себе си"

Definition:
Unangenehme Empfindung, die dem Leiden entspricht, das durch die Wahrnehmung einer Verletzung hervorgerufen wird....

...auch ohne Gewebsverletzungen koennen schwere Schmerzen eintreten
...eine Ablenkung kann den Schmerz linden
... die Angst verstaerkt den Schmerz
...die Plazebo-Effekt kann gegen Schmerzen wirksam sein

От болка да избягаш ... не знам

Болка се изживява - това е начинът

Не четох горните постинги, щото ми е смахната байтопреносвачката, но ...

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

...terminqt e ne bjagane a desensibilisirane...
to ne e problem...

Ето ти "моето" виждане....за болката. В "" защото макар и да съм го открил сам....то си съществува от памти века....

Та за мен има 2 вида болки:
1. Собствена
2.Трансплантирана /т.е. когато някой прехвърли своята болка в/е теб/

Собствените болки /изключвам физическите причинени от някакво нараняване на тялото, които ни предпазват от физическо унищожение/
по правило произлизат от...ПРИВЪРЗАНОСТИТЕ. Ние постоянно се привързваме към мисли, идеи, вещи, хора.....Напр. създаваш си една мисъл-идея, че нещо трябва да се случи по този или онзи начин. И.....то не се случва....Резултата е болка /съответствуваща на степента на
привързаност/ Привързваш се към една вещ /без значение големина и форма...може да е четка за зъби или къща - същия механизъм!/ и тази вещ изчезне от живота ти....Липса - болка. Привързваш се към един човек - същото нещо! Той/тя те напуснат....или умратБолка.
Сега: - Знам че ще прозвучи утопично, но......Можем ли да спрем да се привързваме към каквото и да било преходно и невечно ....и да се привържем към онова, което е Вечно и което никога няма да изчезне. Това - към което сме привързани по дизайн от рождение. Това към което НАИСТИНА ПРИНАДЛЕЖИМ.....което е НАШАТА ЕДИНСТВЕНА СОБСТВЕННОСТ НА ТОЗИ СВЯТ И ВСИЧКИ СВЕТОВЕ.....Ако се научим на това....то означава, че е настъпил край на всяка болка. Защото причината на болките е в привързването към мимолетни неща и събития. Както едно дете се привързва към любима играчка и дори парцалена кукла....Всяка
случка, всяка вещ и дори всеки човек появили се в нашия живот си имат строго определена роля в театъра на живота. Като декори, като учебни помагала...по пътя на нашата еволюция....И когато си изпълнят предназначението - загубват своята стойност и когато се опитаме да ги задържим по-дълго.....настъпва БОЛКАТА.
Разбра ли ме?
Аз като погледна назад /само за миг....защото съм се научил да живея с ТОЗИ МИГ.....СЕГА - ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ!!!/ в моя живот откривам с невероятна изненада, че съм преминал през невероятни ситуации, които биха разсипали дори и най-силната психика.....Но...не съм изпитвал никаква болка....Само някакво мътно и неясно чувство за нещо нередно...нещо, което се опитва да ме дръпне надолу в едно блато на депресии, на мъка, на отчаяние.....но...не успява...Защото не съм бил привързан към обекта...толкова силно...И най-вече ЗАЩОТО МОЯТА ПРИВЪРЗАНОСТ КЪМ ИСТИНАТА И НЕПРЕХОДНОТО Е СТАНАЛА ДОСТАТЪЧНО СИЛНА и НЕ ПОЗВОЛЯВА НА ЕДНА ИЛЮЗИЯ ДА МЕ ПОБЕДИ......Да..възможен е живота без болки....когато си направил необходимите стъпки....в своя живот....Стъпки на отвързване от Голямата Илюзия.....

" Don't be mesmerized by the mistery, but unravel it!......"

за ефекта на огледалото.
Да, когато се научих да разпознавам какво ми причинява болка, започнах малко по малко да я преодолявам. Спрях да очаквам от другите и животът стана по-лесен.

Вярно е това, в което вярваш !

оттук вече става индивидуално - да се намери личната спирачка - страха или ..., който спира някого за да я преодолее - намериш ли го ще спреш руската рулетка -след първия опит

или дотам и обратно

десенсибилисиране
добре

а кое "то" не е проблем - десенсибилисирането ли

или дотам и обратно

Ама пък и примерче извъртя :)))
Добре ... ето по твоето примерче ...
Значи имах такъв случай навремето - голяма любов, голямо нещо, май някъде към три години беше ... и се случи точно това - хванах мацето, че се изчукало с друг. Вярно, заболя ме и се разделихме. Оттогава обаче, вече се замислих защо ме боля толкова и намерих някакво отговорче с причина и у себе си. Ами преборих се с причината и следващата ми дълга връзка въпреки, че приключи - вече не беше по тази причина и нямаше болка (или поне не тази). А с жената, с която решихме, че ще изживеем живота си заедно - вече съм 27 години. Без никакви болки от това естество :))
Затова ти казах да отстраняваш причината, а не следствието.
Защото може да те заболи един-два пъти, но като елиминираш причината - следващия път няма да те боли вече. И ще си на кяр :)))

- - - - -
Забравих нещо :)
Казваш ... хващаш я, боли те и се разделяте ... и пак те боли.
Е няма как да стане тая работа. Че ще те заболи - вярно е, но ще те преболи - няма как - иначе се превръщаш в чиста проба мазохист. Ако не го преодолееш - може да се съсипеш отвсякъде за нищо !!!

Редактирано от LeoS на 14.03.02 13:30.

Понеже физическата болка е нещо времнно и отминаващо, дори когато края и е свързан с летал изход (ако мога да избирам да е бързо и безболезнено), аз ще я прескоча и ще се съсредоточа върху психическата(душевната)болка, която се загнездва дълбоко в съзнанието и може да ни човъра през целия живот, защото дори когато простим не можем да забравим.
Вече писах, че ако чорекът е завършена личност, болката може да го направи по-силен, по-устойчив, когато(ако) я преодолее, но ако характера не e развит напълно, резулта може да е едно парче твърда но крехка стомана с безразборно стърчащи финни иглици, което не можеш да държиш в ръце без да се страхуваш, че ще го счупиш или ще се убодеш.
Психическата болка се причинява от фактори, които си предсавям като търкалящи се срещу човека камъни, по-малките просто не се забелязват, но по големите ако не забележиш те размазват.
Как може да се справи човек с тях ? Има няколко начна :
1. да ги разбиваш с глава, изисква много твърда глава;
2. да ги прескачаш , но не всичко може да се прескочи, иначе отстрани изглежда весело;
3. да ги прехвърляш един по един зад гърба си, трябва да си по-упорит отколкото умен;
4. да ходиш по тях, изисква много опит и добър баланс;
5. да ги заобикаляш, за големите да , но ако заобикаляш и малкие …;
6. да не ти пука и да ходиш все по права линия, пък каквото стане, резултата няма да е красива гледка.
Непукиста използва 6., слабохарактерния 5., балансьора 4., упорития и праволинеен 3. , веселяка изплзва 2., всеки предполагам се е пробвал с 1. но само мазохиста го използва цял живот.
Добре, какъв е правилния подход тогава? Аз мисля, че е очевадно ! Правилния подход е добра комбинация от всичките методи в зависимост от случая, едно равновесие, една хармоня от похвати, която ще ни гарантира оцеляване.
Дребните проблеми и болки са просто прах в краката ни, малките можем да ги прехвърлим зад гърба си (стига да не стоим на едно място) и да ги забравим, средните да осъзнаваме, възприемаме и оценяваме дали можем да ги прескичим, или да балансираме върху тях, пък може да се окаже забавно, а с големите просто да внимаваме и да се стараем да избягваме и заобикаляме за да не ни размажат.
За съжаление не всяка голяма болка и голям проблем можем да избегнем, но трябва да се отърсим от прахта , да изчакале раните ни да зарастнат и да продължим напред, малко по-внимателно, но не и вманиячени и уплачени дали това леко шумолене в храстите не е поредния огромен проблем, който ще ни прегази, този път за последно... понякога това е само лекия повей на вятъра …

Професионален хипнотизатор съм и зная че болката е само мисъл.
Освен че зная , мога да променям своите и чуждите мисли в определени моменти. Това не променя причината за болката и тя след време се премества , но и аз се премествам. А иначе, мога да се върна назад във времето да видя причината, да я променя там и тя да не се прояви тук.
Толкова труд за нищо?

Съвсем сериозно питам някой от вас чувал ли е за случай когато човек се оплаква от болка в липсващия му крайник / при трагични случаи, операции/
Мен веднъж ме боля нерва на извадения ми зъб-не веднъж.

Извини ме , не прочетох внимателно въпроса ти и ти отговорих без да се замисля Не знам дали мога!

"... десенсибилисирането ли..."


ne bi bilo problem...po prinzip...bolkata e subektivna i moje da se "prelqje" s drugi vaspriatia, vnushenia, kondizionirania...

ima jogi..."naucili sa se" da ne gi boli...

no vsicko tova uslovno i "po prinzip"

problemqt e mnogo po-slojen i predi vsicko psychosozialen...

Съзнателно съм избягвал да реагирам на всичките ти опити да ме вбесяваш и дразниш.
Знай, че и окото ми не е трепнало от подобни опити....от когото и да било - много съм печен....
Но понеже тук се получава нещо като ......нормален размен на мнения по един интелигентен начин /което е крайната цел на всички мои усилия..../ ще кажа следното:
1. Болката е състояние на Ума.Излез от това състояние и....болката ще изчезне...Как - това е друга тема.
2. Има болка в ампутиран крайник и др. ампутирани органи! Напр. когато един куц човек на обществено място е "настъпан" на мястото, където е бил кракът му преди ампутацията. На мястото !!!. Защото освен това физическо-видимо тяло всеки притежава още няколко етерични тела....които не са видими с просто око. Макар и отрязан този крак...неговото етерично съществувание е неампутирано....има го...все още. И съответно чувствителноста за ...заеманото пространство...

" Don't be mesmerized by the mistery, but unravel it!......"

Istina e, 4e ako si pri4inish po-silna bolka na drugo mqsto, pyrvona4alniqt draznitel ne se useshta...
A za samovnushenieto...
Bqh 4ela nqkyde i sym izprobvala sledniqt nomer: Zatvarqsh o4i i si predstavqsh bolkata kato nqkakva sfera. Misleno razrqzvash sferata i izprashtash otdelnite i 4asti kym bebolezneni mesta...
Tova naistina deistva, no samo ako si sys silno razvita psihika... osobeno ako si meditiral:-)

Aledar~

Здрасти.
Добре де , няма да те дразня повече.
Така ли мислиш?

Понякога болката е много голяма, твърде непоносима, и изключително непреминаваща. Постоянна, постоянна, постоянна, и неотслабваща. Правя разрязи по китките си. Не за да умра, и знам, че от тях не мога. Просто разрези. Болката, онази, другата, минава. Моментално. Сякаш нея съм прерязала. И с кръвта идва спокойствието.
Екстремно? Е, да. Но действа.
Не се препоръчва, все пак.

защо..

....как му се викаше?

Това серйозен постнг ли е или спам?
Ако не....кажи...ще говорим!

*Ти нямаш шанс, но използвай го_;о))*

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съвсем сериозен. Написах го така, защото не исках никой да ме съжалява. Не мисля, че това е кой знае каква трагедия, нито че имам нужда от помощ. За какво искаш да говорим?

А ти защо се интересуваше?

Това е серойзна болест!
Много распространена...предимно при млади момичета.
Но и младежи има. Ясно.
Не играй сега героя.
Ако е така....зднаеш кво следва!
Всеки път по-голямо дялкане.
Спирала става.

И...аз съм..."анти"..при терепевти и подобни...познавам много приватно...и по збъркани от тях няма__;о))

Но втвоя случай бих ти казал търси помощ!
Само професйонална!
Никой не може да ти помогне.
И не си мисли като некъв джанки...аз мога да престана..когатао искам!

Предприеме инешо,,,преди да стигнеш до там да си режеш крайници.
Има мноооо такива случай.
И това е съвсен серйозно.

*Ти нямаш шанс, но използвай го_;о))*

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не те съжалявам, но ми стана тъжно...

Съществуването така или иначе е спирала. Това е една доста естествена структура. Така че какво толкова.
Не ми пука мога ли да престана. Не искам. Ако някой слуша музика, когато му е кофти, за да се почувства по-добре, дали ще се интересува ще може ли да се оправи и без музиката? Ще има ли смисъл да спира да слуша музика изобщо?
А пък за отрязаните крайници нещо ме лъжеш. Най-много някой прекъснат нерв тук-там да има, някое неподвижно пръстче. И то едва ли чак толкова често.

ХА!
И защо мислиш че те лъжа?

*Ти нямаш шанс, но използвай го_;о))*

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искаш да кажеш, че наистина има хора, които след някакъв период на самонараняване от такъв тип са си отрязали крайниците? Че това е един вид естественото развитие на нещата? Или не това, а нещо друго искаш да кажеш?

Болка..
Помня в един 3-то разряден екшън един лош батко разправяше
"Кажи ми всичко или ще ти причиня ужасна болка"..
...

Какво е това болка??? Просто симптом че в нашия организъм
нещо не е наред, респективно и за душевната болка - нещо в
нашия малък вътрешен свят не си е на мястото...

Излиза, че няма лекарство за болката просто ако се премахне и
причинителят, или нещата се наместят тя си отшумява сама..


Ако добре го насочиш
и с вик Банзай се наточиш
кръвта му ще източиш

ариелке
има упойки за болката ако не знаеш
а и има пълна упойка за болката

така е.
но докато от физическата болка няма много начини за бягство, от душевната изобретателните хора са измислили хиляди начини..
защото не вярват, че имат души...
и за какво да са загрижени за нещо, което дори не вярват, че съществува??
виждат тялото си и знаят, че като ги боли зъб, ако не си оправят зъба, ще стане страшно..
не виждат душата си обаче...
бягат от болката в нея..
и става страшно..

знам че има...
то и хероина причинява еуфория..
или морфина...антиболка..
докато станеш толкова зависим,
че вече не е ясно ти ли живееш,
или някой друг, който ти е откраднал тялото..
има пристрастяване и към душевните наркотици..

и накъде водят всички пътища.....

всички пътища водят към нищото
ама кво от това
за да станеш зависим трябва нещо там да те обсеби де
обсебване
мноооо готин парфюм е
и нещтата не са само в некви там черни тонове
има и други
жълти най вече
само фулллллллл екстри да е и това е
който издържи издържи който не ..........
то е ясно

Бягство от душевна болка...Това предполагам е понятие, което
може да бъде заменено със понятия като :
Алкохолизъм
Наркомания
Нимфомания
Хомусексуализъм
и т.н
Изглежда някой хора така разбират запълване душевна празнина
и така бягат от болката...

Ако добре го насочиш
и с вик Банзай се наточиш
кръвта му ще източиш