................ужасно изморена.........................!
като след физическо усилие..като че съм се катерила по планините.......
а същевременно осъзнавам, че умората ми е само психична- заради това, което се случи тук последните ...две седмици може би..или месец.....
как е възможно психическата умора да се изживява като физическа....или просто е съвпаднала с пролетната умора...??
чета ви..чета......и нямам желание да пиша, нито да се зачитам задълбочено, нито да се замислям...ако не се познавах, щях да си прозвуча като депресирана, а не съм...........
това, което чувствам може да се оприличи на опустошение след голямо вълнение, буря, катаклизъм...но нещата уж не бяха чак толкова насериозно...и все пак.....
гледам че няма много хора....май не съм единствената, която се чувства така...
така е когато завършва някакъв цикъл...има умора и надежда....
и любопитство- какво ли ще бъде новото, какво ли ме чака???
всяко зло- за добро..

Poznavam tezi chuvstva ... . I kato pomislish buri v chasha voda a tolko energia otiva v neia

....на мен пък тази кротост след бурята ми се вижда много сладка....,виж само каква тишина и спокойствие цари...след малко и пчелички ще забръмчат и птича песен ще чуем......абе пасторална картинка...,а и негативната енергия е вече изхвърлена...,остава ни да действаме само с позитивната...

Пу пу пу !
Плюни три пъти зад гърба си, завърти се един път на пети, после се отвинти на обратно, издърпай си лекичко дясното ушенце и направи с уста "пцът, пцт, пц", плюни си в пазвате и кажи "уфффф".
Това беше против уроки :)


| GSM-а e единственото нещо, за което клубарите спорят на кой му е по-малък |

Аха ...
Едно време, май чак до третия семестър - след всеки изпит ме боляха мускулите на краката.
Сега вече и валяк да ме гази - все тая ...
И ти като пораснеш ще свикнеш.

| GSM-а e единственото нещо, за което клубарите спорят на кой му е по-малък |

сещам се за една моя любима книга.."Пеперудата" на Анри Шарие..
това е приключенски роман..препрочитам си го от време на време :-)..
разказва се за човек, изпратен в каторга на тропически остров..някакъв ад..
подобна е малко на "Цар плъх"..
но има такива силни моменти!!....описващи как хората оцеляват при нечовешки условия..как си създават някакъв свой малък свят с подръчните материали, които имат..за да си запазят разума..да запазят нещо човешко у себе си..сега се сещам и за мишлето, което си отглеждаше един от затворниците в 'Зеленият път" на С.Кинг...
защо го разказвам...заради това, което казваш, че е била 'буря в чаша вода'...защото не е точно така..всяка една ситуация, в която попадаме е част от живота ни..не можем да мислим 'това е маловажно, другото-не'...след като сме включени емоционално, няма маловажни неща..ситуациите в нета не са по- различни от тези в реалният живот, колкото и да се опитват някои хора да ги омаловажават..тук се откажеш да се бориш, защото е само виртуално, там се откажеш, и в един момент престава да ти прави впечатление..ставаш пасивен наблюдател на живота си..и след това започват оплакванията 'не ми харесва живота ми!!'...ми промени го...'не мога, не знам как!!'..просто си забравил как...спомни си...
и така...такива мисли ми се въртят в главата..в такова настроение съм..

......а Огнения Език близна боклука и го изгори в миг....

" Don't be mesmerized by the mistery, but unravel it!......"

...ако знаеш откога правя ритуали...,че дано се справим с тази отрицателна енергия дето се изливаше...свят ми се зави от въртене на пети,...ушенцето ми до рамото стигна,...оплюх всичко в къщи...,а и подозрително взеха да ме гледат "домашните любимци"......викат ми:.."абе ти уж сядаш да се разтовариш,а ставаш два пъти по-изнервена"...мани...направо щяха да ми спрат достъпа до компютъра...

Публика!!...все едно ми описваш Швейцария..
а на мен пейзажа ми прилича по- скоро на Афганистански..
де да ни даваха и компенсации в зелено за разрушенията си.....щяхме да сме рахат..

аз растях до преди десет години..след това съзрявах...сега съм си точно за бране..да видим кой ще е късметлията..