Много силна дума, а? :-)

Какво значи достойнство? Какво значи един човек да бъде достоен?
Има ли къде да расте достойнството у нас? Поливаме ли го редовно? Трябва ли да го поливаме изобщо, или по-добре да го оставим да изсъхне на слънцето .. като непотребна трева?
Абе, разбрахте ме, да не се обяснявам..

Ако някой ми каже какво е достойнство ще спя поне с 50% по-добре

Достоен човек. Достоен за медал...или достоен за пренебрежение ...т.е. един вид заслужил?

Или един някой наднормен почтипенсионер, който заради достойнството си не започва да тресе масите си и пуква от инфаркт по някое време...т.е. суета..а може би срам...?

Достойнство което те изправя на нокти ако някой спомене, че сестра ти е .... чест и гордост..и пак срам

И още...още...

Абе с една дума изобщо не схващам какво е това достойнството
Изрязано ми е в първите седем
Не че не отговорих на въпросите ти.... :))

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

Твърде субективно е - няма единна ценностна система. Зависи от критериите и различните гледни точки - това, което за един е достойно, за друг не е, или е само горе-долу приемливо.
У нас - в национален план - "няма почва" категорично. Достойнството се потъпква всячески, ценят се тарикатите и нахалниците.
Така "достоен човек" е станало синоним на "балама".

Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо

Tova moje da oznachava Violetka da doide tuka da se usmihne i da kaje "Zdraveite vsichki produljavame , neka ima nastroenie i nadjiveeme modaratorskite ambicii. Vseki moje da pishe navsiakude, blagodaria na vsichki za vota, za mene niama znachenie moderatorskia post, po vajno e da ima razgovor i nastroenie i vinagi sum go kazvala....." Kolko hubavo bi bilo

ясно, в България, достойнството го остовяме да умира..

ни напиши какво разбираш под тази дума, пък ние ще те оборим или съгласим с тебе.
Улесни ни малко задачата.

Вярно е това, в което вярваш !

Че кой е казал, че трябва да е лесно? ))))))
Няма пъъъъъъъък ......няма.

От

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно така!
Лесно ни е винаги да оборваме, да коментираме, да критикуваме. Т.е. някъде там да е заложена базата. Защото много по-лесно е да не мислиш
Виж, да ти подхвърлят една темата... нерафинирана, в полусуров вид - очаква се да се чуе твоето мнение (което, знаеш, ще бъде коментирано и оспорвано пък от някой друг). Но както и да е... Отплеснах се, не беше това същността на въпроса.
В България няма достойнство. Отново прехвърляне на топката. Защото виновен трябва да има и това е изключено да сме ние (все пак ни е под ДОСТОЙНСТВОТО). И още по-лесно е да хвърляме обвиненията напосоки - нищо конкретно, нали така? Страната. Сакаш ние не сме част от тая пуста страна.
Та за достойнството... Ако се оценяваш (поне полагайки старание да не се подценяваш и същевременно да не се надценяваш), ти знаеш цената на достойнството. Според мен, ако поставим въпроса от гледна точка на отделния индивид, достойнството е самоуважението. Няма да засягам темата за ценностната система - първо, че е безкрайна, второ, че вече се е превърнала в клише.
Достойнството, през погледа на обществото (или поне на мнозонството)... "достоен за...".
Критерий? Ако питате мен - свежда се до достойнството на самото това мнозинство/общество.
Една злонамерена реплика, и ако ти не си сигурен в цената и стойността на своето собствено достойнство - то се срива. Тук не говоря за безпочвеното самочувствие, грубо казано дебилия, и за онова помпозното "материално" достойнство, с което все по-често се парадира.

И да, аз имам своето достойнство!

You can run, but you'll just die tired...

що пък не си гледаш работата ))))))