Позволете да цитирам едно мнение от учебника на д-р Ачкова за МА, по дефиницията за психично здраве! Психичното здраве се изразява в: "Способността на зрялата личност да изгражда хармонични отношения с другите и да участа творчески в изменението на биологичните и социални условия на заобикалящата среда." Аз като философ, бих ви помолил да коментирате тази дефиниця. Дали тя наистина би могла да се приложи като обективен критерии за разграничаването на нормалното от НЕнормалното в психологията?

от "зрялата" до... а бе до края!

Според мен .. нищо че не съм психолог .. това определение, много добре отразява разликата между нормален и ненормален .. обаче според нормите на обществото ..

Колко е нормално обществтото, поддържащо такава дефиниция е друг въпрос.
Обществото често класифицира като ненормален човек, който следва интуицията си, чувствата си, инстинктите си, вярата си. Като нормален, то приема човек, съумяващ да потули изявата на тези неща ... или който съзнателно и подсъзнателно е сляп към тях.

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

"хармонични отношения с другите" - Ха!
Ми май по всички параграфи куцам.
Ако това е достатъчно за отговор...

То не че съм се разпретендирал за нормалност, но наистина да дефинираш понятието "нормален психически (психически здрав)" е просто един вид отживелица от учебниците през тоталитаризма. Представа си нямам от психолоческите и психиатрични тълкувания именно на това понятие, а доколкото съм информиран - тези две науки се занимават с явните и не чак толкова прояви на нездравата психика. В тази връзка "дефиницията"(ужасно звучи) би трябвало да започва не от присъщите на здравия човек качества, а от неприсъщите му симптоми, което пак от своя страна е безсмислено, защото тук трябва да влязат всички симптоми, по които се разпознават болестите.

Но със сигурност, според мен, написаната "дефиниция" е някаква утопична идеализация.

Елементарно, Уотсън!

според мен употребата на "нормален" не може да се отнася под път и над път, това е много неточно, за моите представи "нормален" е синоним на "типичен"

Да, така е...

Нормален:
- добре вписващ се в калъпа;
- неизненадващ;
- предвидим;
- скучен;
- с малко шлайфане влиза в дефиницията...

Ти какво смяташ по въпроса - има ли смисъл въобще да се дефинира понятието "психически здрав"...?

А като се замислих, много психически болни хора прекрасно влизат в онази дефиниция горе - имам съсед със синдром на Даун - изключително разсъдлив що се отнася до човешко отношение, комуникативен... Но пак дефинициите казват, че болните със синдром на Даун не са "психически здрави", защото...(пак някоя дефиниция).

Хората са го измислили много отдавна - система, състояща се от противоречиви правила (дефиниции) е несъвместима, следователно тя не работи.

Бай Иван горе казва, че една подобна дефиниция си върши идеална работа в даден вид общество. А всъщност в един санаториум за душевно болни, надали някой смята другия за психически нездрав - всичко си е относително. Може би разсъждавам така, защото никога не бих застанал на мястото на психитъра, който преценява.

Елементарно, Уотсън!

Редактирано от jj на 12.02.02 15:42.

И това е така, всичко е въпрос на дефиниции в случая, ако има такива и такива синдроми, значи е здрав или нездрав в каквито известни области има.
Мен ме кефи едно литературно дефиниране на "луд" - гений, докоснат от боговете!Готино!

Тежко билен от психология се опитва да отговори на допитването на Философа Хегел.

Единственият критирий за психично здраве е да си здрав психично.
Най -точно може да ги разграничи болен човек , който преди това е бил здрав.
Тук вече знаят , че съм болен , но никой не знае дали някога съм бил здрав.
Моята болест ми казва,че критирите и при психоболните и при философите са ограничителните ни рамки, а истината е извън тях.
Всички други разграничавания и прилики са неприлични, това ни е позволено, така че не се притеснявай че си здрав.

...nesnaja koja e tja i koga se e definirala...
no taka formoliranoto me vtrisa...
napomnja mi "onesi" vremena na "vsenaroden-povsemesten-psyciceski podem s zel ponatatqcno rasgrqshtane na vsestranno-rasvitata licnost, nositelka na belesite na sreloto komunisticesko bqdeshte...

i kakvo imam predvid:

1."Психичното здраве" e subektivno-determinirano ponjatie, v savremenata psyciatria se davat iskljucitelno pesztelivi i vnimatelni kvalifikazii v tasi posoka...

2. terminqt "зряла личност" e ostarjal i pocti ne se sreshta vece kato ponjatie v "seriosnata" psychologia, sashtoto "sreeneto" "sasrjavaneto"kato etap ot rasvitieto ne bi sledvalo da bqde ozenjavano i protivopostavjano na po-ranni /nesrjali/ fasi ili sastojania na "smuteno" "sasrjavane"...
sa primer edna nesrjala krusha ne e po-nezenna ot sasedkata i ogrjana po-rano ot slqnzeto...

3. "xрмонични отношения" QUATSCH...na nemski...
otnovo subektivnosti..

4. "творчески изменения на биологичните и социални условия на заобикалящата среда"...???
s kakva zel....???...nima edna "nesrjala" ot shitsofrenia bolna licnost ne e kreativna i ne ismenja sredata okolo sebe si...i to kak...!!!

Spored ICD-9, /standart v psychiatriata/

psihicnoto sdrave e narusheno, kogato licnostta ima "Leidzustand" t.e. ne se cjuvstva SUBEKTIVNO sdrava, i to spored "svojata" individualna predstava sa tova, t.e, kogato se potqrsi pomosht ot kompetentno lize, koeto ot svoja strana diagnostizira sqstojanieto /smushtenieto/!!!!

Четейки мненията ви, разбирам, че според вас понятията "психично здрав" и "психично болен" са изцяло субективни. В интерес на истината, аз лично съм склонен да се съглася с това виждане за нещата. Но! Не се ли подкопават така претенциите на Психологията да бъде наука? Науката, по принцип работи с точни, обективни понятия. Нали така?