Всички знаете моята история.Това как обикнах една роза и как цветето обикна мен .Но ето и продължението на историята:Мина време и моята роза реши ,че вече не съм никакъв принц ,нямал съм корона и пр.Итъй както всички знаем,че розите не могат да пътуват то,аз напуснах своята малка планета.Е сигурно ще кажете"Голяма работа в светът има хиляди рози и те всичките си приличат".Но моят проблем е ,че за мен моетоцвете е единствено на света ,тъй като аз го опитомих а то опитоми мен.Тъй като точно него съм поливал с моята любов и съм гледал как разцъфва пред очите ми.За това напускайки попаднах в една голяма пустиня.И ето какво ви моля скъпи възрастни:Кажете знаете ли начина по ,който да изляза от нея и да тръгна отново да пътешествам между звездите.Моля кажете!

"най същественото е невидимо за очите"

змията..

Змията би ме върнала от там където тръгнах.

"най същественото е невидимо за очите"

тогава я потърси чак когато пожелаеш да се върнеш там откъдето си тръгнал..
не можеш да пътуваш с гълъбите, тялото ти е натежало а и земята е ужасно затворена система..и любовта е затворена система..

А ако завръщането не е изход?

"най същественото е невидимо за очите"

прекоси пустинята..тя не е безкрайна..
просто стани и слагай единият крак пред другият..в определена посока..следи за пътищата на керваните..те ще те заведат до оазисите..

а на края на пустинята те чака тя..вече разбрала, че ти си нейният принц..
а ако тя не е там, ти няма да разбереш...защото вече ще си я забравил..

А къде отиде вечната любов?

"най същественото е невидимо за очите"

Понякога се случва да загубиш роза и тогава наистина сякаш падаш от небето, а земята е твърда, твърда... И когато болката попритъпее и се изправиш - да всичко е пустиня, но... Жълтата змия не е решение, вялравй ми - това е дума на лисица, която знае какво е да бъдеш опитомена... Тя няма да те върне при розата ти принце, само при болката ти.
Така че върви през пустинята, върви, дишай, мисли и лека-полека вдигай поглед нагоре, по-нагоре от уморените си стъпала, от жълтия пясък и сухата земя, върви напред и гледай все по-нагоре докато, един ден, знаеш ли, един ден ще вдигнеш глава и ще гледаш свободно напред и ще намериш кладенец за жаждата си, а след като отпиеш, ще имаш сили да извървиш пустинята! А когато тя свърши, ще видиш, че не целият свят е пустиня, и тогава може би ще откриеш градинка... с една роза в нея...

Не се тревожи за утре! Та кой знае какво още те очаква днес?!...

Има вечна любов, но защо приемаш, че трябва и да е единствена?!

Това, че ще обичаш и други няма да ти попречи винаги да обичаш и нея. Или имаш толкова малко сърце, че да стига само за един?!... Не вярвам. Никой няма. А и сърцата са по-разтегливи отколкото чупливи, вярвай ми!

Не се тревожи за утре! Та кой знае какво още те очаква днес?!...

Звучи много хубаво и лесно.

"най същественото е невидимо за очите"

Аха, те докторите все така викат - "Няма да боли..."

(Нали знаеш кои са 3-те лъжи на студента: 1. Спирам да пия! 2. От утре сядам да уча! 3. Ти легни тук, аз нищо няма да ти правя...)


Не се тревожи за утре! Та кой знае какво още те очаква днес?!...

За любовта са много повече от 3.

"най същественото е невидимо за очите"

"тъй като аз го опитомих а то опитоми мен"

Розички не се опитомяват. Да се любят-да!
Те са и екстремно "крайни". Увяхват, прецъвтяват, зимен сън....

Те са за леката, игривата, сезонна любов.
Като пеперудките. Японските. Винаги ми е харесвало това описание на проститутките в Токио.

Няма нищо мръстно, вулгарно, фаризейско.
Просто пеперудки, които от цветче на цветче...прехфръкват!

П.П.: Голямия въпрос е, дали тези "кратки", розички са по за предпочитане, от опитомените лисички. А дали една овца ще ти нарисувам., или "шапка"...няма значение. Ефекта е същия!_;о))

_____________________________________

Ти нямаш шанс, но използвай го_;о)

Май наистина има значение кой кого е опитимил.В крайна сметка проблема остава за опитомения или казано иначе"Проблема на давещия се е проблем на самия давещ се"

"най същественото е невидимо за очите"

......"Хората-каза малкия принц-се пъхат в бързита влакове,но не знаят вече какво търсят.И за това почват да се движат,но се въртят в кръг..."
"-Хората,между,които живееш ти-каза малкия принц-отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина...и не намират онова,което търсят...."
...щом ти ,малки принце, знаеш какво търсиш....,щом знаеш какво искаш...винаги ще намериш и пътя, по който да стигнеш до него...
...сърцето ти ще те води...

Редактирано от publika на 09.02.02 20:49.

wow

Рисувам ти една овца, и после още една и после още една
докато не станат много бели овце по небето като облачета разперени,
духнати от вятъра и стигнали до твоето цвете за да го полеят отново ...
с твоята любов ....

Харесвам новия ти ник, има опасност този път да се влюбя в ника ти,
миналия път беше в изказването ти

Защо реши, че всички знаем твоята история, ще бъдеш ли така любезен
да ми оговориш ?

любопитанка

Просто не мога да разбера как всеки път ме хващаш?

"най същественото е невидимо за очите"

Не моята а на МАЛКИЯ ПРИНЦ!

"най същественото е невидимо за очите"

Защото същественото е невидимо за очите

Всеки път ми се измъкваш с отговори, които правят от темите ти абстракция
на измислени ситуации...

Ти успешно влизаш в роли - и успешно се измъкваш от тях,
тъкмо да докосна същността ти и ти изчезваш без отговор...

Каза ми в една от твойте теми, че говориш хипотетично,
и строиш хипотетични образи - които не се отнасят лично до
теб - Сега го направи пак - рисувала съм на малкия принц...
Как да те сбърка човек - всеки, който пише тук оставя следи
в мен, в сърцето и в душата ми. Ти остави една много отдавна.
.

Ще ти призная нещо.
Днес влязох тук само за да видя какво си ми отговрил.
Май ще влизам за да се взирам и в новите никове с надежда
да те открия пак и да докосна душата ти - ти ревниво я пазиш.

"Ти успешно влизаш в роли - и успешно се измъкваш от тях,
тъкмо да докосна същността ти и ти изчезваш без отговор... "

Да и кво?
Ми остави го...всички сме само роли на сцената.
Забрави ли Мопасан?

"Май ще влизам за да се взирам и в новите никове с надежда
да те открия пак и да докосна душата ти - ти ревниво я пазиш."

Така Анима-лно никога няма некво живо същество да опитомиш_;о))

Правиш го само по-плахо.

Пусни го. Остави го. Срежи пъпа...като при децата, като станат голями и се изнасят от вкъщи.

И като му позволиш тази неворятност...наречена "абстрактно" свобода...може и сам при теб да дойде и "хало" да каже__;о))

_____________________________________

Ти нямаш шанс, но използвай го_;о)

Скъпа Анима,оценявам твоята огромна чуствителност,голямото ти сърце и огромен интелект.Застанал далече от Теб аз се чуствам като едно нищожно неутрино пред избухнала гигантска Свръхнова.Не знам как да продължа,но бих искал да Ти кажа че общуването ми с Теб означава много за мен.А иначе ще перефразирам Аинщаин"такъв съм защото съм такъв"

с много любов;Котаракът в чизми

/ На 29 години съм и нямам нито един кариес/

от миналата година тръгна луда крава по овцете. направо са на измиране горките.

Тогава как си оцелял??

"Устата ми хубава очите зелени"

на оцелял ли ти приличам а?