Не мислите ли че е по-разумно всички да излезем от този клуб,да си сменим никовете ,да влезем отново и да започнем отначало?

;нека този който не е прегрешавал хвърли камък по мен;

също толкова разумно е, да се изтрие целия клуб, че и архива,

и без това който е писал , си знае какво е писал,

ще се запознаем пак с мислите си, хората вече се познаваме

Наистина същите хора но ъгълът по който се разглеждат нещата може да се промени.

;нека този който не е прегрешавал хвърли камък по мен;

ще се промени, когато наистина се забрави за вече написаното, то пречи ако е заледено в съзнанието, или в спомена че е 'там някъде си преди'...

login-logout, почване от начало,

в търсене на ненамеруемото, дали има различни пътища от най-прекия - да кажеш каквото си мислиш, пък да става каквото ще !

Да ама не ,там е работата никой не казва каквото мисли.

;нека този който не е прегрешавал хвърли камък по мен;

Аз си казвам какво мисля, виждам, че и други го правят.

Вярно е това, в което вярваш !

знам за Никой, ама не го познавам, може да си има причини нищо да не казва,
като се запознаят (2,3,4,5.... n) човека, може и да си кажат нещо,
пък няма(т) желание да си говорят с никой, непознати, така са научени от малки.

спри, огледай се, и помисли пак.

дали другите не казват нищо, или не са ти достатъчно интересни, че да се опиташ да разбереш какво казват?

може би са играчки, погълнати от играта си, и трябва да ги пораздрусаш, да им се наместят батериите, и да ти обърнат внимание, и да си кажат репликите...
но пък,
ако чакаш точно тези обичайни и банални реплики, едва ли ще ги чуеш , няма да ти 'говорят' и кажат нещо по различно от фоновия шум,


/тука някъде ще да е, истината е някъде там/

Само да питам: какво разбираш под почване "отначало"?
Да се отвори нова страница, т.е чиста и без чернови?

На чисто може да започне само перфектно чисто съзнание.
За обременените ни от спомени, представи и гледища мозъци не си представям като възможно такова изчистване. Аз никога не почвам отначало. Просто продължавам. За да се продължи напред, достатъчно е да бъдем старите ние... но без старите неща. Това означава, да сме достатъчно отворени да приемем нещата около нас, каквито са, а не каквито ги искаме. Да се размислим за грешките и крушенията си, и за чуждите, но да пропуснем графата "виновност"- собствена или чужда.

Смяташ ли, че демонстративното напускане на клуба е ново начало? Че е начин да се започне на чисто, като се хвърлят камъни по мястото, където десетки редове са носили отпечатъка ти ден след ден месеци (и години) наред.
Как се съгражда чрез фрустрация, знаеш ли? Аз не. Аз знам само, че където и да отидем, ще занесем със себе си това, което е в нас. Доброто. И лошото. Няма да има ново добро и ново лошо. Само това, което е в нас- толкова пораснало, колкото сме му позволили.

Не може. Разделихме се. Този клуб не е за мен, до новата версия на Дира поне. Аз искам затворен клуб за нерегнати . Това е положението.

*

Така става ли?

Късо съединение. Потрес!