Двама монаси - млад и стар - вървели към манастира. Стигнали до река, на брега на която стояла жена. Монасите нямали право да докосват жени и се зачудили как да и помогнат да премине на отсрещния бряг. По едно време по-старият от двамата взел жената на ръце и я пренесъл на другия бряг на реката. Младият останал озадачен от тази постъпка, но не казал нищо. Денят вече бил към края си, а той още се дерзаел от случилото се и най-накрая решил да поговори със стария монах.
- На нас ни е забранено да докосваме жени, а ти не само, че я докосна, а и я пренесе през реката...
- Да, прав си - отвърнал му старият - нямаме право да ги докосваме. Но аз я носих само няколко минути, а ти я носиш вече цял ден...

You can run, but you'll just die tired...

И какъв е изводът? Ох, точно тоя тип притчи не ми харесват никак. Въобще.

Кои? За монасите ли?

You can run, but you'll just die tired...

Ала дзен. Там винаги има разни тъпоумни монаси.

По принцип аз съм настроена почти по същия начин.... Но, признавам си- тази притча е добра и показателна... поне по мое мнение...

You can run, but you'll just die tired...

...Дзен или Дао...има ли значение...просто важното е че тук хората са много,ама много далеч от източната философия......и от Мечо Пух и Прасчо са далеч...,тук има много Йорита на квадратен сантиметър,което е жалко....,иаз понякога се изтървавам и ставам Йори,но гледам бързо да се поправя...

Редактирано от publika на 04.02.02 10:56.

Показателен за какво? Според мен историята е бая тъпичка...

да ти кажа нещо, но се отказах да се повтарям. Преди доста време си разменихме реплики във Вечни размисли, дано да ги помниш.
Приятен ден !

Вярно е това, в което вярваш !

Приемам притчата не толкова като поучителна,колкото като показателна.
Компромисите,които правим в живота си.За цената,която плащаме за тях,но тази разумната.
Компромисът си заслужава,когато приемаме нещо извън убежденията си,но оставаме верни на себе си,все пак.
Ако това,което сме извършили ни изкара от равновесие се превръща в жертва и обезсмисля постъпката.
Не отричам жертвите,но те трябва да се правят само в краен случай,когато нямаме избор.Тогава знаем цената и нямаме угризения.

_______________

Не се отчайвай,всичко е загубено...!

Май се хвана!!

Помня, че говорихме за тоя тъп лаф - вярно е в това, което вярваш. Тоест ти никога не си вярвала в лъжа?!

...ще ти бъда задължена,...ако понякога можеш да бъдеш по-конкретен...защото аз нямам чувството,че съм се хванала на нещо...
...всеки вижда нещата по различен начин...ето и с тази притча го забелязвам...,а твоят поглед винаги ми е бил инересен,въпреки че не винаги ми е бил много ясен......нещо като притча,която чувам за пръв път и още не съм мислила в/у нея...

Здравей!

ами притчата я разбрах така:

единия монах се притеснява от това което прави, и от това което трябва да прави, за да бъде какъвто се иска от него, освен това се оставя да бъде "хванат" от ситуацията, и да мисли по нея цял ден, докато загуби деня си в мислене.
/затова написах че и ти приличаш на него, според това си мнение - хвана се в представата си за страната в която живеем/

а другия действа, и може да мисли за същността си която се обогатява от събитията, след като си е свършил работата...

.даа,разбираш притчата приблизително като мен,което ме радва..:))),и аз недвусмислено си го признавам,което ме кара да не се чувствам хваната,а напротив,кара ме да се чувствам...свободна..:)))))..ами другите участници в спора не ти ли приличат също на този монах...и разликата м/у мен и тях не е ли в целите ,които преследваме......,за мен "греха"да контактувам с нерегистрирани...не е чак такъв грях...,но когато идвам тук ,вече ще трябва да забравям бързо,че ми харесва да контактувам И с тях...
...това е моята версия.....ще трябва да спазвам канона...

Редактирано от publika на 04.02.02 12:13.

като се заговори за "другите" и "всички", и ми става безинтересно....

започнахме разговора, да. Но след това последва друго - че не може да обявяваме хората за тъпи, когато не разбираме какво искат да ни кажат.
А можеш да погледнеш как завършва мисълта - с едно човече, което намига.

Вярно е това, в което вярваш !

Притчата не ми харесва. Не съм споменала човек въобще. А зиги е пич, та дрънка.

си мисля, че е жена.
Добре, може грешката да е моя.

Вярно е това, в което вярваш !

E жена, не си се объркала. И е пич. Не ми харесва другата дума и затова.

И то как дрънка.....

You can run, but you'll just die tired...

Уф, ама мед ми капе на сърцето като те слушам.....

You can run, but you'll just die tired...

не разбрах докато я носел дали я е чукал

Ама ти наистина ли дрън'каш?

...фиуууууууууууууууууууу... Ewig den Weg suchend

Показателна за какво ?
Едно ограничение? Една необходимост ? ... и едно желание, съвсем човешко, но забранено ... но явно не от разума на всеки един ( до степен на нежелание) а от социалната среда ... и оставя място за себе си в душата и мечтите ... макар изгонено от реалността, но случващо се в душата ... при това разликата не е голяма - да се случва и ин реал.
Показателно за какво ? - как се нарушава забрана в реалността - отдавайки се на страстта, и как не се нарушава, но води до големи последствия - в мисълта за много време присъства ?
Какъв е смисъла да се забрани ? Какво доказва случката ? Че забраната е безполезна и в двата случая? Че трябва умереност например?
А свободата на духа, ако това се търси - в случая трябва просто да се кастрират, иначе това е хормон, нещо като жажда. Не може да се спре ефикасно. Няма как. Или поне е страшно трудно и ненужно. Защото е като да поставяш бент пред реката - нивото се покачва, и бента едва ли ще устои. Но пък е проверка за здравината му. И все пак, кажи си мнението - кое е това, което виждаш в тази притча като добро и показателно ? Иначе може да си го тълкуваме ... виждаш как :))))

*

Не съм изказала мнение поради едната проста причина - защото предпочитам да видя тълкувания по самата притча, отколкото по мнението ми (не това ми беше идеята). Макар че, струва ми се, и в двата случая ще забравим рано или късно за какво всъщност говорим...

You can run, but you'll just die tired...