Какъв е тоя тъп стремеж на човека да е много велик и да е много прав? Какво доказва, какво постига....?

Доказва, че има мноого още да учи и постига поне малко избиване на комплекси.

Късо съединение. Потрес!

Всичко е за да си осмисли живота. Да го напълни със съдържание. Просто е. Нека не сме велики и сме с погрешно разбиране за нещата. Какво е ? Жалки и неориентирани. И сме си такива де, ама успешно се прикриваме зад сивата си миниреалност. И мечтаем да сме велики в мравуняка, и да сме знаещи сред децата край нас. Всеки иска да е повече. Търсете изключение.
И аз се правя на велик тук, нали ? Да отрека ли ? Какъв е смисъла. Няма да ми повярват, нали ? Ама все пак го отричам. Просто знам какъв съм. Затова. И се правя на много прав, нали ? Всъщност си мисля, че знам. И опитвам да общувам заради това. И да посветя други в знанията си. Ако успея - значи ето доказателство - макар и относително - убедил съм някого, значи може и да е вярно. А ако мен ме разубедят - Ура, случи се едно рядко срещано явление - доказал съм че не съм говедо и мисля, освен дето говоря :)
Но виждаш - истината се изплъзвзва, защото всеки от нас лавира - не стои на едно място. Не понася ударите стоически. Не допуска да му разбият яргументите. Лавира, гъвкав е. Дори да вижда че ги разбиват, ТЪРСИ ОПРАВДАНИЕ - и винаги се намира нещо за целта. Танца на спора. Така и в политиката ... изкуство без край. Сапунен сериал - началото не помним, край не се заформя. И действието е като вик за помощ - "Почеши ме" - и отговор :"Не мога да правя такива неща" - винаги около целта, и никога в нея - хората сами си го правят. Искам да избегна от това, но не успявам. Защото все ми дават поводи да се заиграя, а не съм достатъчно умен да го избегна. Но вървя натам. И тия дни напреднах доста. Не личи, не се оглеждайте. Държах се глупаво и именно от това се поучих. Човек се учи от грешки, не от успехи. Успехите само затвърждават наученото.

*

И знам защо вечно се прикриваме - дори и да грешим. Правим го заради самочувствието си - да не го накърним. И познайте кой го пази най-много това самочувствие. Който има най-голяма нужда от него ... това са много хора, както велики, така и жалки. Всички измъчени от общественото състезание за лидерство.

*

Аз не съм такъв!!!!!!!!

Не всеки се стреми към това.Щом го възприемаш като тъпо,не означава ли ,че ти нямаш такива мераци,и кои всъщност се стремят към величие?
Май част от комплексарите,някои дори със агресивност искат да докажат правотата си,и след като се наложат си мислят,че са мнооого велики ,че са върхът.Те просто не могат да се погледнат отстрани,за тях това не е тъпо,за тях това е смисъла на живота.
Но знаеш ли.....може би у всеки има поне мъничко стремеж да бъде велик.....по-точно само прав.За да докаже на себе си и на останалите,че не е някакво мекотело,а има мнение на което държи и в което вярва.
И знаейки,че е прав придобива вяра в себе си и спокойствие

Тоя стремеж сам по себе си не е тъп, никак.
Тъпо е, когато някой се прави на по-велик /по-прав/ от колкото Е. Това е все едно ако имаш едно гърне със злато и ти се струва, че гърнето е малко, да вземеш от златото вътре и да го превърнеш в глина за да доизградиш гърнето. А то гърнето е вълшебно, като сипеш злато в него и само расте, за да го побере

Нищо не доказва. Това просто е едно от различията между човек и животно. И то не съвсем точно назовано различие. По-скоро израждане..усъвършенстване може би... на всеобщата идея за развитие, за популация, за оцеляване на всичко живо. Просто животинските битки в борбата за спечелване на "другата половинка" и срещу "комшиите" вече е демоде, а и е забранена от закона. И така на нас, людете, се налага да търсим всякакви методи за "маскиране" на тези битки, един от които се оказва стремежът да сме велики, прави...етъцъ

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

Ми... А обратното? Да си обградена от смачкани хора? Разни мижитурки.
Поне за титаните на мисълта и словото край мен съм намерила някакво обяснение или изход. Нямам идея как да го нарека. Ако някой от тях има подобен проблем с идентификацията си като велик, му го признавам и бързо сменям темата. До следващото величие.
А иначе не доказва нищо, погледнато глобално. И нищо не постига. Драмата е, ако наистина ставаш за нещо, а се намерят триста поне мижитурки да те мачкат и да те отказват. Точно там е проблемът, май... Ама и това не е никаква новина.

Т.е. от гордост?