За съжаление, това, че го възприемам като тъпо, не значи, че не го правя.
А по този параграф - " Но знаеш ли.....може би у всеки има поне мъничко стремеж да бъде велик.....по-точно само прав.За да докаже на себе си и на останалите,че не е някакво мекотело,а има мнение на което държи и в което вярва. И знаейки,че е прав придобива вяра в себе си и спокойствие" - да, така е.
Но си мисля, че обличането на едно чувство или действие в по-омекотени думи, не го парви по-различно.

С други думи е добре, ако си велик да го показваш?! )))))))))
Как ще обясниш факта, че истински великите хора не парадират с това?

Има нещо изключително погрешно в тоя теория. Само дето не мога да схвана какво е.

Ти говореше за стремежа на хората да СА велики, не да изглеждат велики - поправи ме ако бъркам. Затова ти казах, че напълно одобрявам желанието на човек да се развива, даже да стане велик /ако може/.

Май трябва да избистрим разликата между ПОКАЗВАНЕТО на превъзходство и ПАРАДИРАНЕТО с него Всеки има право да се утвърждава сред равните си. Показването на превъзходство пред тези, които не могат и не го оспорват, е парадиране, и /в най-добрия случай/ проява на лош вкус.

...обличането на едно чувство или действие в по-омекотени думи, не го парви по-различно.


What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Да. Аз всъщност я дъвках тази тема ... неотдавна ... много я дъвках.

*

Погрешното е, че не се вижда всичко в нея ..не се доизказва, заради което и не дава прогнози... а теория уж обясняваща нещо, вече случило се, но не успяваща да надникне в бъдещето, често се оказва погрешна в последствие.
Та като казах бъдеще ми хрумна - според теб кой би станал "велик" (не знам какво точно влагаме в тази дума) - онзи който събуждайки се си мисли, че ето ..днес ..ще съм по-велик от вчера, или онзи чиято мисъл е устремена към собственото му нищожество?

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

Права си. Само не мога да разбера защо поставяш понятията "величие" и "правота" едно до друго??? Нима всеки не иска винаги да е прав? Та това би означавало да знае истината за себе си, за света, за всичко.
Друг е въпросът дали можеш да си признаеш, когато грешиш, дали можеш да го признаеш само пред себе си..., или пред всекиго. Доколко това признание ще накърни самочувствието ти.
Аз например много често греша. Често върша глупости, някои дори не си ги признавам като такива. И после се срамувам. Срамувам се дори пред себе си.
Колко от вас могат да си признаят всички грешки публично? Аз не мога...

"Who knows just where I'm going
Does tomorrow belong to me..."

И защо да не можеш ? Я виж тук ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ОК, прости ми - аз съм стара чанта и не помня )))
Бях ти обещалада си говорим някога, за нещо...но нямам спомен?