Всеки ден висим на косъм ... и се люлеем, люлеем ... и си мислим колко здрав е НАШИЯ косъм ... косъм - гигант... Чудно надежден косъм ... После на някой приятел се скъсва косъма докато си се люлее. И го няма вече. А на мен ми писна. Писна ми всеки ден да влагам усилия за нещо, от което няма полза. Щото се налага да се занимавам с безполезни неща. Писна ми да търпя болните мисли на хората, заедно с болните им искания от мен. Писна ми да мисля за мъката, която причинява една смърт. И да търся как да я избегна. Как да не измъчвам майка си и баща си , например като ми се скъса косъмчето ...
Този свят е благоустроен ад. Сам-самички си го правиме ... всички ли сме Българи ?! Дърпаме се в казана ...

Безполезният живот. Тъй прекрасно безполезен , тъй красиво безсмислен ... сами си го правим, значи какви сме ?

Как боли нервната система, а защо я има , къв е тоя феномен ? Ограничени сме до сто години - да се радваме май трябва. Ако до тогава нищо не сме научили - край на уроците ... наесен с песен ... в друг живот, ако ги има де, тия екстри ... каква ти екстра, та началото е тъй мъчително ...

Колко пъти съм си мислил, че хората се раждат за да се дрогират. Само за това. Буквално или по заобиколен път - това и правят жял живот.

И мъката е просто указателна табелка към радостта ... обратно, ОБРАТНО !!! - и хората се втурват натам, добре натоварени с болките си. И естествено не мислят.

Блъскам като разярено шимпанзе по клетката житейска. Нема лабаво. Безсмислието ни се гарантира със всички активи на ... живота.

Те живяха.
Те умряха.
Може би щастливи бяха.
Полза не търсете. Няма.
Утре може пък и вас да няма.
Какво е да те няма на света ?
Каквото е било преди да те има.
Други ще се мъчат вместо вас - важите надежди за щастливо бъдеще - децата ви - и те така, не по-различно от вас.
Както са се мъчили предците ви - и са мечтаели да създадат вас...

Трябва да ми забранят да пиша. Кой - незнам. Но и това е безсмислено.
Курвите са най-добре. И селските ебачи. Другите - вятър ги вее, гонят Михаля... доде ги изненада оная с Косата. Тя все така ги изненадва - както Зимата - нашенско ГУП.
Доде умните се наумуват, лудите се налудуват. Лошо било да си луд ? Нека ми е лошо ... Стоя и гледам лудите. И си мечтая да съм като тях. После отминавам, без да знам защо ... и в пристъп на друга лудост, изучавам живота за да открия колко безсмислено го живея. Нека ми е лошо ... сам си избрах тази съдба. Само не се заблуждавайте, че сте по-добре от мен. Правите си самозаблуда. Но пък тя може би ви прави щастливи... А щастието е свещен житейски плод. Все едно къде и как, трябва да се консумира. Мда. Самозаблуждавайте се. Няма лошо.

*

Какво те прихванаха дяволите пък теб?

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

А може би не мен ... може би мен са ме пуснали за малко ... дяволите, хванали всички ни.

*

Ако има пропуснати - ти си между тях

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

А не ти ли е хрумвало, че ти си всъщност щастлив, но се заблуждаваш жестоко, че не си???
Много си зает да виждаш чернилката. Много.
Да не ти казвам, колко по-зле можеше да е.
Когато сме добре, все още нещо не ни достига, но не можем и да знаем колко по-зле можем да бъдем.
И какво ако имаше всичко, което искаш, какво?
Не можеш да имаш всичко. Но си по човешки лаком и искаш още.
И знаеш ли какво правиш? Седиш, тюхкаш се, вайкаш се за неща дето не зависят от теб.
Добре е че осъзнаваш вечността - но вместо да го използваш за да живееш по-удовлетворено, ти си седнал да я ровиш... Наистина сам си си избрал тази съдба. Кой друг може да ти я е избрал?

"Безсмислието ни се гарантира със всички активи на ... живота."
Не си ли го гарантираш сам?
Просто ти липсва вдъхновение. Ако нещо ти го даде, ти няма да мислиш така! Ще си правиш скучните всекидневни неща в същия ред, но няма да забелязваш, че са скучни, няма да мислиш негативно. Какво е това едничко нещо, което може да обърне посоката?

---

Представи си, че си един малък, малкък човек от някоя приказка, колкото длан. И живееш в голяма кутия. В нея има всичко необходимо за да съществуваш. Ако там си се появил, ако принадлежиш на нея, каквото и да правиш, не можеш да излезеш. Тя е твоят свят.
Ясно е, че излизане няма. И лабаво - също.
Имаш избор обаче. Избор. Или да се тръшкаш, че не можеш да излезеш и да превърнеш кутията в свой ковчег, или да проявиш въображение и да направиш живота си щастлив вътре в нея - да видиш, че и в нея има слънце и небе, и каквото ти е нужно... и което предпочиташ да пренебрегваш, за да се стремиш към невъзможното - излизане оттам.
Какво избираш?

Да дъвчеш дъвка.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Редактирано от BИ на 26.01.02 21:10.

Ех, в такава кутийка чудеса стават ...но за това - друг път

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

И аз така знам! Че стават!
Нека да е този път! Плиййййз!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Мда... Well я вземи се премести някъде.... където
никога не си бил, запознай се с нови хора...
срещни нов човек, близък на сърцето
и създай живот и радост ....
ако там не става, пробвай на друго място
колко му е .
Може ли на друго място да е по-зле отколкото си там.

Спомням си Триград и ждрелото
като каньон в Америка се вижда небето
някаква неописуема красота в полите на Родопите
... река пълна с пъстърва - две пещери - велики
"Дяволското гърло" - където цели кубици трупи са
пускани и никъде не са излязли, дори в гръцко ги е нямало...
на другата забравих името ....
та скоро гледах филм, че по програма отпуснали пари
на семейство, построили си хотелче, механа, вързали се
в интернет и развиват туристически бизнес...
страхотия - взех да си мечтая да си продам тъпата панелка
и да си построя мой рай в дън горите тилилейски - пък
4еНе може и по някой чартър да урежда за туристите =)
бахти зомбитата сме в тези градове сиви, мръсни ... бляк
и да умрем - кое ще е по жалкото - живота или смъртта

Привет на пишещото кралско войнство тук

ха ха ха...ами консумирай го това щастие, бе. Ама за туй трябва да си много кадърен.
Радвай се че осъзнаваш. Радвай се че си жертва. Радвай се че те убиват. Радвай се че умираш.
Радвай се докато се засмееш.
Тогава ще видиш щастието.

Ръкопляс от мене, макар че звука от моите аплаузи сам си екти засега в салона.
Всеки мислещ човек знае, че живота е гадост и че дрогирането по един или друг начин е спасението от това положение. Надеждата също е дрога. Непризнанието че си маловажен и преходен е генетично заложен и неизтръгваем комплекс, но трябва човек и да може да ги усеща тези неща.
Всеки знае, че живота е пълен с гадост, но да се говори за това, е все едно да излезеш насред "възхитената" тълпа и да изкрещиш "Царят е гол".

Тихичко, 

      тихичко, 

            тихичко...



                                                             ти-хи-чко...