С риск да потвърдя написаното от дон Ланселот за мен... ще напиша нещо. Пък да не е познавал сега... кво да го правя... :-))))

Значи...Срещам някой си. Ставаме приятели, подкрепяме се, попадаме в житейски ситуации, обсъждаме ги, помагаме си с мнения, предложения, разнородни гледни точки. С една дума - всеки се поставя на мястото на другия и си казва субективното мнение, което е някакъв вид обективност, или стремеж за доближаване към нея.

Случва се така, че например, аз изпадам в някаква ситуация, в която трябва да избирам. Да избирам между две неща - едното е добре само за мен, а другото - е добре и за другия. Дискутирам с човека понеже ми е приятел. Или приятелка. Нека игнорираме половете за момент, защото в случая нямат значение, става дума за чисто човешко поведение. Обсъждаме ситуацията, човекът вика "Аз мисля така и така, но изборът си е само твой", което разбира се, е подходящото поведение на приятел. Да ти помогне чрез разговор сам да стигнеш до някакво заключение, без да ти натрапва своето становище, желаейки най-доброто за теб. В хода на обсъждането обаче, аз долавям, че другият човек има определено отношение към ситуацията, което той определено не скрива напълно, просто ми показва, че би бил по-щастлив ако избера второто. И мисля, мисля, и избирам... второто. Това, което е добре и за него, а не само за мен.

Дотук всичко е точно. Аз не съжалявам за направения избор, защото съм претеглила за и против, и ако съм жертвала нещо, то е било в границите на допустимото. И защото докато взимам решението знам, че си нося отговорност сама. Това много ми помага да не съжалявам след взето решение, винаги го взимам само ако имам достатъчно важни причини.

След известно време, се случва така, че същият този човек е поставен в много подобна ситуация на моята, ако не и същата. И идва и започва - "Ами аз имам проблем, хайде да поговорим..." Аз определено имам отношение към въпроса, но наистина не го показвам. Помагам му да разгледа за и против, и го оставям да избира. И той - избира първото. Това, което е по-добре само за него. И започва - "Ти си страхотен приятел! Благодаря, че поговорихме." И си заминава доволен и щастлив.
......

И аз се радвам, че той е доволен и щастлив. Нали това е целта на задачата.
Но се чудя... дали ако аз преди бях избрала първото, той би бил щастлив заради мен...

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

в първия случай, когато ти избра, усети какво е скритото посление?

а после "наистина не го показвам" /твоето отношение/... наистина!
може би, човека не е имало как да усети? престараване, заради което той не те е видял, без да усети е възприел и е продължил избраното от теб скриване на самата себе си...

но пак той е избрал, да стане така...

/глупости/

Не са глупости! Точно тук е разликата! Отсял си нещата.
Аз нарочно не показах отношение. Исках да видя как ще мисли и какво ще избере. Мисля, че ако бях се изразила по-пристрастно, човекът щеше да избере второто заради мен. Но ... тогава щях да съм повлияла на избора му.
Е, аз съм си виновна :-))) Да съм казала какво предпочитам. Ама нали номера е да не казвам.
Та само се чудех... дали ...
Абе кво да се чудя... май има зрънце егоизъм у всеки, колкото и да ти е приятел и да ти желае щастие. Като му опре яйцето до д-то няма колебание. Избира себе си.
Тъжно, но истина :-)

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Че трябва ли да се притесняваме или впечатляваме, че хората не действат според нашите очаквания?
Честно да си кажа, трудно бих възприел чуждото мнение, когато не се отнася за нещо, което не познавам като ситуация или подход, и, ако ме съветваш бих те разочаровал и 300 пъти, ако ти издържат нервите да ми показваш как ти винаги приемаш моя съвет. Това си е нормално.
Този твой експеримент донякъде е и опорочен, доколкото разбирам. Трябвало е, мисля, да го поставиш почти точно в същата ситуация, в която си била и ти, когато си му искала съвет. Май отведнъж искаш човека да се светне, че по-голямата част от нещата в евентуална следваща огледална ситуация трябва да ги подразбере.
Понякога, когато идеализираме нещата от живота според някакви лабораторни ограничения, поставяме много високо летвата...

Елементарно, драги ми Уотсън!

Мисля си......
Каква е най-важната ни задача в живота, във всичките ни животи? (ако вярваме в прераждането,разбира се)--
Да сме вярни на себе си.
А егоизмът е точно вид вярност към себе си. Той ни помага да се съхраним, да оцелеем.
Егоизъм в разумни граници разбира се.

Затова си мисля, че е нормално у всеки от нас да има по зрънце егоизъм и не само нормално, задължително е да го има.
Ти си подтиснала егоизма в себе си, вземайки решението, а приятелят ти не го е сторил. С това той не ти е по-малко приятел, просто е по-верен на себе си.

Ама една теория извъртях......егоистична....

Първия път правиш избор, който е добър и за двама ви и който е поддържан дискретно (или не съвсем дискретно) от приятеля ти.
Става ти хубаво. Казваш си: "Ето, аз направих правилния избор. Неегоистичния избор."

Обаче какво се получава? Подсъзнателно започваш да очакваш и от другия подобен жест. Това е абсолютно естествена ситуация - оценяваш се като правилно постъпващ човек и някакси ти се ще и другите край теб да вземат правилните и неегоистични решения.

Да, ама не. Приятелят си гледа интереса. Ти се чувстваш леко подразнена от избора му, което какво показва?
Че избирайки първоначално "неегоистичния" втори вариант, всъщност егото ти е изиграло малък номер. Облякло те е в представа за правилно постъпващ човек. Турнало те е на пиедестал, от който, щеш не щеш, виждаш как приятелите не постъпват съвсем "правилно".
И не ти става хубаво.

Тъй че всеки път, когато ти стане хубаво от някоя твоя постъпка, бъди сигурна, че ще се разочароваш от нечия друга постъпка.

А не си ли мислила, че избирайки предложението на твоя приятел, натоварваш и него с последствията от това решение. Но те могат да бъдат както положителни, така и отрицателни, нали!!!

Ако има нещо, за което трябва аз да взема решение, но от това ми решение би зависел и приятел, не обсъждам първо с него. Първо премислям сама какво ще се случи, ако постъпя по един начин, по друг, по трети - за да не съм пристрастна когато след това говорим. Знам, че се влияя, а като избягна диалога за момента, мога по-обективно да погледна на ситуацията. Ако въпросът е съвсем личен (нищо, че все пак косвено може да засегне другия), коментирам вече взетото решение, не се допитвам, а споделям. Е, аз така или иначе все гледам да решавам в полза на общия интерес, така че обмислянето насаме не ми помага особено да постъпя егоистично... но понякога трябва. Приятелите се подкрепят, обсъждат, но си дават и свобода.
Пример с приятелката ми - "Много ми е гадно, че се местиш! Няма да мога да ти идвам на гости, какво ще правя без теб? Ама нищо, нали ще си говорим по телефона." В случая аз мога да се преместя при нея, но тя преценява, че това не е по-доброто решение за мен.

То пък си и зависи от случая де, но човек наистина когато постъпи благородно, очаква да му отвърнат със същото. Гледам да не се разочаровам - ако е добре за приятеля, е добре и за мен - ако той е щастлив, значи всичко е наред.

Какво бих могъл да кажа Ви... Не е лесно да бъркаш казана... Някъде бях разказал как в детството си бях слушал една плоча за Чудомир... Той говореше за рязането на опашката на котките... В случая бих го парафразирал за подправките - едните ще ти кажат че си сложила много черен пипер в казана, други - малко, трети ще ти кажат че добре си подправила чорбата... Но чорбата в кармичен план не се бърка от днес и няма да спре да се бърка дотогава докато всеки от нас не разбере колко простичка е рецептата за супата... А дотогава - всеки е свободен да бърка било с дървена лъжица, било с калаена, било със златна, сребърна, керамична или направо с ръка...

още един караконджул под ножа...

Не знам що за жУвотно е човекът, скъпа Ви, обаче...

Аз на твое място, бих отишла и бих казала, че съм променила мнението
си относно предложението на когото трябва - ей така - за да разместя
тестето в картите, пък току виж ти раздали четри ТУЗА хех...

Я, вземи помисли по този вариант ?

Едно е сигурно при така създалото се положение -
той заслужава да му усложниш си%

Привет на пишещото кралско войнство тук