Ами да именно аристократичен - мързелът е разкош, който само притежаващия голям талант като компенсация може да си позволи.

Повечето хора по-скоро биха умрели отколкото да помислят. Всъщност... те така и правят.

"Посредствен писател" бих нарекла някой, който пише, но не блести с особен талант. Не лош, некадърен или нещо такова, просто блудкав за четене, повтарящ вече известни неща, без свои, лични, нови идеи, който не се старае да се развива, просто обикновен писач. "Посредствен ученик" е нещо подобно - не е двойкаджия, спасява се някакси, без да е отличник, но и не е повтаряч (в такъв случай би бил слаб ученик, а не посредствен). И в тоя ред на мисли не мога да разбера словосъчетанието "посредствени хора". Посредствен човек? Има ли по-човек и най-човек? - за да има някакъв такъв по средата, който не е нито към по-"качествените" хора, нито към "некачествените". Не е ли "посредственият" просто обикновен човек? Твоето обяснение за посредственост дава на думите "ти си посредствен" тежест на обида, а аз не мисля, че трябва да е така. "Посредствен човек" по-скоро бих нарекла този, който "хвърчи", някой без чувство за отговорност, чиито неупоритост и непоследователност вредят на други хора около него. Защото някой може да е посредствен точно като по твоето описание - мързелив, затъпял, закопан на позицията, на която е, без да помръдва нищо в него, а да живее добре, да е щастлив така и да се чувства пълноценен. В такъв случай кому вреди тази му посредственост и осъдителна ли е изобщо?

Имам няколко, много талантливи приятели, и всички до един са работохолици!
За какво говориш?!

The big wheel keeps on turning...

Кой е този посредствен издател, който хаби дървото, ааааааа ?

А посредственият учител, дето е съсипал детето (щото децата не постъпват посредствени в училище или която и да било институция)

Посредствеността има утеха в идеята за равенство между индивидите (някаква социалдемократична фантазия, дето управлява властта в Европа-та)

Има изключителни хора; обичайно - за тези, които познавам - са продукт на изключителни системи (разглеждам семейството като най-първа). Последните им дават пространство за разгръщане на :

- творчество
- инициатива
- предприемчивост...

Има и обратните. С вградени механизми за потискане на изброеното.

Маслоу се пита...добре де, ако всички сме създадени с множество таланти, защо ! по ангелите ! някои остават назад ? Дет вель ги е подредил тук - стават посредствени.

Лично мнение
Загубват се. В себе си и за околното. Вече я преметнахме, но пак да я повторя - ключовата думичка е промяна. Не мога да ти дам дефиниция какво означава за теб. За себе си - знам. Имаш ли две-три седмици ?

Мога да споделя какви тенденции за промяна откривам в плуралистичното гражданско общество, които няма да ни застигнат по Балканите след 6 х 12. В това може да има нещо обезпокоително, а може и да има нещо уникално за този свят.

Рецептата на Ейб е самоактуализация (за това вече писах, но есетата са събрани ей тукачка Maslow on Management. Въпросният автор е психолог, от модерните).

Сега малко въображение : един посредствен участник в този клуб може и да бъде компромис. Но като всяко дебатиращо общество - двама вече са група с влияние и дърпат общото движение назад. Сега пренеси примера в по-голяма общност, която взема важни решения, касаещи общности...

To wire machines is a job. To connect people is an art.

Посредствен не е обида, а състояние, в което пребиваваме почти нон стоп.
Това е когато живеем живот, с нищо не различен от този на повечето хора.

*