Водещ мотив в живота ... на ума.
Има умове, прекарващи живота си така. Има и такива, мечтаещи си само. Повечето само се стремят към тях ... ила ли такива, нежелаещи това ?
Ако имахте възможност, как бихте живяли ?
Какво представлява живота на вашите мечти?
И защо ?

Приключения - реални или не - нереални са в лудницата, често и в живота... но пък как се изживяват, като истински са. Питат ли ме де й разликата ...
Кое е приключение, защо е такова ?
Наркотик ли е това ? Какъв ще е света без него ?
Какво крие живота зад паравана на приключенията ?
Емоциите са наша същност. Ние сме емоции. Без тях ни няма. Нищо. Пуст ще е света.

*

Ето... имаш и авантюристичен дух. На теория засега :-)
Приключението има от риска на хазарта. То си е и вид хазарт. Адреналиново хапче.

Хмм... и аз искам!
Ако имах възможност, бих си взимала от живота по едно приключение на всеки 6 месеца. Не по-често обаче.

На мен ми се случи едно в Египет. Бррр! Още ми настръхва косата като се сетя.
Иначе той животът си е цяло приключение по принцип.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Какво значи "Приключение" ?
Явно смисъла не е заключен в думата, както често става.
Нека го наречем случка, наситена с емоции и някакъв завършек... демек, филмов сюжет... не е случайно че гледаме филми, нали ? :))
Те затова и ги правят така - като приключение, за да ги гледаме, сливайки се с героите ...
Какви филми гледате ?
Какви книги четете?
Какви планове за бъдещето си имате ?
Защо ?


И нека допуснем, че всичко, за което мечтаете стане реалност. Всички желания, всички приключения са част от живота ви. Пожелайте си само - и хоп - реалност.
Ето сега е проблема - какво от тук нататък ? И защо ?
Ще живеем в кръга на приключенията - добре, но не може вечно да искаме това. Ще ни омръзне, ще стане досадно, ще открием липса на смисъл, ще изгибим желание, защото мотива се губи в рутинност. Ума ни иска нещо друго. Иска да прескочи в неизвестното. Иска да научи незнайното. Иска да намери неоткритото. И това може да живее като самоцел, но не вечно. Ума ще прозре сивотата на този живот, и ще поиска друго - друга галактика, друга вселена, друго време, друг живот. Може би смърт. Дали тук не идва желание за смяна на мотива? Водещия мотив - не да търси, а да чувства. Чувства са храната, естествените нужди, комфорта на тялото, любовта и секса. Имаме само емоции и ум. Съзнанието ни се състои от тези тухли. Друго няма. Духовна смърт ли настъпва, когато всичко е вече направено, когато всяка прищявка е задоволена? Не виждам смисъла, не виждам защо е нужен кръговрата. Колелото на живота се върти. Нещо се губи в картината. Или всичко е едно безсмислие. С нищо по-различно от празно пространство на края на вселената, безкрайно далече от всичко, способно да мисли и живее.

*

смисъла го дава ума, направил приключението...

предватително омръзване - когато прекалено много е пропуснато да бъде видяно по време на приключението...

не е важна целта, а пътя ?

_____________________________
Мисли глобално, действай локално

Атрофия. Това е пътя. Пътя на щастието води към атрофия. Нещастието ни величае, щастието ни довършва. И ние отчаяно се стремим към довършващото ни щастие, бягайки от стоварващото ни се нещастие и ставайки велики благодарение на уменията си да се преборваме с нещастията.
Нещастие = отриц. емоция и нейния източник; щастие - полож. емоция
Един човек е толкова по-умел, колкото повече се е борил с трудности. И е толкова по-желан, защото носи около себе си умението да се справя с проблемите. Така облекчава живота си и на другите.

И така, живота е едно балансиращо между радости и мъки безсмислено приключение. Нова решетка в съзнанието си съзрях.
Ми да си пожелаем пълна атрофия (вечно щастие) тогава ! :)

... Какво му трябва на човееекаааа ! ...

*

Ей, атрофирал - говори от свое име.

Духа ти е мъртъв, затова не знаеш какво е щастие.

"Докато не станете като децата, няма да влезете в царството небесно"

Ферари бе, ферари му трябва :-)))))))))))

Зарязах гостите да ровят в кухнята за сладки за кафето... за малко.
Ще ти пошушна нещо... Днес съм много атрофирала
Днес съм щастлива. Имам няколко причини да бъда.
Но това е днес. Утре няма да съм, защото имам проблеми за решаване, които не позволявам да ме тормозят когато съм заета да съм щастлива. Ще ги решавам утре. Щастието е моментно нещо. Ти да не би да търсиш някакво щастие като еднократно постигната цел, и след като го постигнеш, ще си щастлив цял живот? Няма братче, и в склада няма, и от щатите не внасят :-)
Мен не ми трябва ферари. Много малко всъщност ми трябва, за да се почувствам щастлива. И знам, че е за малко. И... снощи се позамислих де... в леглото, в тъмното... викам си, ето утре пак броя годините. Не че са чак толкова много, колкото твоите са И нормално, както си е, се запитах какво съм постигнала до сега. И какво усетих? - Нищо. Нито възторг, нито съжаление. Имала съм от хубавото и от лошото. И не мисля за далечното бъдеще. Защото вероятно бих се депресирала.
То... от много мислене боли глава Теб как не те боли не знам

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

ще го кажа кратичко.
живота е игра. или играеш тази игра тоест има всичко в играта или си зрител.
малка част от хората си позволяват приключения.
приключенията са холивудска история човече.знаеш какво означава това.
останолото е като индииски филм .
10% се забавляват а останалите гледат. това е положението пич.

Sam mi govore6e za Vselenata.Tia e bezkraina.....edva li edin priklu4enski duh bi se sprial ako daje e obikolil i sveta.Vinagi 6te ima predizvikatelstva.Jivota e za tova-da se izjivee.Ne mojem da sprem da jiveem dokato ne umrem ili dokato ne si namerim nikoi narkotik s koito 6te jiveem v uma si.Edva li niakoi den 6te se subudi6 i 6te si kaje6 "Dnes ve4e ni6to niama za men.Vsi4ko koeto iskah az go izpulnih"Za6toto kogato si izpulni6 ednoto jelanie.....drugo vuznikva.Za tova horata "rastat' dokato sa jivi.Te izrastvat duhovno.Tezi koito ne rastat.....propadat.Niama sreda.Zatova ti sam triabva da izbere6 ..da ne se spre6.Predizvikatelstva ima vinagi.Samo triabva da gi otkrie6.Taka mislia az.
Az niama iavno priklu4enski duh kato tvoia.Me4tata mi e da nameria planinata-nai krasivata,nai-krasivoto miasto..i da go usetia......da se sleia s nego.Za tova kogato nameria tova miasto......sled den,mesec,godina,6te mi se priiska ne6to drugo.Ne6to koeto ne sum izpitala dosega.Nqkoia druga planina....nqkoe novo putuvane.Za da se usvur6enstvam.Za da moga da "rasta'!

Ludostta dostigam

едва ли има човек, който да е работил някога всички професии... а дали някой би поискал? не само да се опита, ами и да се научи...

_____________________________
Мисли глобално, действай локално