Аз пак си дървенофилософствам.
Става дума за садиста не само в сексуален, а и в чисто духовен план. Всъщност, май основно за духовния план ще говоря, с малко препратки.
Абстрахирам се от историята на маркиз дьо Сад и минавам направо на общия смисъл на понятието.
Предполагам, че в любовта не желаеш другият да е твой обект. Ако тя е стремежът да мисле себе си чрез другия, не бих искала, съответно да мисля себе си като обект, вместо като субект. Обаче най-добрата клопка е да накарам другия да се чувства обект. Садизъм в духовен аспект е да направиш от другия свой обект като в същото време го убеждаваш, че той не представлява ценност за теб. До тук - класика. Нататък - също, но ми се е приискало поради някои съображения да я пусна тази тема.
Аз понеже съм привърженичка на Фройд, което май е почти мръсна дума тук, ще взема да потърся причините за това нещо, наречено садизъм, на едно определено място, където и най-вероятно се намират. Всъщност, не е виновен само Фройд, просто той го е формулирал. Другото са наблюдения. Понеже тялото е далеч по-лесно за улавяне от духа, физическото общуване е по-реалното - знаеш какво даваш и какво получаваш, или поне би трябвало да знаеш. С което не го определям нито като по-пълноценно, нито като по-правилно, искам да уточня, само се хващам за материалната страна. Та така. В тази връзка сексуалното поражение означава да не мога да притежавам другия и физически, и естествената защита срещу това е в садизма.
Та в този ред на мисли каква е психологията на човек (или хора), които са претърпели и морално, и сексуално поражение в лицето на човека, когото хипотетично обичат? И… какви са реакциите им от тук нататък? Като включим в описанието и набор от емоционални неудовлетворености, комплекси за малкоценност и чувство за лична уникалност, нещата май стават твърде предсказуеми, а? Виждала съм такива неща, и за тях мога да говоря. (Има и едно такова дето не го видях до край, ама и за него мога да говоря.) Е, та как чувствителния, обичащ човек, се превръща в емоционален садист? Пътят май е ясен. Щастлив ли е садистът от садизма? Не, доколкото съм забелязала. Повтарям, че говоря за духовния план на садизма, а не за физическата агресия. Между другото садистът е и малко мазохист. Интерсно ми е – имаме ли защита спрямо сдушевния садист? Аз мисля, че не. Лесно е да се каже да не се обръща внимание, но по-горе обясних моето мнение за садиста. Т.е. след като вече си обект на садиста, вече не можеш да бъдеш безразличен. Че има измъкане – има. Но е кофти моментът, в който си обект, а и в доста от случаите го осъзнаваш по-късно…

__________________
Останалото е мълчание.

Доколкото съм чел Фройд /не всичко/ няма нещо с което да не съм бил съгласен.

всички са беззащитни. понякога имат илюзорна защита, понякога намират изява в защитаването на друг,
а когато не желаят да имат защита, са готови да нападнат всеки, и най-вече - човека до себе си, още повече когато изпитват и влечение към него.

"Че има измъкане – има." !!! ???

_____________________________
Мисли глобално, действай локално

Здравей.

Ами има измъкване, да... Обаче единствения начин, по който го виждам, е да накараш садиста да чувства, че му се изплъзваш като обект, или пък да направиш от него свой такъв. Което е омагьосан кръг, и ти трябва невероятна уравновесеност и воля, за да го направиш. Абе като цяло - сложна работа. Не разбирам аз от тия неща... само дървенофилософствах върху причините. Ако знаех и отговора ехеей, щях да ви го дам в 2 реда, без да умувам много много



__________________
Останалото е мълчание.

Защитата е да не се предизвиква болката в душата му, за да не си я излее на нас. Тук може да кажем че има подобие между рушаща се сграда и рушащия му се вътрешен свят. Не стойте под отломките, един вид. Най-добре да не се стига до там. А който има невниманието да руши чужди светове, ще си носи последиците. Да е мислил, когато е помагал за изграждането им, а иначе - има интелигентни методи за оправяне - една сграда си има функции. Човека се ползва от благата на сградата. Ако ще я рушим, взимайки си своя дял от нея, трябва да помислим за човека - да му помогнем да подмени нашите тухли с други. Един вид, хуманизъм към него. Ако го заслужава де :)

Всичко в поведението на човека се подтиква от мотиви. Умението ни да мотивираме хората е ключа към поведението им. Поведението на садиста може да се насочва с мотивиране в желана от нас посока. Всичко е въпрос на тактика. Силовия метод носи много рискове. Разбира се че имам предвид силов метод без физическа разправа. Силовия метод създава врагове. Враговете са като дупки в пода - никога не си сигурен няма ли да пропаднеш някъде. Затова не си ги създавайте. Оставайки невидими за врага си, вие не сте сред житейските му цели и може да сте спокойни. Но насочвайки енергията му в друга посока, често се налага да му предложите друга жертва или алтернатива ... и е по-добре тя да се окаже или майстора му, или подходяща за него. Иначе пак при вас ще се върне...

*

Хех, що ли аз винаги тряба да заменям тухлите, дето някой друг ги е изнесъл...

Това като лирическо отклонение, но е факт.

Следната ситуация: запознаваш се с въпросния садист (нека да е един, за по-лесно). Носи си всички белези на садизма, душевният му свят се разпада, откъртени са носещите конструкции и т.н.. От една страна се проявяваш като хуманист. Обаче понеже садистът вече не разсъждава в общоприетите рамки, твоят хуманизъм го кара да направи само едно - да те накара да се почувстваш обект. Вместо да му помогнеш да си построи наново къщата, ти му задълбочаваш проблема, понеже даваш храна на неговия садизъм. Помагаш му да изнесе остатъка от тухлите, а той възприема това като кражба, или най-малкото като ненужно, тъй като сградата така и така пада, и действията ти се оказват безсмислени за него. Опитваш се да го изтеглиш от рушащата се сграда, само че той не иска и ти пак си в ролята на излишния. В същото време обаче той не може да осъществи всичко това без помощта ти, защото практически садистът без обект е нищо. Класическа ситуация е това, разсъждение върху отговора ти. Т.е. всички герои са измислени и всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Поне в тази картинка.

__________________
Останалото е мълчание.

рушащите се сгради,
дават множество неочаквани гледни точки...
откъде ли не прозира...
хипнотизиращо...


хепи енд ли ти трябва ??

_____________________________
Мисли глобално, действай локално

Не, споделям мисли просто...

__________________
Останалото е мълчание.

Садиста в тази ситуация навярно се опитва да застрои рушащата се сгреда с твоите тухли, защото ти си му най-близо. Просто правиш грешка, защото се знае, че за сградата са нужни дваме поне. Ако неговият "партньор" си е вдигнал тухлите и се е изнесъл, логично е че му трябват нови тухли и то бързо, преди да рухне сградата. А ти просто му предлагаш своите, като агне на гладен вълк - плешките си, вместо да му помогнеш да намери подходящи тухли. Просто бъркаш подхода, навярно. Хората не са садисти по принцип. Болката ги кара да не се съобразяват с другите, когато ги боли. И тогава другите ги вземат за садисти. А то си е необуздан егоизъм. За да се обуздае трябва ум и самоконтрол - рядко се среща.

*

Това е така.

Да мина на нещо малко по-реално:
Два броя садисти, на които им е скучно да си живеят заедно в рушащата се сграда. Двамата, които са необходими за сградата, са налице. нещо не достига. Хващат някой да им разнася тухли, с цел да им разнообрази живота най-вероятно и да закърпи дупките, което те не могат да направят сами поради някакви си причини. Системно сменят обекта.
Не, според мен не става дума за болка в случая. Мисля, че това е по-скоро висша форма не егоизъм, придобит в резултат на неудовлетвореност от нещо, което желаеш. Писах в самата тема за това. Е, не мисля, че е болка в истинския смисъл. Че има някакво отклонение, е безспорно. Не знам дали трябва да говоря повече точно за това... този път героите не са измислени.

__________________
Останалото е мълчание.

Предлагам да правят като вятъра и толкоз. Кво ги мислиш ? Просто тъпи егоисти. Мързели ако щеш. Какво те е грижа ? Всеки си има съдба. Дано не нараняват някой. Иначе да не ти пука.

*

Сега не ме е грижа, миналата сряда вечерта обаче особенно силно ме вълнуваше.
да правят като вятъра? Ми а де... сигурно си търсят и друг да им прави като вятъра, понеже

Лека нощ от мен, че нещо съм започнала да се пенсионирам

__________________
Останалото е мълчание.

Добро утро, Коприна.
Тази тема да не би да има нещо общо с клуб "Любов"?
Тъй като много обичам и аз да дървенофилософтсвам се хващам за ей това ти изречение:
Садизъм в духовен аспект е да направиш от другия свой обект като в същото време го убеждаваш, че той не представлява ценност за теб.

Ето аз как ги възприемам нещата. Прави ли ти впечатление, особено напоследък, че хората никак не са склонни да разкриват, че не са способни сами да се оправят? И това на какво се дължи? Ами на елементарното им (даже болезнено понякога) усещане за собствено достойнство. Когато се опитваш да извлечеш нещо от някого и криеш удовлетворението си от това, което той прави за теб (съзнателно или не толкова) има според мен няколко елементарни отговора: първо панически се опитваш да скриеш някакъв свой комплекс, който същевременно е и твое слабо място, а ти не искаш да разкриваш слабите си места пред другите. Да не говорим, че може да ти е комплекс другите да разберат, че имаш комплекси. Лоша ситуация, защото тогава въпросния човек дори не може да бъде обвиняван, много вероятно е и въобще да не осъзнава, че е садист. Нещата някакси изглеждат променяеми в подобна ситуация.

Имам един познат, който е абсолютен садист от втори тип - той изключително силно вярва в себе си, на моменти неговото самоиздигане в очите стига дотам, че той самия е мерило за всичко и за всички, нещо като субекта с най-обективното мислене, което е възможно да съществува. Въпросния като види поведение или мислене у някого(особено ако е жена), което се отклонява от неговото (божествено) усещане за обективност, по най-брутален начин започва да напада човека под формата на шега, но го прави без мярка и направо другия може да изпадне, е така за няма нищо, в истерия или нещо повече. Вписвам го този човек в ролята на садист, защото тези методи ги прилага дори спрямо жената, която наистина обича (личи си, познавам го от дълго време) в момента, и към приятел(к)ите, които му помагат в немалкото каши които е забърквал къде ли не. Ще се спра още малко на него, защото е много интересен този човек - не знам какво му е привличането, но трябва да ти кажа, че колкото жени са му лазили в краката, тресящи се от несподелена обич, ако им кажа броя - сигурно няма да ми повярваш. И моите наблюдения показват, че именно бруталния му на моменти садизъм буквално ги прави луди - привлича ги като мухи на мед. Но тук май вече излизам от темата и навлизам по-дълбоко в проблема мъжка-женска психика. Важното е, че той знае, че това му поведение се котира прекрасно - печели му момичета и го издига в очите на приятелите му и той няма начин да го промени, защото му харесва.
Има и други поводи - например, когато наистина мразиш някого, но по най-долен начин - искаш да го унизиш и така нататък, а явно знаеш, че въпросния човек има нужда от твойто поощрение. Този случай не търпи коментар, защото е плод по-скоро на гаден характер, отколкото на някаква дълбоко психична настройка.
Сещам се и за още един случай - когато садиста е ама наистина разпаднал се и се опитва да прогони опитващите се да му помогнат, явно обезличавайки направеното от тях. Това е тежък случай, но ми се струва, че в конкретната ситуация нямаш предвид подобна ситуация.

Въобще в този ред на мисли мога още доста да продължа, но ако конкретния случай (зад който почти съм убеден, че не стоят измислени лица и събития) не се вписва в описаните - казвай, дай малко уточнения, имам вариант Б с други предположения и тълкувания на твоята тема.

Елементарно, драги ми Уотсън!

Редактирано от jj на 14.01.02 01:21.

садиста е щастлив винаги от садизма иначе нямаше да е садист.
за да се противопостави човек на садист трябва да е по голям садист !
интересно ми е да напишеш как става измъкването.
стигаме до нещо елементарно. плячка и ловец.
как плячката става ловец след като тя си е родена плячка.

Здравей, jj!
Моята тема има общо по-скоро с нелюбовта.
Много си прав за това, което казваш... но него аз не го разбирам съвсем като садизъм... не го определям така.

__________________
Останалото е мълчание.

Не мисля така, ама това си е мое мнение имое наблюдение, съответно.
При взаимоотношението със садиста няма пртотивопоставяне, има поглъщане, или лов, ако така предпочиташ.
Как става плячката ловец ли? Не става. Може само да престане да бъде плячка като престане да се възприема като такава, защото съзнанието определя поведението.

__________________
Останалото е мълчание.

за да съществуват плячката и ловеца то ловеца трябва да е станал вегатарианец.
а какво си мисли плячката си е лично нейна рабора.

има ловци и ловци...

едните ловуват защото това им е природата - така живеят,

а другите - така си играят (това вече е садизм)

човека е садист по природа.
само той убива не за да се храни като хишниците......

играта на котка и мишка ??

но домашните котки май се учат от хората... или те от тях?

връзката е естествено двупосочна.
но това е положението.

Ловецът не винаги лови, за да се нахрани.
Някой го правят от страст към лова.

__________________
Останалото е мълчание.

Това не е садизъм.

__________________
Останалото е мълчание.

след като има кибершаманизъм сигърно има и киберсадизъм.
виж това е тема по така.

и n-посочна, ако се връзват и на спомените си от предишни животи...

интерсно ми е дали има стремеж към баланс:

колко пъти си бил коткоподобен/а в миналото,
и колко пъти - мишкоподобен/а

баланс има 100%.
за това се подписвам!

Е да, ама не е кибер

__________________
Останалото е мълчание.

ми прасни една тема за киберсадизма де!
киберзомбирането или нещо такова.......

от 16.000 регистрирани потребители са останали 8000......
тия 8000 са се изпарили май а?

Аз от киберсадизъм не разбирам... за т'ва не знам каква ще да бъде тая тема.


Какво е това за регистрираните потребители???

__________________
Останалото е мълчание.

ми като влизаш на дира ти дава брой рег. потребители.
бяха 16000 . сега 8000.
8000 липсват.....
днес го срешнах по така този термин в нета - кибершаманизъм.
темата си е сериозна.
защо да няма и киберсадизъм?
не разбрах от какво разбираш?

че няма киберсадизъм, а само, че не разбирам от него

От какво разбирам ли?
Спорен въпрос. Ако не друго, то поне бързо прихващам

__________________
Останалото е мълчание.

да не си многодетна майка а?

И едно си нямам даже, пък ти - многодетна


__________________
Останалото е мълчание.

ми каза че бързо прихващаш та затова попитах

Е не точно такова прихващане имах предвид

__________________
Останалото е мълчание.

а само мисловно и духовно ли???

ааа, нарушаваш триединството...

телесното не го забравяй...

многодетна майка ли искаш да ме правиш???

Триединството си е триединство, ама да не бъдем максималисти
ХИч и не го забравям телесното, ама що да изпадаме в крайности?

__________________
Останалото е мълчание.

е то само ако с искане се стигаше до крайности....

действия!

На човек можеш насила да му вземеш, но не можеш насила да му дадеш.
Когато някой злоупотребява психически с теб, струва ми се няма да можеш сама да обърнеш посоката (тоест, без негово желание). Колкото по-рано се усетиш във всеки един "садистичен" случай, толкова по-добре за теб. Аз бих си тръгнала просто. Ако съм била емоционално наранена, ще си ближа раните някъде на скрито. Ще изчакам да се възстановя, и накрая ще изляза пак на откритото, но с ледено безразличие. И то няма да е само привидно. Просто ще се накарам да мисля за друго като проявя самодицсиплина. Не е лесно, но е постижимо. Когато те наранят, трябва да помислиш и за себе си. Защото алтруизмът, неприет и неправилно интерпретиран, се връща обратно към теб и те наранява. Затова колкото по-рано се престане с добрите намерения в подобни случаи, толкова по-лесно е човек да се самосъхрани. Има каузи, които не заслужават битка. И който не допуска друг да му помогне, и сам не може да си помогне. Може само да те нарани. И ако си упорита, ще продължава да те наранява.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Те тва е котешки характер ! :)

*

В случая емоционалното състояние мога да го окачествя по-скоро като ядосана, отколкото като наранена. Става дума за съвсем непознати хора... което не винаги е защита, но в случая мисля, че е.

__________________
Останалото е мълчание.

кой говори за крайности?

__________________
Останалото е мълчание.

понякога си мисля,
че всичко за което се говори са
все крайности...

останалото е мълчание

т.е.

ПРАВИ се!

Редактирано от Kpъr на 16.01.02 00:46.

Крайностите са само по-лесния начин да намерим средата.

Да се правя???

__________________
Останалото е мълчание.