Колко струва човешкото щастие според вас?
Днес чух по ТВ - било изчислено, че $3млн. струва човешкото щастие.
И вие ли мислите така?
Според мен е достатъчно много по-малко,за да се появи усмивка на лицето ни.Както и нещо далеч от материялното да накара човек да е на върха на щастието си.

А колко малко пък е нужно да го загубим...?
и ...
Искало ли ви се е понякога да не сте толкова чувствителни и раними от най-малкото ,А просто ... да гледате по-повърхностно на нещата и ... да не ви пука ?!
Кои хора живеят по-добре ? И дали те са по-щастливи?
..

Сега се сетих ,че и Анимата питаше нещо за щастието...
"Кога се чувстваме най-щастливи?" ( или нещо такова)
Но тя може би ще отвори нова тема... Ще изчакам.

Човешкото щастие, както всяка една емоция, се дължи на малко химия в кръвта, която от своя страна е предизвикана от разни външни фактори в определени моменти. Затова е безмислено човек да иска непрекъснато да е щастлив и по-щастливо живеят точно хората, нестремящи се към това абсурдно в перманентността си състояние. Всеки има своите емоции и трябва да ги уважава, да ги разбира и по този начин и да ги управлява в някаква степен без да води война със самия себе си.
Човешкото щастие струва точно колкото усилието, нужно да му позволим да ни завладее...

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

Който смята, че човешкото щастие струва $3млн. бърка щастието със задоволство.

Nice to know ya, paranoia

Казваш,че е безмислено човек да иска да е непрекъснато щастлив,А защо все се стремим към него? Защо дори когато е щастлив човек все му се иска ако може още по ??
Вярно е ,че всичко върви според кантара,но .. нима ти не искаш да си щастлив и не се стремиш към това .... опиянение ,към това чувство ..
Нима си се оставил само да те стигне? Или ...
Ма някой ще ми каже ли как да погледна вътре в себе си? :((
как го правите вие?И щастливи ли сте?? :( баси ,.. много съм зле май на тая тема.Толкова ли изоставам.. :( Как да измъкна нещото от мен и да го сложа като очила пред очите си ? Или трябва просто да се отпусна и .. да чакам да ме захапе ... Неразбирам .. :( Днес май не ми е ден .. кога пък е било ..

П.С.
И все пак ... искам и на мен да не ми пука :(
Като вървя по улиците и видя някоя старица, с просегната трепереща ръка да моли за малко съчувствие ,за да преживее и този ден .... а аз да знам,че като и дам колкото мога пак няма да е достатъчно да спася душата и ,и да знам,че като нея има толкова много хора и ... едва ли моите стотинки могат да оправят това, и като знам,че ... утре пак ще срещна това и пак ще ме боли ...:( сърцето ми се къса..
А това е само един пример.
И как да не искам да не ми пука ?
...

Вживявай се. ИЗПЪЛНЯВАЙ РОЛИ. Моделирай.
Да не забравяме, че играта е първото завъртане на колелото по пътя към себепознанието и опознаването на околното. Когато сме били деца тя е била начинът ни на живот и синоним на "общуване". Ако се стремиш към гъвкавост в поведението си неизбежно ще ти се наложи да си припомниш детските си дни ..и да поиграеш. "От деца, които рано забравят как се играе, излизат най-големите неудачници възрастни". И както в деството колкото повече играеш, толкова повече разбираш, че между живота и играта границите се размиват...липсват... и че всичко заобикалящо ни, и всичко вътре в нас зависи в огромна степен от условия, които сами си поставяме, правила на играта, сценарии...
Просто трябва да снижиш значимостта на всичко, без да допускаш бездушие, а не да не ти пука. Да се стремиш към щастие означава да искаш да си в хармония преди всичко със себе си, да можеш да разговаряш със себе си. Да имаш духовно съответствие на желано-постигнато, възможно-желано. Махалото на емоциите силно се залюлява към нещастието при неправилно зададен стремеж към щастието или при пресилване значимостта на същото.

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

Днес станах правилно от леглото,а не с някои части нагоре и .... мился,че ще си остана вечно дете :) или поне докато мога.
Това с играта,ролите ... не го разбирам особено или поне не говорим за едно и също. Т.е. прав си за всичко казано до тук,но ...
не си представям някакси,че да играя на жмишка,да закривам с ръце очите си да отминавам тъжните гледки и да си казвам 'ех,колко съм щастлива' ще ме успокои вътрешно. Мъ не се получава беее .Нъц.Буцата седи.

Изглежда само мен ме тресе подобен проблем :( .
Ех, ...може пък като порасна да се появи и в душата ми ТАЯ усмивка.
Не вярвам....
Природа,кво да ме правиш.Такава съм си ,чувствителна и ранима.
А ако искам да съм от другите ,трябва просто да изтръпна и ... да се превърна в един малък звяр.Аууу...

П.С. А между другото 'жмишка' така ли се пише? :) Изрових речник ,но там е "жмичка'. Кое е правилно,кажете? Не съм я играла тая ига от ...
Ще поиграем ли? :) Кой жми? :)
хих ,.. никак не ми се иска да пораствам.Ама никак! :)

Поздрави!

то порастнали няма

всички са деца, които си играят на възрастни,

и много добри актьори са!!!! чак като истински!

_____________________________
Мисли глобално, действай локално

на този въпрос всеки си отговаря сам.
тогава когато загубиш част от принципите си , тогава когато загубиш част от мечтите си, тогава когато зърнеш обратната страна на луната ......
......и в един момент си направиш равносметка ........ще разбереш отговора на въпроса си. тоест колко е щастието и колко струва то.

Добре. Ти искаш щастие за всички. Искаш светът да се преобрази и като с вълшебна пръчица хората да се усмихнат. Искаш да направиш всичко по силите си за да няма буца в гърлото. Чудесно! Започни от днес, сега, без да отлагаш. А какво ще кажеш да започнеш първо със себе си? Така би натрупала повече опит, целта винаги е ясна, обекта винаги е налице, а и е по-безопасно :) А и нали на щастие може да учи някой, познаващ това състояние, преминал вече през собственото блато на нещастието и достинал до мекия топъл бриз по плажа на щастието.

Vrooom:
Chat bot that will learn phrases and responses with user intervention.

истината за хората по света ... това ли ти е проблема?
Вчера моя приятелка ми каза, как баща й й удрял в цимента главата тия дни. Щото е изрод, малоумник, комплексар и пълна откачалка, например. И плаче за бой. А по света убиват, насилват, даже и деца, изяждат хора, гаврят се с тях, кефят се да им причиняват невероятни болки, радват се на убийствата, други се обичат, жертват се за някого, радват се на любовта си, раздават се, умират за да живеят други щастливо, гладуват, тъпеят, страдат от самота, мразят всички защото са комплексирани, мързелуват, глупеят защото така им е писано, радват се на илюзиите си и страдат заради тях, самоубиват се дори.
Други живеят сиво, незабележимо, и въздишат по видяното на телевизора... агнешки живот. Обикновен. Масово явление.
Та казваш, проблем имаш. Ми на 6 милиарда съдбите в този момент ако осъзнаеш, какво ще ти е ? Мъката ли ще гледаш ? Има всичко. По много. Ама верно по много ... По милиарди. И ти си там някъде. Това е. И нищо не зависи от теб, освен съдбата да шепа хора в това море. Само толкова. Сред тези хора си и ти. Да не забравиш ! :) Основно за своята съдба се погрижи, защото всеки се простира според чергата си. А ти си знаеш чергата ... не е като на Буш младши, със сигурност...

*