За да успееш да направиш нещо, каквото и да трябва да знаеш какво искаш. Как може да се определи това под всички наслоения и самозаблуди, нанесени от родители, учители и приятели и неприятели.
Ами един ден се събуждаш, вече не съвсем млад и виждаш че си постигнал доста, околните те ценят и като човек и като професионалист, но някак си не си това към което си се стремил.
Както казват евангелистите "Бог има план за теб" и ти усещаш че не го изпълняваш и това ти тежи. "Ставайте момчета, сбъркали сме курса...."
казва Джон Силвър в една известна книга. И компанията му отново се изпълва с увереност.
Как да намерим себе си, да се отърсиш от представите на другите за теб и да се намериш?
"Не закъснявай за срещата със себе си" друг цитат по темата

Съкровището ли търсиш?
Съкровището си Ти.
Ако досега не си намерил половината, значи си закъснял. Но само малко.
Има време....

"Няма за къде да се бърза. Всички човешки разстояния са премерени".
Май П. Сир беше го казал, но не гарантирам.

а някой друг каза:

"Закъснях. Но закъснях навреме".
Е този не го помня.
Помня какво са казали, но не помня кой.

Интересни въпроси поставяш...

Обаче, знаеш ли какво? - Ами това - Не си сбъркал курса! Изобщо. Само още не си достигнал целта. А си мислел, че за толкова време ще я достигнеш. Нищо страшно. С много хора е така. Неудовлетвореността ни движи. И сме лакоми за реализация. И даже - най-лошото е че - не оценяваме постигнатото от самите нас, защото имаме тенденцията да го приемаме за даденост, да го пренебрегваме някак си, щом е веднъж постигнато, и се стремим към още, и още.

Нощен привет!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

...а може и да е сбъркал курса...,но пак заради тези "самозаблуди и наслоения нанесени от....."и т.н...., да няма куража да го промени ...
...да, напълно си права,че съкровището е Той(Тя)...и точно заради това...никога не е късно да промени живота си... да стане Себе си...и да заживее собствения си живот,а не живота на Другите....
...а постиженията до тук,...няма кой да му ги вземе,,и не ги оценява , не защото ги приема за даденост,а защото точно тези постижения не са му трябвали...
...аз пожелавам "попътен вятър"...,независимо в каква посока ще поеме....

времето ли живее в нас, времето на чуждите очаквания, и нашите споделени представи за времето... или ние живеем във времето...

има ли време изобщо?
а може би и пространство няма,
само представата за тях, на която е дало живот нашето съзнание...

може ли унищожиш тази представа, за да започнеш отначало ?

_____________________________
Мисли глобално, действай локално

Малко ти е рано за такава криза, но нали си ми градски..
Целеполагането си е лично. Как си направил засечка на отклоненията към заплануването - не знам. Има локации, където картината на реалността е деформирана (например, Бг), хората така завладяни от безразлична немара, родителите - така бедни и безпомощно стари ...че не е възможно да направиш бюджетното упражнение
Целите не се мерят във възраст. После, целите на проект са различни от тези на
- инициаторите му
- изпълнителите му
- привлечените към задачата
- организационните
- груповите
.. тези на данъчните, за пример;)))

Настрана, Той имал план за теб. От неговите планове леко се вкисвам - не ме информира с нужната изчерпателност. Нявга ме пита на сензитивно ниво, а му отговарям на идейно.. въобще двамата не сме един за друг

Как да намерим себе си по Маслоу (онзи с пирамидката на нуждите от Маркетинга) с поглед навътре е погрешния път. Препоръчва Саморазвитие, което започва с откриването на нещо важно от света навън. После го адаптира като лична мисия и сам става важен.
Сега прекъсвам, за да честитя един рожден ден!

To wire machines is a job. To connect people is an art.