Кажете ми що за чудо е това?! Защо надеждата крепи човека? Защо надеждата последна си отива? Защо надеждата е задължителна? Според мен надеждата е просто изтощителна!

***

не съм фен на надеждата. винаги съм смятала, че от нея боли. колкото по-малко очаква човек, толкова по-неизтощително приема живота. говоря за нещата, които не зависят от нас. макар че, като се замисля, надеждата е свързана с очакване на събитие, промяната на което по принцип не зависи от нас.
не ме кефи идеята да живея с надежди. не за друго, ами защото те крепят дотогава, докато не рухнат всичките ти илюзии. а когато се строполят с много голяма сила /а всички надежди точно така умират/, падаш и ти. и то така падаш, че...

Струва ми се, че си се прекръстила... ама това няма значение. Значи, прочетох едно голямо съвпадение между моите и твоите разбирания за това какво е надежда - очакване да се случи нещо или ако не е нещо определено, то очакване да се случи нещо приятно, някаква приятна промяна. Но най-идиотският случай е да се надяваш на нещо обещано, не е ли вярно? Тъпото е, че когато то не става и не става, а на теб много ти се иска да стане, първо започваш да тренираш търпение, търпение, храниш си надеждите с мислене, мозъчни навивки. То обаче още не става, вече почваш някаква психоборба за равновесие да не се съгласиш с разочарование, не искаш да се отказваш, защото не ти харесва. Но това не означава, че седиш и чакаш, ти се бориш да стане това, на което се надяваш, но все не става. Но дори и да седиш и чакаш, не е по-малко изтощително, мисленето, което се хвърля в тоя случай, е в количество и сила, компенсиращи бездействието. И излиза, че е по-приятно да нямаш надежди!

***

da be - az sum tochicata, no mi pisna da sum tochka

напълно съгласна съм с теб.

Супер! Обожавам промените!

***

И друго има... ако най-тъпата надежда е обещаната, то най-убиващата е самонадяваната! Т.е. надежда, която съществува само в теб, а е по отношение на друг... правиш всичко, на което си способен, за да покажеш, докажеш и да съществува нещо, свързано с друг и се надяваш това да е така, мислиш си, че ако устояваш и продължаваш упорито своите позиции, то ще се получи, няма начин, но когато мине цяла година... тя ти изглежда толкова напразна, ако спреш да се надяваш, че само заради това съсипване си съгласен да си храниш загубената надежда, дори и да не я искаш вече.

***

все едно аз съм го писала това.
надеждите за мен са нещо много напразно. защото все повече си мисля, че нещата в живота са на принципа или-или. т.е. - черно и бяло.
това до голяма степен важи за чувствата - ли ги има, или ги няма.
или пък - човекът или е лъжец, или не е; или е предател, или не е .
няма средно положение. средното положение е измислено от хора, които искат сами да замажат собствените си очи. но това не признава съществуването на сивия цвят в черно-бялото каре.

всяка тука оставете... и какво ни крепи тогава нас?

***

...разбира се!

Докато се надяваш, се бориш, а това изтощава, особено когато борбата е неравна.
Когато спреш да се надяваш, започваш да си почиваш - нищо не те тормози, досущ като погребан/а си

Ami towa si e w choweshkata priroda - da se wkopchwa w razni neshta... I kato nqma nishto za wkopchwane se wkopchwaw slamki. A kato nqma i slamki si izmislq slamki, naricha si gi nadejda i se wkopchwa w tqh. Cql jiwot sym ochakwal naj-loshoto i winagi sym izlizal optimist. Pisna mi!!!Iskam da se oswobodq ot wsqkakwi bezmisleni nadejdi naj- nakraq za da moga da si legna nqkyde i da izchezna...

погребан си, ако си се надявал и спреш. Дай сега версията безнадеждна!

***

не е надежда, според мен! Вкопчването е отчаяние. Казва се последна надежда, обаче това е повече истерия, отколкото надежда, по-скоро е осъзната загуба и вече инат или нежелание да се откажеш, отколкото надежда в истинския й смисъл. Можеш да се вкопчиш и в мечта, ама това е усещане за на всяка цена, а надеждата е няква сляпа вяра.

***

Znachi ne sym te razbral dobre... Nali stawashe dumata za nadejdata koqto si otiwa posledna, a ne za koq da e nadejda? Osobeno ako e nqkakwa nadejda ot koqto predpochitash da se oswobodish zashtoto samo te iztoshtawa, ne e li towa nqkakyw wid wkopchwane?

Какво ли? Може би - очакването. Доброто очакване, че нещо ще се промени, че нещата ще се оправят по някакъв неведом начин.

Това е според мен - очакването, преди да се превърне в надежда. Защото сама по себе си категорията "надежда" включва определена доза сигурност в събитието, а точно тя, когато се покаже неуместна, носи най-голям дял от разочарованието при измамената надежда

Пак се разглаголствувах, извинявай. Вземам си бележка!

Noblesse oblige

Надеждата не било очакване! Ако надеждата не е очакване, на какво се надяваш тогава, на нещо вече станало ли, ми че ква е таз надежда бре, клон с върба?!?!?! - обърках си физиономиите вече просто...

***

не си разбрал, извинявам се за директния ми изказ, обаче не може да имаш надежда, ако искаш да я нямаш, това си е абсурд! Изтощаването аз го описах по-горе откъде се получава, не мога да повтарям на всеки все едно и също.
Значи, на теб ти изнася нещо да е еди-как си и ти мислено и психически се надяваш това да стане, а самата идея за това може да дойде от теб, а може да дойде и отвън, от друг. Така си раждаш надеждата, защото така ти се иска да бъде, да се получи това нещо, което на тебе ти изнася да се получи. Ти подпомагаш надеждата си да стане реалност, правиш разни неща в тая насока, обаче все не се получава. Ти си искаш твоето и си мислиш, че трябва повече търпение, не му е дошло времето или нещо друго да направиш. Това е надъхване, за да си крепиш надеждата, защото си я искаш, много, направо не можеш да се контролираш. Надеждата е като наркотик! Бре, ква мисъл измислих! След доста време бавно и малко по малко си разбрал, че всичко е било илюзия, лъжа, заблуда, тъпа мечта, знам ли там още какво, което ти е страданието и накрая намразваш всичко, свързано с тая несбъдната надежда и повече не искаш никакви надежди. Човек през целия си живот се убива малко по малко, убива си по нещичко в себе си през целия си живот до смъртта, когато вече нищо не е останало! Ясно, днес ме бива по умозаключенията!

***

надеждата е по- малкото зло..по- лоша е безнадеждността..

точно за това исках да говорим, мисля, че на Карл му намекнах и на лавината й зададох въпрос какво тогава ни... нали. Но тях ги няма. Ти си на ход!

***

надеждата е желанието и мисълта, че нещата ще се подобрят или оправят, когато си зле
тя е стимул, който ти помага да продължиш


или дотам и обратно

за кое съм на ход??
ако се беше сблъсквала с безнадеждността, щеше да знаеш..
ето ти пример:
ако положението е безнадеждно, кое е по- полезно и адаптивно за човека, да се предаде, или да се бори и мисли как да се измъкне, защото има надежда, че нещата все някога, някак ще се оправят??

сигурно си чувала за тези велики личности, които десетки пъти в живота си са претърпявали поражения, но не са се предали..и накрая са успели..

Да. Изтощителна е. Болезнено си отива. Мнооого болезнено... защото след нея е предаването. Отказа. Края. И осъзнаването му.
Надеждата е подтиквана от желанията ни . Те са много силни, често по-силни от ума. Предаваме им се с радост, защото желаем да ни е хубаво. А надеждата е шанс последен да се случи хубавото. Може да е малък, но го има. И докато го има, ще има и надежда. Цялото ни същество се стреми към едно - да ни е хубаво. Това е висша цел за всяка живинка. Нормално е значи, да сме й подчинени до дупка. До последно. Такива сме, живите.

*

... като лавина ?

*

Черното и бялото ... знаеш ли, много зависи от това, дали черното ще бъде осветено или не... а бялото ... дали няма да бъде оЦветено... дали няма да тупне в калта ...

Значи в рамките на живота или контакта ти с нещо, то може да не прояви същността си. Тогава то ще е това, за което го мислиш. Но ако се прояви, може да се окаже, че си се заблудила в мислите си.

*

ето че почваме да дълбаем още повече в нюансите... Ако положението е безнадеждно, то всъщност е прекрасно, защото е ясно! Това е много по-добре, отколкото заблудата, надеждата, която виждаш, че си отива, обаче ти продължаваш! Разбираш ли, най-добре е да се спреш, да решиш, обаче неее, защото не ти изнася да спреш и продължаваш и точно това е вече като отрова. Това е тъпото на надеждата, че всъщност е нещо несъществуващо, желано и очакващо се. Ти на нищо не можеш да разчиташ за нея, това е риск, играеш на тото с психиката си. Надеждата е несигурна и сигурно е за хора с плитки чувства!

***

Никога не си сигурен ... дори и в смъртта ...

*

Тя е стимул? За какво? Не се ли въртиш в кръг - надеждата е стимул да продължиш да се надяваш?!?!?!

***

надеждата е стимул да се задействаш а не да седиш за се вайкаш или секви неща от този род
надеждата е стимул да действаш да промениш нещата

не съм казал че е стимул да продължиш да се надяваш, или по- точно нямах това предвид


или дотам и обратно

Тя е една голяма лъжа! И особено ако ми е дадена от някой друг, ти си я грабнал, защото ти е харесала, защото си я поискал, а след това същият този раздавач на надежди започва леееко и баааавно и по маааалко да ти кърти парченца и стърготинки от надеждата, която сам той ти е дал и от тук започва страданието, твоето, неговото - не знам, може и за него да е тормоз, но за теб... да се съхраниш... и надеждата си да запазиш... Как да се предадеш, когато ще останеш след това толкова празен?

***

Все си мислех, че стимул да живея е това, че идва смърт! Стимул да върша нещо е това, че имам желание да сътворя нещо, което ще ми донесе удовлетворение от мен самата на мен самата! Но стимул за нещо да ми бъде надеждата не си го представям, дай ми пример!

***

Това е частен случай. Може да е лъжа, може и да не е. Има много случаи на сбъднати надежди. Упоритостта се възнаграждава често. Но измамата, на която си се натъкнала е съвсем друго нещо. Не злослови срещу надеждата, тя не ти е виновна, тя е съзидателно чувство, проблема е в измамника и в твоето лековерие.

*

Не си празна принудително. Не е така. Така изглежда, но от теб зависи как ще е.

*

Не съм съгласна ,че докато се надяваш се бориш !!
Искаш ли да постигнеш нещо и то да стане колкото се може по-скоро,няма да седнеш и да се облегнеш на надеждата.
Човек се надява,когато не му пука толкова ще стане ли,няма ли да стане.Чиста прищявка. Тогава сяда и ... се надява...
Глупаво и безмислено.
Според мен.

Казано по бабешки:

НАДЕЖДА:
ша стане, не'а начин да не стане, само н'съ знай кога!!!

ОЧАКВАНЕ:
Я стане, я не. Ако стане - добре, ако не стане - значи тъй е трябвало!



Noblesse oblige

ами уволняват, гаджето ти те напуска, открадват ти колата и телефона
и ти вместо да се гръмнеш или да се тръшнеш и да полудееш, решаваш че ще се захванеш и ше оправиш нещата, защото вярваш, че ще се оправи

или пък имаш собствен бизнес и в момента имаш много тежък период, но вместо да се откажеш от него ти продължаваш защото се надяваш, че нещата ще се оправят
така доволно


или дотам и обратно

Лековерие ли?! Лековерие? Е, ти ми еба майката и на чувствата, и на желанията, щото те станаха просто лековерие! Освен това говорехме за това да се надяваш на нещо, когато може би не трябва или може би винаги трябва, може би е нужна упоритост? Ми то и аз така си мислех - повече търпение, повече упоритост, няма начин да не стане, не трябва да се предавам, ще устоявам... но не е ли загуба на време и все повече затъване, по-нататък ще има ли въобще отърване? Или какво? Какво се случва след това?

***

не е това.

Стимула за живот е че идва живот, а не смърт.

Ако чакаш смъртта, или правиш какво ли не защото тя идва, само се залъгваш че получаваш удовлетворение, надяваш се напразно че усетеното и осъзнатото досега е имало смисъл...
а досега може и да е нямало...
може да има в нещо за което досега не ти е стигало времето...

надеждата е, че в търсенето на какво ли не има някакъв смисъл, безнадеждно е когато се увериш, че няма на какво да се надяваш да намериш в бъдеще...

_____________________________
Мисли глобално, действай локално

Да бе, аз съм дебил и нииииишшшщо не ми става, каквото и да ми се случи! Разбира се! Пълни глупости!
Аз всъщност много те уважавам, не ми се връзвай на думите, просто ме боли! Радвайте се, хора, които само това и чакате, да ме заболи, е, заболя ме, и мене ме боли, кво си мислите, че само вас ви наранявам аз, не и аз се наранявам от... е, не от вас, но и мен ме боли, даже сигурно повече от всички, които познавам...

***

идва анализът, успокоението, че има и по-страшно... а после - новото начало

Разбираш ли тънката граница между очакването и надеждата: в единия случай е "така БИ ТРЯБВАЛО да стане", в другия "така НЯМА НАЧИН ДА НЕ СТАНЕ".

А пък ако случайно не стане - олеле, краят на света, Содом и Гомор, кулите-близнаци, земетресението в Кобе, наводненията в Пенджаб, кризата в Аржентина и пр.

от мен

Noblesse oblige

Питаш може би дали надеждата ти ще се сбъдне ? Това ума ти преценява, никой друг. Съжалявам, че така реагира на ... лековерието. Чувствам се виновен, че съм казал една истина, а не бива.
Какво се случва след това ли ? Живота продължава, обикновено. И следващия път си по-внимателна, по-умна. Обикновено. А измамника намира нови жертви. И добре си живее... за тяхна сметка.

*

Ама как ше вярвам, че е-така хоп и ще се оправи, не е верно! Особено точно в тоя безверен момент, аз ше имам сили да се надявам?! Не! Точно в такава криза съм най-трезвомислеща и вярвам само на себе си и откривам неподозирани способности да се справям, но в никакъв случай не мога да повярвам на нещо и някой друг, освен само на себе си. Може би зависи дали ти трябва да се оправяш, сам, или може и някой да ти помогне, може на теб и да не ти се налага веднага да решаваш и да действаш... и тогава си караш както досега с малко повече истории какво ти се е случило, но нали всичко е цикъл - доброоо, злооооо, доброооо, злоооо, значи хващаш тая надежда. Обаче аз не разполагам с такива подаръци от съдбата и не бих могла в такъв момент да хвана надежда, а само здравия си разум и инат. Това е вроден рефлекс, чувство за самосъхранение!!!

***

взаимно е! поне за себе си гарантирам, че не си ме наранявала ти, а е било винаги заради други разни ...(дали "хора" да напиша ?? )

и определено, не съм искал да те боли, не вярваш ли?

(а, може би само малко, колкото да се опариш на печката с изследователска цел...)

_____________________________
Мисли глобално, действай локално

абсолютно пък не е верно твоето

Ако идва живот, ще искаш да умреш колкото се може по-скоро и хич няма да ти пука кво правиш в тоя живот, нали има друг!

А удовлетворение постигаш със самореализиране! Не съм разбрала "прани гащи" да са щастливи! - това беше метафора за човек, който седи и чака да му падне от небето яко щастие

***

Не. Твоята тънка граница е толкова тънка, че въобще не я виждам.

***

не, няма друг живот!

живот идва в същия живот, това имах предвид...

а може да се разбира поне по три начина, идването на живот в досегашния...

_____________________________
Мисли глобално, действай локално

Прав си, знам, затова ти обясних, ама теб те втрещи първата ми емоция и не си се впечатлил след това, че ти се обясних.
Но все пак човек не може да избяга от себе си, от желанията си... и иска, и дори и следващия път да знае, че трябва да е дистанциран, той иска и пак ще избере да повярва, а после... никой не знае...

***

Аз мисля,че е обратното.Когато много ИСКАШ нещо се стремиш да го постигнеш, а когато се НАДЯВАШ, тогава СЕДИШ и ... чакаш да дойде , да се получи, да се удовлетвориш ....
Мисля,че става объркване между понятията 'желая' , 'надявам се'.

И още - мисля,че надеждата е само едно успокоение, ... напразно ...

Не, просто трябва да разбира другия. Да знае какъв е. Това е трудно, в началото поне. Но е възможно, разбира се донякъде. Иначе казано - риска винаги го има поне до един момент - на истината, бъди готова просто. Това е живота.

*

Еееей , ма кога изписахте толкова ве..?
баси , .. по-бавно де
а мен ако ме дропне още веднъжжжж ......

Колко е лесно да се говорииии... А дали така го живееш? Аз в друг момент такъв философски поглед бих хвърлила на същата тая тема, че сигурно няма да се съгласявам със себе си, а може и със себе си и пак с всички вас едновременно

аз се скапах, ще изчезна

благодаря за...

***

Довчера бръмчеше, сега жужиш ... утре ще свистиш като боинг, може би ?

*

не се притеснявай, аз и без това сега изчезвам и ще чета и теб, и другите утре

между другото твоята гледна точка досега ми харесва много

***

успокоение е, но не е напразно.
напразно е, ако успокоява толкова много, че се прекалява, и се стига до нереалистичен оптимизъм.

не е напразно, защото това е залъгалка/занимавка за всички детински, песимистични и ентропични страни на личността, които се изпращат в трета глуха, докато трае ефекта на надеждата... (надеждата е една успешна илюзия, за движение напред)

не е напразно това че разкарва кофtи настроенията надалеч, защото когато си поставиш ниско летвата за надскачане, няма да ходиш , а ще пълзиш...

надеждата е височината на летвата,
а е сигурно, че ще се мине под нея...

Редактирано от Kpъr на 10.01.02 21:24.

Съгласен съм, че има разлика между мисли и дела. Но нали с тази разлика се борим всеки ден ... и от ден на ден съм по-съвършен ... :))

*

ми е думата, ама не се хващай за 'hope' и 'expect' в точните им значения.

По-скоро, мисля че, смисълът на горното е:
"Очаквай най-доброто, бъди готов за най-лошото"

Надеждата е нещо като еднопосочна улица, ако излезе задънена - трагедия, трябва или връщане до самото начало или фатален удар в стената.
Докато очакването е като магистрала с много изходи - единият да пропуснеш, излизаш от другия. Дано сега ме разбираш

Noblesse oblige

Бръм бръм -това е през деня :)
Когато се появи луната ..започвам като пчеличка ,така - жжжжужжжжужжууужу

баси само ме дропи
и ми изчезва написаното
сега пък и ти изчезваш
аааааааа не е честно
изчезна ми надеждата за всякакви надежди

Привет на пишещото кралско войнство тук

На края на вселената имам надежда да се срещнем и потанцуваме
тия дни петък или събота ...

Привет на пишещото кралско войнство тук

много сте изписали- сега ще ви чета..но:

безнадеждност не е равно на прекрасно..
ясното е равно , може би..
представи си, че някой е умрял..положението е безнадеждно, но прекрасно ли е??безнадеждно е за него, а и за теб, ако не си му казала или направила това, което е трябвало да направиш..

ако упорстваш, че безнадеждното е ясно, следователно прекрасно, ще се наложи да ти припомня вица за логиката и ченгето с аквариума..

Това не е надежда - това дето ти го понасят са били
илюзии, облечени в облачета, така че да приличат на наджди...
колкото по-големи желания имаш, толкова по-големи илюзии храниш
и така си мислиш, че има надежда за някакво бъдеще - а то бъдещето
в един момент се оказва свършило и сега въпросът ми е

ИСКАШ ЛИ ДА ПРОМЕНИШ БЪДЕЩЕТО ?
А МОЖЕШ ЛИ ?

аз определено съм се заела да променя нещо.... ама за това се иска
или трънска жилка или магарешки ИНАТ - имаш ли в излишък ?

Привет на пишещото кралско войнство тук

Хип хип ,ура!
ма хайде да е другия петък или събота?
А и ВИ няма ли най-сетне да долети тука?

БРАВОС точно така - надеждите се сбъдват когато преминеш в действие
напавиш всичко възможно да се осъществят и угасват, чак когато срещнеш
пълен крах.

Въпросът на Калински май е има ли смисъл тия надежди да ги поддържаме
и да изразходваме енергя за тях...

Ми има, ако така желаем да бъде, поне едно лично удовлетворение остава,
че си направил всичко възможно иначе се получава тъпота и безумие
някакво стигащо до ДЕПРЕСИВНОСТ.

Привет на пишещото кралско войнство тук

очакват те на масата за дискции още .... не се разсейвай


Привет на пишещото кралско войнство тук

Да бе всеки петък отлаганеееееее
тъкмо разбрах, че мой познат е DJ там
то до сега въобще не е имало такова нещо там
съвсем прясно си е за севтосване хехе
ми не искам чак другата седмица далече е.........

Привет на пишещото кралско войнство тук

Бе, що пишеш такива смахнати теми --
печелиш медал - те това дето си го написала е голата истина

обаче не ми се коментира, бъркаш ми в душата скъпата...

Привет на пишещото кралско войнство тук

НАДЕЖДА СЕ КРЕПИ ДО ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ - НЕ ПОВЕЧЕ !!!!

Иначе ще ходим на гости в диспансера .
Дайте сега да дефинираме колко време трябва да крепим
една надежда, преди да ни е разпарчадосала и направила
на малоумни.

Привет на пишещото кралско войнство тук

две съботи, са повече от една!

надежда всякаква >тука< оставете... на отговорно пазене, в гардероба на денсклуба

_____________________________
Мисли глобално, действай локално

Аз пък имам локално мислене с глобално въздействие

Привет на пишещото кралско войнство тук

Дупка. Вътре си с двата крака. Ще излезеш. Няма начин просто!

Всъщност, ... когато си на дъното, не виждаш пътя за навън. Него го няма. Бе няма го. И когато спреш да очакваш от себе си да се надяваш, пътчето се появява изведнъж... нещо ново се случва, и ти светва. Но трябва да престанеш да мислиш за него. Колкото повече мислиш, толкова по-дълго ще прекараш в дъното на дупката. А оттам се излиза. И още как! Щом напсуваш, писне ти, и си кажеш "Е, сега го зазляхме съвсем, оправяне няма", и почакаш още малко, няма начин да не излезеш.

Дай още малко време на нещата да обърнат посоката. За малко спри да очакваш, спри да се надяваш. Просто живей за днес. Утрето ще ти изплува. Ще видиш!

Късмет!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Ще долетя ... като се преборя с непредвидените обстоятелства, които ми се пречкат тъдява... В сряда щях да си взема билетчето. И прас! Нещо се случи. Малко служебни работи... чиста проза.
И аз съм Марко Тотев, честна дума!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Позволете и аз да се намеся с моето мнение (не само да чета :-))

Когато си казваш ИМА НАДЕЖДА , ... НАДЯВАМ СЕ ДА СТАНЕ...- всичко това е за в бъдеще.И я стане я не ,ти седиш и се надяваш/чакаш,но не правиш нищо ,за да го постигнеш. Успокоил си се и ... един ден ако стане - хубаво, но ако не ..отчайваш се и се сриваш отвсякъде.
Абе .. има ли смисъл въобще да седиш и да се надяваш ?
Според мен ,това понятие се 'вкарва' тогава, когато се отнася до нещо,което не е 'спешно', а е в далечното бъдеще.Ако много искаш нещо , правиш всичко възможно да стане сега,колкото се може по-скоро,а другото - ... 'все ти е тая'...

това да се чува!!!

събота, петък, две съботи, три петъка ??? или... чекай, чекай малко...

_____________________________
Мисли глобално, действай локално

Чекай, чекай малко! Тук станА като на кръгово кръстовище Нещо се обърках...... за кой петък да идвам?

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Значи ти ако отидех да копаеш на нивата, докато въртиш мотиката няма да се надяваш, че ще успееш да свършиш работата!?
Когато надеждата стане крехка и слабичка, може наистина да се уплашим, че няма да успеем, и да се откажем да вложим труд. Тогава важи това, което ти спомена. Но то е по-скоро изключение.
Всъщност, ако видиш, че са надвиснали тежки облаци, предполагам ще е безмислено да поливаш цветята, точно защото силно вярваш, че ще завали

Но все пак безспорно е, че с каквото и да се захване човек, прави го, защото се надява на успех.

спорно е - според човека и захващането и очакванията...

Надеждата е част от пейзажа - хоризонта например.
живот/движение,път
надежда/хоризонт ... накъдето и да се завъртиш я има - може да не се вижда в тъмното ...

това, за което говориш, Калински, са желания,намерения,мераци,вяра,увереност ... надеждата е друго ... вяра се губи, както го описваш ... ако я е имало

Кажете ми вица за ченгето в аквариума!

***

дали седиш и чакаш да ти се случи или го правиш/действаш зависи от човека, не от надеждата...
ъхъм


и ти не се надяваш и нямаш надежди, след като е напразно или пък се бориш да ги премахнеш, така ли


или дотам и обратно

А аз пък все си мисля, че вие не дефинирате правилно надеждата. Ако правиш нещо, то е заради някаква причина. Надяваш се на нещо е като по-скоро разчиташ на късмет. Не може да почваш нещо от надежди, почваш го от твоето убеждение, а след това, когато ти е безразличен изходът или когато изглежда ще е неприятен изходът, залагаш надежди. Така ли е?

***

и аз това ви разправям

***

И аз това се опитвам да обясня, че ми става ясно, че страшно много хора използват понятия, за които имат неправилни представи, просто защото не са се замисляли, а карат на дифоут и после разбираме ли се - нееееее!

***

си направил всичко възможно, не знам кога точно разбираш, че повече не може, точно защото шибаната надежда не те пуска и все ти се струва, че още нещо може, но ако в един момент все пак ти стане ясно, че няма да се получи, какъв оставаш ти? Празен с разбити надежди? Пълен с горчилка и пак остри парчета от счупените надежди? Или помъдрял? Помъдрял, обаче и осакатен! Аз това казвах вчера на Уел, че, хубаво, животът е такъв, обаче, с всяко едно подобно нещо човек си убива по нещичко в себе си, става предпазлив и май малко по-безчувствен. И аз затова пуснах тая тема, защото си викам, по-добре да се застраховам и просто да се забавлявам, без да строя въздушни кули, отколкото да рискувам и да хвърлям надежди, с които всъщност само се тормозя да ги спасявам.

***

е магистрала, като казваш да се очаква най-доброто? Очакването е надежда, вече ми омръзна това да го повтарям!

***

това за хоп си е твоя интерпретация
аз не мисля, че е така
някои ще чакат да им се случи, други ще го направят-различни хора има
и хващаш си здравия разум и инат, и се захващаш здраво за работа - защото вярваш, че ще оправиш нещата - това какво е надежда или нещо друго
као не вярваш, че ще ги оправиш за какво се захващаш - за лудо работи , за лудо не стои (или каквото там беше)
освен това хората са различни - и при теб ако няма надежда, при други има
и тя е това което ти казвам(това е мойто мнение естествено де)
желанието, вярата в промяната към по- добро и съответните действия

или дотам и обратно

...и по-наранен... докато смъртта ни раздели... с тоя живот и забравим в следващите дни от новия живот, защото сигурно бихме изкрейзили

***

Искам и мога, но не искам да загубя облачетата, толкова ми харесват, толкова рядко виждам такива облачета, не са ми ги резнали, не ми ги резват и това ме кара да се надявам, че ще останат!

***

Привет!

"надявам се да стане"! ми звучи като нещо нямащо нищо общо с теб, нещо което може и да стане (някога) но какво от това? надеждата е опита да се присъединиш мислено към всички които в бъдеще ще са по-добре от останалите, без да вложиш нищо от себе си, егоистично желание да спечелиш от тотото.

Сега прочетох по надолу, че надежда има само когато се очаква нещо лошо да се случи, че надеждата възниква когато се загуби... вярата (и надеждата!) в правотата на това което правиш.
И е нереалистична надеждата, защото щом нямаш вяра в себе си, защо да се очаква, че може да предвидиш бъдещето? откъде такава увереност и надежда че ще познаеш какво ще стане....

в резюме:
няма надежда!

прави каквото трябва, пък да става каквото ще...

_____________________________
Мисли глобално, действай локално

измъкваш се по терлици!

***

Но е толкова трудно да спреш, да се откажеш, от това, за което толкова си се борил, толкова си се надявал най-накрая да се получи, поне нещо и кво... леле колко празно нищооо, само дето си унищожил още малко от себе си. Тия дни си мислех каква бях преди години и каква съм сега. Не ти ли е тъжно за времето преди, имаш чувството, че нищо не те е интересувало, нищо не ти е трябвало и си преливал от приятни чувства и емоции, някак много по-лек! А сега сякаш съм само стени, над които разтревожено само главата ми стърчи!

***

това не е надежда, а безизходица, няма друг начин, избор, залагаш всичко, защото вече няма какво да губиш, когато няма какво да губиш, ти нямаш нужда от надежди! или почваш да се оправяш, или се депресираш, но надежда току така не идва в такива моменти, чак когато нещо се случи, чак тогава започваш да се надяваш на нещото!
вярваш в себе си, добре, при теб излиза, че ти си си надеждата, но за мен не е правилно да наричаш себе си "аз съм надежда", ти си или способен на нещо, или не.
би ли направил нещо, само заради самата надежда, само заради това, че е добро? според мен едва ли! но според теб така излиза, че за да направя нещо, трябва да си мисля, че това е добро, но само това не е достатъчно, за да те накара да направиш нещо, трябва да си прецениш себе си за това добро, което мислиш, а и не е необходимо условие, защото можеш да правиш чудеса и без да градиш надежди.

***

Какви петъци ви гонят, дайде да говорим за събота!

***

защо ни е необходима надеждата?

***

и аз за събота говоря, но не разбрах, тоя DJ само в петък-а ли свири, какво ли ?

_____________________________
Мисли глобално, действай локално

Помня първата ти велика тема тук още с идването ти
КАКА ДА НЕ ИЗПАДАМЕ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ДРУГИЯ..

Сега това с надеждата - изби рибата в морето при мен с тия теми

Толкова съвети ти давах, а не устоях и изпаднах в зависимост...
Човек като мен дето уж всичко му е ясно - взе един ден
се успокои, довери се и се остави на сладката зависимост.

Привет на пишещото кралско войнство тук

Понеже ме репресират с нета пускам на части...

Таа надеждата, се ражда от вярата, а любовта от вярата и надеждата...
Надеждата не е надеждност - тя е поглед в бъдещето... мост между
вярата и любовта и крепи духа в този смисъл...

Обаче Калински аз разгреждам реверсивно процеса..
Когато си имал любов и трябва да стигнеш отново до вярата, но този път
в себе си... минаваш през надеждите, които последни увяхват в процеса
на завръщането към себе си като универсум..

Тук колегите ме разсейват и ме следят невчесано мисля
и бързам да го пусна.. уфф

Привет на пишещото кралско войнство тук

Въпросът искам да добие малко практическа насоченост...
та колко време ни е нужно да поддържаме надеждата, така че
да не убие част от нас и да не унищожи живеца на душата ни...
да не е упостошителен процеса и да няма душевни травми
за дълъг период...

Ако хората бяха максимално честни или с максимум кураж
да не отнемат всичките ни надежди, ако можеха да разберат,
че пипайки с кадифени ръкавици, всъщност %E

Привет на пишещото кралско войнство тук

ОСТАВЯТ В ДРУГИЯ ДА ЖИВЕЕ НАДЕЖДА,
която обаче в последствие го опустошава напълно
и превръща душата му в степта на САХАРА...
без жажда за живот, без стойност ...

Всъщност когато надеждата изчезне, тя може да
повлече и вярата и тогава човек остава, както
каза Калински, вътрешно празен - обезверен
обезнадежден ...

Привет на пишещото кралско войнство тук

та ... къде се крие ТРИКА на шизофреника ....
/глезя се нещо, но Калински съвсем сериозно мисля по въпроса/

за да не се предизвика този срив на личностна и ценностна нагласа,
който после възпроизвежда далече напред в бъдещето на човека
чувства на СЪМНЕНИЕ, което от своя страна води до ТРУДНО допускане
на близост с друг човек...

Номера е да се опитаме максимално да про%E

Привет на пишещото кралско войнство тук

Бахти И зора и нета аааааааааааа вбесих се
край ... ще се опитам да ти отговоря на всички въпроси
ама те са ти много сложни, бе Калински - утрепа ме ...
Особено с това защо ни е надеждата
и с това как разбираме, че няма надежда ?
е филосовски трактакт ще напиша по въпроса....

Не стига, че дефинирах цикъл - вяра - надежда - любов
и после регресия..

Я Ви веднага да ми дадеш приз за най-активен дебат
бррррррррррррррррррррррррррр

АХ ЗАЩО НЕ БЯХА МЕЧКИТЕ П Ч Е Л И
ЧУУУУУУУУУУДЯ СЕ ЗАЩО

Бръм бръм

Привет на пишещото кралско войнство тук

Ченге среща свой бивш колега, напуснал МВР за да учи. Онзи казва, че е много доволен, защото учи логика и вече схваща смисъла на нещата. На въпроса на ченгето що е то - логика, дава следното обяснение:
- Ти имаш ли аквариум?
- Ми, имам...
- Така, имаш аквариум, т.е рибки, значи: обичаш животните -> обичаш живота -> обичаш жените => не си педераст!!!
Ченгето отива при шефа си и заявява: Шефе, напускам, искам да уча логика!
Шефът пита: А що е то, логика??
Ченгето тръгва по същия път:
- Шефе, ти имаш ли аквариум?
- Ми, нямам...
- Е, по логиката, значи си педераст...!!!

Noblesse oblige

Ти си безнадежден случай!
"Да не се предизвика
трика
на шизофреника!"
Страшна работа си!

***

Калински, гледай по-оптимистично, попаднала си на гад, има и добри хора, радвай им се при възможност.

*

Niama da ti e prazno ako zamestish neosyshtestvenata nadejda s nova Bez da mislish za kraia i.

Da, chesto mi e tyjno za otminaloto bezgrijie. I dokato si misleh, che s vseki izminat mesec moga samo da si kazvam: "Eii, az predi si misleh, che sym zle, ama to mojelo da sym i po-zle", chestno, idvat i vremena, v koito veche zvuchish po drug nachin, kato naprimer: "'bah ma'a mu, izmyknah se" :-)

Vyprosyt e, che taka se nauchavash da cenish hubavoto dokato go imash, a ne chak sled kato si go zagubil

Vsichko kakvoto ti se sluchva e polezno, kakvoto i da e to. Davai go po-pozitivno i po-smelo. A i shtom ti styrchi glavata nad stenite, bravo! Oglejdai se, oslushvai se, i ako... nikoi ne gleda, preskachai!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Калински по логиката на ченгето
предизвикахме трика на шизофреника...

И какво сега правим, зада не попаднем в клопката на шзофренията ?

Мда - каква беше сложната ми сутрешна мисъл?
Ах, да сетих се - ей то ЕГНе то чудо е...


Та в етап надеждата живеве още в шизофренната ни психика,
гледаме да не изперкаме тотално, като проявим разбиране в
отсрещната страна за мотивите му да ни остави на пухените
облачета.... като колкото по-бързо си обясним защо ни е оставил
някаква мъждукаща надеждичка да крепи вярата ни, че любовта
КЕ БИДЕ .. си отговаряме следното:

1. Направил го е защото не иска да ни нарани, че любовта не е за двама
2. Защото е благороден и не иска да ни отнеме илюзиите, в които си
живеем безметежно и шизофренично се оставяме да ни крепят
3. Защото отсрещната страна е убедена, че през времето, в което
надеждите в нас живеят може да се появи друг, който да направи
от облачетата ни меки пухести завивки за легло...

Т.е. целта на оставянето на някакви надежди е да съхрани нашите
илюзии, та макар и от чувство за честолюбие - а помните ли каква
формула ви изведох за любовта
ЛЮБОВТА = ИЛЮЗИЯ = ЛУДОСТ

иди, че се остави на надеждата сега
КЪДЕ Е НАДЕЖДАТА БЕ ХОРА

в шизофреничното ни състояние на вяра в другия за да поддържаме
любовта ДРЪН !

Пускам завесата

Привет на пишещото кралско войнство тук

щях да ти кажа аз на теб, кога да спреш да се надяваш


Привет на пишещото кралско войнство тук

ще ти кажа нещо много специално....

за всеки влак си има пътници
и това, че един е слезнал, не значи, че
влака е ПРАЗЕН....
тоя дето слиза от влака не осъзнава, че
сме ОРИЕНТ ЕКСПРЕС и че няма да го догони

хехе освен ако не хване самолет,
ама да му кажеш на тоя дето е слезнал,
и обещал да се качи на следващата гара,
че бързия влак не се приземява на летището,
нито пък

Редактирано от ® Anima ® на 11.01.02 15:37.

на книга! Не на Анимата, не на цар, а на книга! Прас едно мненийце-страничка, прас следващо мненийце-страничка...

Не знам забравила ли съм... не съм... обаче се променям много лесно... и съм се променила от всичко, изтощила съм се, не съм се изчерпала, ама доста е дало и фира и някак ентусиазмът се е разсипал там, на оная гара, дето слезе раздавачът на надеждите и... много е скапано всичко, обаче пък сега го усещам, че така се прибираш в черупката си и поне имаш възможност да се порадваш малко на уюта за себе си, в себе си, себеуюта сиприятно е да се сгушиш в себе си, когато дълго си мръзнал, но знам, че ще ми омръзне и пак ще изкоча да гоня надежди, хмм... смешна работа... просто ми харесва да не си уча уроциге, явно!

***

Vsyshtnost... Da imash nadejda i da ne mislish za kraia i e nepravilno kazano.
Zamesti nadejdite sys stremeji.

I az vse si go povtariam tova, i poniakoga stava, ama poniakoga ne. Vse v niakoi jivot shte se nauchim...

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

със стените много ми хареса! Чета, чета и стигам до стените и почвам да предмислям какво ли може да си написала за стените и като прочетох прескачай, ме разсмя, много готино!

***

Оле тук забравих да си пусна репликата

Има хора дето се надяват и без да са им дадени такива обещания
това е най-учудващото...

Привет на пишещото кралско войнство тук

а ти ми приличаш вече на влака стрела,
след изкачането от себеуюта ти

Привет на пишещото кралско войнство тук

не е така.
Нямам време за преглед - в събота вечер .

хе - хе - хеееее.......Аниматаааа....и всички безнадеждни.........
Ч Н Г.........от сигурен източник знам, чееее........Дядо Коледа е прочел желанията ви в една друга Тема и......сериозно се е замислил.......да ги Сбъднееееееее.........
А освен това като начинаещ екстрасенс имам усещането......********.........виждам........виждаммм..........ДА - Анима ке падне в 2002 - та година....сега......по какво ще си падне или по кого......не мога да кажа....както казах вече - начинаещ съм(надявам се да не падне в снега де).....

Нека бъде .......
(Ке Падне - справка "Под Игото" - Иван Вазов)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Що ме скъсваш от смях - ох честно казано сме се тук с глас и стола ми
се разглоби под мен - ей на паднах --...

Аз вея някакви бойни копия ... и байряци
ти хехе скъсах се да се смея
ох, неизчерпаем си

да ти дава господ Здраве таз година пък и още 100 години
и други работи да ти дава - ти си знаиш кви, нали

Привет на пишещото кралско войнство тук

наричай го както искаш

сигурно няма да ми повярваш но наистина бих направил нещо само защото е добро
добре примера е много силен съгласен съм, но когато тръгваш да правиш нещо ти винаги имаш вярата/надеждата че то ще успее
за чудесата и надеждеите съм напълно съгласен
но не съм съгласен, че надеждата е товар

или дотам и обратно

Има шанс, .. но трябва да действам/копая,а не да се надявам,защото ако ...'се изправя,пречупя кръст, сложа ръка над очите си ,погледна в далечината и си кажа " Ехеееееееее , ... ми ... надявам се да прекопая декара днес..." ' , то все едно си мисля, " Абеее, ... през о...а работа ми е дали ще стане днес или утре или ..." , РАЗБИРАШ ЛИ?
За туй според мен ,трябва да се действа,а когато се оповаваш на надеждата ти само се успокояваш (бла бла)и не действаш ,а го оставяш времето да го решава.Иска ти се да стане (добър край ...) ,но ... надежда = успокоение.... нищо не се знае..
Тук ,.. да не си мислите ,че имам нещо против надеждата.Просто ... имам чувството,че някои бъркат желанието(това да искаш да постигнеш нещо) с надеждата.
Охх, май взех вече да се повтарям , пък и потретвам ...
Вече и мускулна треска имам :)) (не от ннадеждите де :)) от друго е )

А това за цветята какво беше? :))) Не ми говори .. имам си страхотно 'дърво на живота' и .. гледам косъм да не падне върху него :)... дори и с минерална вода го поливам...
Тшъъът , (пляс !) ръцете долу !
...да няма жертви... :[

И аз си се надявам някой път, но .. те са ми по-скоро като резерва (надеждите де) ,като нещо,на което не разчитам.просто ей така ...дори не знам дали се подпирам на тях ...
А ето и еним пример(простичък)
-Надяяяявам се ... да забия някой пич тая вечер.
-Ами ,действай тогава ! (това го казва 'другата в мен' :)) )
... А третата в мен : - Абе , ..за кво ви е тая 'дума' въобще? 'Надявам се'-тя няма място тук.Безмислена е!
Казваме я просто ей така ...Трябва да се действа. ...

ми може пича да откаже
да не срещнеш пич тая вечер точно
и т.н.
за това ти е тая дума


или дотам и обратно

Бе, вие двамата въобще не разбрахте Калински..

Както и да е - айде утре в "Края на вселената" в студентски град
Калински, Кръг, Турблент, Билбо.... и дргите желаещи
какво ще кажете да се видим там - дано можем да си продължим
темата хех

бе къде изчезна Безсънна - да не я е хванал сънят ...
оле тя да не я хваща като при мечките... никаква я няма

Привет на пишещото кралско войнство тук

"Казано по бабешки:

НАДЕЖДА:
ша стане, не'а начин да не стане, само н'съ знай кога!!!

ОЧАКВАНЕ:
Я стане, я не. Ако стане - добре, ако не стане - значи тъй е трябвало! "

Е това ми хареса : надежда = очакване И аз не виждам границата
Май с Калински сме за очила :)
пък аз ...
:))) тамън да те похваля (баба ти де)вчера и .. дроп след дроп :)

Да носиш баба ти на ръце,ей! :)) И да я слушкаш!
хайде, от мен :*
нещо май се омаях ...

отлитам...

ма къде избягахте всички ве ? :))
.. чета чета ,фермани ... ,Анимата виждам колко работи .. :)
баси , днеска е петък ,ма ...
все аз като дойда и вие се умитате ... :(

... май аз ви мета с метлата си ..
бръмммммм
фиууу

(мали ма съм луда :) ,говоря си сама :) , ВИ ?! ,тука ли си?! :) това клубббб психо_логия ли беше ?! :) смяхххх )

ААА ма вече наистина ще се разведа с ... БТК -то

:) .... Вие сте били тук :))

за диското - аз няма да мога
Приятно .... !!! :) И да кажете как е ?

Ми то има и дни, в които съм си свършила работата

Привет на пишещото кралско войнство тук

Мдаа , и Безсънна и сиикър нещо не съм ги виждала отдавна.

Така и трябва! Да се смееш много.
Ще си поиграеш на препятствия. Сега ти е паднало, не изпускай случая! :-) Кога друг път!
Представих си те в лабиринт от задънени коридори, между високи стени, като тия в компютърните игри. Нооо главата ти стърчи отгоре, което, щом сама го усещаш, значи е така, а то е предимство. Виждаш стените. Прескачайки от коридор в коридор, търсейки изхода, може да срещнеш... хммм.... някой принц, който да знае къде е ключа... Ама гледай и неговата глава да стърчи Да не се объркате и двамата. :-)

Номерът с прескачането е просто намиране на необикновено решение. Да изненадаш съдбата Макар че, тук някои "кармисти" биха казали, че Госпожа Съдбата от нищо не се изненадва.
Ако изненадаш някой друг, ще е чудесна награда.
А ако изненадаш себе си - най-добрата.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Малиии за кви глави говорите тука ве ?

Привет, ВИ!

шшшшуит .. (изчезнах)

Ми ... казва ли ти някой... Обичам двусмислиците

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Още не повече от две седмици търпение и ще излезеш от Сатурновата дупка. Кураж ! До следващия тираж.

Вярно е това, в което вярваш !

Тук съм.

Супер, да си знам, че си backgraund
Така вече комфорта ми е пълен - всички сме си тук.

Привет на пишещото кралско войнство тук

Да изненадаш себе си. Това е прекрасно, дори и да боли ! :)

*

защото е като дадено обещание. Ако правиш нещо, без да те интересува ще стане ли или не, а го правиш само, заради самото удоволствие да го правиш, заради това, че ти имаш желание да го направиш, е леко, може и да не се завърши, но ти си оставаш с приятно чувство от всичко дотук и някак имаш усещането, че всичко зависи от теб, въпреки че дефакто няма точно такова положение, но това е спокойствието. А когато мислиш за някаква надежда, това е вече като предварително поставено положение, което се стремиш да постигнеш и ако то започне да ти убягва, не можеш да се примириш и започваш да хабиш усилия за спасяването на тая надежда, това е натоварването. Някак прехвърляш отговорността в някаква химера там, някаква надежда и разчиташ на късмет, разбира се, че и правиш нещо, за да стане, но твърде много се омагьосваш да се получи и при някаква трудност е много по-силен тормоз, като разочарование от живота изобщо ти действа. Разбираш ли какво имам пред вид? Взимането или изграждането на надеждата някак те ангажира с нея си, което те загубва от трезвостта, от реализма.

***

Ти докара тука най-яката надежда! Откога взе да се занимаваш с астрология? Това да не е последен писък на интелектуална мода и аз да съм изостанала?

***

думата надежда в мен поражда следните асоциации

1
надежда 1, надежда 2 .........надежда 6 част.
там живее един мой приятел в блок 6......

2
думата надежда се римува екстра с думата говежда.

добре е на хората да им се дава надежда иначе......

Това е последен крясък, скъпата не на модата, а на умиращата надежда
преди да се роди нова... нали знаеш всичко е цикъл
един умира, друг се ражда .... КРЪГОВРАТ

във краговата на света сме,
аз обаче се чувствам като в кръговото движение на
4-ти километър преди последен крясък ...

Привет на пишещото кралско войнство тук

Хи-хи, и аз като тебе - от тук от там по нещо клъввам, уж да съм в час. За по- сериозни занимания няма време.

Вярно е това, в което вярваш !

Една от най-готините теми на Калински

ще ми се да изровя и първата й тема тук в клуба
безценна е - за зависимостта

според мен надеждата също е не много градивно изпитание ..

надеждата предизвиква очаквания .. А несбъднатите очаквания носят разочарования.

надеждата ни привързва към обекта на надежда .. прави ни зависими от този обект .. и забравяме вярата в себе си, в собствените сили.

но въпреки всичко .. надеждата е полезна .. като бърза помощ за загубилия всякаква вяра в себе си .. да му даде време, да повярва отново, вместо да зачеркне себе си и своя път.

имай надежда, но не се привързвай към нея .. използвай я като средство, да повярваш в себе си .. и да се превъплътиш в това което искаш да си.

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

"но въпреки всичко .. надеждата е полезна .. като бърза помощ за загубилия всякаква вяра в себе си .. да му даде време, да повярва отново, вместо да зачеркне себе си и своя път. "

това да влезе в клубните мъдрости моляяяяя

страхотно е - благодаря за мнението ти
точно от това имаме нужда.

благодаря ти че извади тази тема .. не я бях видял преди ;-) а тя е интересна ;-)

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

....питанка в "оная" тема. Хъриии

To wire machines is a job. To connect people is an art.

ме ковнете на върха? Бъзикам се! Само това остава!
Аз обаче още гледам опулено, щото докато ме нямаше, сте се заиграли на стражари и апаши, изтървах, хванах само време разделно!
И на мен ми се иска да погледна оная тема за зависимостта и оная, стресиращата, за "хора, много ми е тъпо, щото хората са ми тъпи" така се чувствам като полезно изкопаемо

на мене тази първата много ми хареса.
Дали тук все още има желаещи да я погледнат ?

Вярно е това, в което вярваш !

Ами бързо давай отчет що си оставила македонците сами с баир будалата?

Музата ми избяга.
Приема ли се това извинение ?

Вярно е това, в което вярваш !

щото те чака купонходи виж, стига си се дращила в тоя клуб тука

сега няма да звучи "много ми е тъпо", а - "много ми е скучно", гледам темите и тук, и в другата половинка, и нищо не ми е интересно... да взема да пусна една нова тема...

знам, че си ми много идейно.

Вярно е това, в което вярваш !