Ама как ше вярвам, че е-така хоп и ще се оправи, не е верно! Особено точно в тоя безверен момент, аз ше имам сили да се надявам?! Не! Точно в такава криза съм най-трезвомислеща и вярвам само на себе си и откривам неподозирани способности да се справям, но в никакъв случай не мога да повярвам на нещо и някой друг, освен само на себе си. Може би зависи дали ти трябва да се оправяш, сам, или може и някой да ти помогне, може на теб и да не ти се налага веднага да решаваш и да действаш... и тогава си караш както досега с малко повече истории какво ти се е случило, но нали всичко е цикъл - доброоо, злооооо, доброооо, злоооо, значи хващаш тая надежда. Обаче аз не разполагам с такива подаръци от съдбата и не бих могла в такъв момент да хвана надежда, а само здравия си разум и инат. Това е вроден рефлекс, чувство за самосъхранение!!!

***

взаимно е! поне за себе си гарантирам, че не си ме наранявала ти, а е било винаги заради други разни ...(дали "хора" да напиша ?? )

и определено, не съм искал да те боли, не вярваш ли?

(а, може би само малко, колкото да се опариш на печката с изследователска цел...)

_____________________________
Мисли глобално, действай локално

абсолютно пък не е верно твоето

Ако идва живот, ще искаш да умреш колкото се може по-скоро и хич няма да ти пука кво правиш в тоя живот, нали има друг!

А удовлетворение постигаш със самореализиране! Не съм разбрала "прани гащи" да са щастливи! - това беше метафора за човек, който седи и чака да му падне от небето яко щастие

***

Не. Твоята тънка граница е толкова тънка, че въобще не я виждам.

***

не, няма друг живот!

живот идва в същия живот, това имах предвид...

а може да се разбира поне по три начина, идването на живот в досегашния...

_____________________________
Мисли глобално, действай локално

Прав си, знам, затова ти обясних, ама теб те втрещи първата ми емоция и не си се впечатлил след това, че ти се обясних.
Но все пак човек не може да избяга от себе си, от желанията си... и иска, и дори и следващия път да знае, че трябва да е дистанциран, той иска и пак ще избере да повярва, а после... никой не знае...

***

Аз мисля,че е обратното.Когато много ИСКАШ нещо се стремиш да го постигнеш, а когато се НАДЯВАШ, тогава СЕДИШ и ... чакаш да дойде , да се получи, да се удовлетвориш ....
Мисля,че става объркване между понятията 'желая' , 'надявам се'.

И още - мисля,че надеждата е само едно успокоение, ... напразно ...

Не, просто трябва да разбира другия. Да знае какъв е. Това е трудно, в началото поне. Но е възможно, разбира се донякъде. Иначе казано - риска винаги го има поне до един момент - на истината, бъди готова просто. Това е живота.

*

Еееей , ма кога изписахте толкова ве..?
баси , .. по-бавно де
а мен ако ме дропне още веднъжжжж ......

Колко е лесно да се говорииии... А дали така го живееш? Аз в друг момент такъв философски поглед бих хвърлила на същата тая тема, че сигурно няма да се съгласявам със себе си, а може и със себе си и пак с всички вас едновременно

аз се скапах, ще изчезна

благодаря за...

***