за кое съм на ход??
ако се беше сблъсквала с безнадеждността, щеше да знаеш..
ето ти пример:
ако положението е безнадеждно, кое е по- полезно и адаптивно за човека, да се предаде, или да се бори и мисли как да се измъкне, защото има надежда, че нещата все някога, някак ще се оправят??

сигурно си чувала за тези велики личности, които десетки пъти в живота си са претърпявали поражения, но не са се предали..и накрая са успели..

Да. Изтощителна е. Болезнено си отива. Мнооого болезнено... защото след нея е предаването. Отказа. Края. И осъзнаването му.
Надеждата е подтиквана от желанията ни . Те са много силни, често по-силни от ума. Предаваме им се с радост, защото желаем да ни е хубаво. А надеждата е шанс последен да се случи хубавото. Може да е малък, но го има. И докато го има, ще има и надежда. Цялото ни същество се стреми към едно - да ни е хубаво. Това е висша цел за всяка живинка. Нормално е значи, да сме й подчинени до дупка. До последно. Такива сме, живите.

*

... като лавина ?

*

Черното и бялото ... знаеш ли, много зависи от това, дали черното ще бъде осветено или не... а бялото ... дали няма да бъде оЦветено... дали няма да тупне в калта ...

Значи в рамките на живота или контакта ти с нещо, то може да не прояви същността си. Тогава то ще е това, за което го мислиш. Но ако се прояви, може да се окаже, че си се заблудила в мислите си.

*

ето че почваме да дълбаем още повече в нюансите... Ако положението е безнадеждно, то всъщност е прекрасно, защото е ясно! Това е много по-добре, отколкото заблудата, надеждата, която виждаш, че си отива, обаче ти продължаваш! Разбираш ли, най-добре е да се спреш, да решиш, обаче неее, защото не ти изнася да спреш и продължаваш и точно това е вече като отрова. Това е тъпото на надеждата, че всъщност е нещо несъществуващо, желано и очакващо се. Ти на нищо не можеш да разчиташ за нея, това е риск, играеш на тото с психиката си. Надеждата е несигурна и сигурно е за хора с плитки чувства!

***

Никога не си сигурен ... дори и в смъртта ...

*

Тя е стимул? За какво? Не се ли въртиш в кръг - надеждата е стимул да продължиш да се надяваш?!?!?!

***

надеждата е стимул да се задействаш а не да седиш за се вайкаш или секви неща от този род
надеждата е стимул да действаш да промениш нещата

не съм казал че е стимул да продължиш да се надяваш, или по- точно нямах това предвид


или дотам и обратно

Тя е една голяма лъжа! И особено ако ми е дадена от някой друг, ти си я грабнал, защото ти е харесала, защото си я поискал, а след това същият този раздавач на надежди започва леееко и баааавно и по маааалко да ти кърти парченца и стърготинки от надеждата, която сам той ти е дал и от тук започва страданието, твоето, неговото - не знам, може и за него да е тормоз, но за теб... да се съхраниш... и надеждата си да запазиш... Как да се предадеш, когато ще останеш след това толкова празен?

***

Все си мислех, че стимул да живея е това, че идва смърт! Стимул да върша нещо е това, че имам желание да сътворя нещо, което ще ми донесе удовлетворение от мен самата на мен самата! Но стимул за нещо да ми бъде надеждата не си го представям, дай ми пример!

***