Ami towa si e w choweshkata priroda - da se wkopchwa w razni neshta... I kato nqma nishto za wkopchwane se wkopchwaw slamki. A kato nqma i slamki si izmislq slamki, naricha si gi nadejda i se wkopchwa w tqh. Cql jiwot sym ochakwal naj-loshoto i winagi sym izlizal optimist. Pisna mi!!!Iskam da se oswobodq ot wsqkakwi bezmisleni nadejdi naj- nakraq za da moga da si legna nqkyde i da izchezna...

погребан си, ако си се надявал и спреш. Дай сега версията безнадеждна!

***

не е надежда, според мен! Вкопчването е отчаяние. Казва се последна надежда, обаче това е повече истерия, отколкото надежда, по-скоро е осъзната загуба и вече инат или нежелание да се откажеш, отколкото надежда в истинския й смисъл. Можеш да се вкопчиш и в мечта, ама това е усещане за на всяка цена, а надеждата е няква сляпа вяра.

***

Znachi ne sym te razbral dobre... Nali stawashe dumata za nadejdata koqto si otiwa posledna, a ne za koq da e nadejda? Osobeno ako e nqkakwa nadejda ot koqto predpochitash da se oswobodish zashtoto samo te iztoshtawa, ne e li towa nqkakyw wid wkopchwane?

Какво ли? Може би - очакването. Доброто очакване, че нещо ще се промени, че нещата ще се оправят по някакъв неведом начин.

Това е според мен - очакването, преди да се превърне в надежда. Защото сама по себе си категорията "надежда" включва определена доза сигурност в събитието, а точно тя, когато се покаже неуместна, носи най-голям дял от разочарованието при измамената надежда

Пак се разглаголствувах, извинявай. Вземам си бележка!

Noblesse oblige

Надеждата не било очакване! Ако надеждата не е очакване, на какво се надяваш тогава, на нещо вече станало ли, ми че ква е таз надежда бре, клон с върба?!?!?! - обърках си физиономиите вече просто...

***

не си разбрал, извинявам се за директния ми изказ, обаче не може да имаш надежда, ако искаш да я нямаш, това си е абсурд! Изтощаването аз го описах по-горе откъде се получава, не мога да повтарям на всеки все едно и също.
Значи, на теб ти изнася нещо да е еди-как си и ти мислено и психически се надяваш това да стане, а самата идея за това може да дойде от теб, а може да дойде и отвън, от друг. Така си раждаш надеждата, защото така ти се иска да бъде, да се получи това нещо, което на тебе ти изнася да се получи. Ти подпомагаш надеждата си да стане реалност, правиш разни неща в тая насока, обаче все не се получава. Ти си искаш твоето и си мислиш, че трябва повече търпение, не му е дошло времето или нещо друго да направиш. Това е надъхване, за да си крепиш надеждата, защото си я искаш, много, направо не можеш да се контролираш. Надеждата е като наркотик! Бре, ква мисъл измислих! След доста време бавно и малко по малко си разбрал, че всичко е било илюзия, лъжа, заблуда, тъпа мечта, знам ли там още какво, което ти е страданието и накрая намразваш всичко, свързано с тая несбъдната надежда и повече не искаш никакви надежди. Човек през целия си живот се убива малко по малко, убива си по нещичко в себе си през целия си живот до смъртта, когато вече нищо не е останало! Ясно, днес ме бива по умозаключенията!

***

надеждата е по- малкото зло..по- лоша е безнадеждността..

точно за това исках да говорим, мисля, че на Карл му намекнах и на лавината й зададох въпрос какво тогава ни... нали. Но тях ги няма. Ти си на ход!

***

надеждата е желанието и мисълта, че нещата ще се подобрят или оправят, когато си зле
тя е стимул, който ти помага да продължиш


или дотам и обратно