защото е като дадено обещание. Ако правиш нещо, без да те интересува ще стане ли или не, а го правиш само, заради самото удоволствие да го правиш, заради това, че ти имаш желание да го направиш, е леко, може и да не се завърши, но ти си оставаш с приятно чувство от всичко дотук и някак имаш усещането, че всичко зависи от теб, въпреки че дефакто няма точно такова положение, но това е спокойствието. А когато мислиш за някаква надежда, това е вече като предварително поставено положение, което се стремиш да постигнеш и ако то започне да ти убягва, не можеш да се примириш и започваш да хабиш усилия за спасяването на тая надежда, това е натоварването. Някак прехвърляш отговорността в някаква химера там, някаква надежда и разчиташ на късмет, разбира се, че и правиш нещо, за да стане, но твърде много се омагьосваш да се получи и при някаква трудност е много по-силен тормоз, като разочарование от живота изобщо ти действа. Разбираш ли какво имам пред вид? Взимането или изграждането на надеждата някак те ангажира с нея си, което те загубва от трезвостта, от реализма.

***

Ти докара тука най-яката надежда! Откога взе да се занимаваш с астрология? Това да не е последен писък на интелектуална мода и аз да съм изостанала?

***

думата надежда в мен поражда следните асоциации

1
надежда 1, надежда 2 .........надежда 6 част.
там живее един мой приятел в блок 6......

2
думата надежда се римува екстра с думата говежда.

добре е на хората да им се дава надежда иначе......

Това е последен крясък, скъпата не на модата, а на умиращата надежда
преди да се роди нова... нали знаеш всичко е цикъл
един умира, друг се ражда .... КРЪГОВРАТ

във краговата на света сме,
аз обаче се чувствам като в кръговото движение на
4-ти километър преди последен крясък ...

Привет на пишещото кралско войнство тук

Хи-хи, и аз като тебе - от тук от там по нещо клъввам, уж да съм в час. За по- сериозни занимания няма време.

Вярно е това, в което вярваш !

Една от най-готините теми на Калински

ще ми се да изровя и първата й тема тук в клуба
безценна е - за зависимостта

според мен надеждата също е не много градивно изпитание ..

надеждата предизвиква очаквания .. А несбъднатите очаквания носят разочарования.

надеждата ни привързва към обекта на надежда .. прави ни зависими от този обект .. и забравяме вярата в себе си, в собствените сили.

но въпреки всичко .. надеждата е полезна .. като бърза помощ за загубилия всякаква вяра в себе си .. да му даде време, да повярва отново, вместо да зачеркне себе си и своя път.

имай надежда, но не се привързвай към нея .. използвай я като средство, да повярваш в себе си .. и да се превъплътиш в това което искаш да си.

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

"но въпреки всичко .. надеждата е полезна .. като бърза помощ за загубилия всякаква вяра в себе си .. да му даде време, да повярва отново, вместо да зачеркне себе си и своя път. "

това да влезе в клубните мъдрости моляяяяя

страхотно е - благодаря за мнението ти
точно от това имаме нужда.

благодаря ти че извади тази тема .. не я бях видял преди ;-) а тя е интересна ;-)

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

....питанка в "оная" тема. Хъриии

To wire machines is a job. To connect people is an art.