По- специално в това, което се изгражда тук, в клубовете?
Мислите ли, че е възможно да се започват така трайни приятелства.И какво евентуално би им попречило, или би ги развалило?



П.С. И не се опитвайте да ме лъжете, защото ви познавам много добре.

Би ли ми казала виждаш ли разлика в запознанството в някое кафе и това в тукашен клуб? Аз не виждам такава. Но приятел е някой, на когото имаш доверие, доверие само на писма аз не гласувам.

- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.

...не знам до колко добре ни познаваш,и доколко хората влизат тук за да създават приятелства,но си мисля,че за да установиш дали е истинско приятелството са необходими време и "проверки"...иначе са само приятни познанства,които се движат по епидермиса на живота ни и могат да запълнят някои празноти,но не могат да ни дадат това,което едно истинско приятелство дава

виж, приятелството изобщо, независимо къде и при какви обстоятелства е зародено, е доста трудно формулируемо, то е ...хм.
доста много може да се говори и никога няма да е достатъчно и съвсем точно.
но все пак - приятелството, мисля аз, е чувство и мисъл и действия, насочени в посока откъм нас към този, чийто приятел сме.
в смисъл - щом някой ни е приятел - това се изразява в такива неща, като нашите загриженост и грижа към него. нашите обич, внимание, привързаност, разбиране към него. нашата помощ, когато той има нужда и необходимост от нея. нашите мисли, придружени с действия за това той да се чувства добре.
разбираш ли?
приятелството не е нещо, което ни дават, то е нещо, което ние даваме и така и ние се чувстваме добре.
точно това е нашия дар, всъщност. както и дарът за нас.
дано се изразявам разбрано : )
така че защо чувствата, мислите ни, постъпките ни тук да са по-различни, отколкото някъде другаде?
ти различен човек ли си тук? и ако си различен - какво ти е различното, всъщност? може би - израза. може би това, че всеки, който те е "срещнал" тук има свободата да доизгражда в съзнанието си що за човек си ти.
но това не прави самия тебе по-различен, нали така? ти си си точно същия този човек, който сутрин става от хралупата на раираните си розово-зелени чаршафи, мие си зъбите, почесва се зад ухото... и влиза в своя ден.
нищо повече, нищо по-малко.
твоите чувства, отношение към хората изобщо и в частност са си все същите или поне подчинени на същото това единствено и неповторимо твое лично развитие.
така че дали си станал приятел някому тук, или си го срещнал другаде - според мене няма специално значение.
... прочее бих могла да добавя за себе си - в тези клубове има много и шарен народ.
тук, през годините, аз намерих едни от най-добрите си приятели.
хора, които ми помагат в трудности.
които ме утешават.
с които се смея и се радвам.
които запалват мисли в мене.
които намират множество "защото" на доста мои "защо".
и толкова много още неща...
хора, за които съм горда, че са ме избрали да ми бъдат Приятели.
... а дали и те мислят така за мене - че аз съм техен приятел?
ще трябва някакси да питаш тях : )
бих могла да добавя още - приятелството често пъти е еднопосочно.
но... това е положението...

КАТО НИ ЗНАЕШ защо питаш тогава а?

на никой за нищо никога не вярвам.
изобщооооооооо!

а трябва. зящото ако не вярваш, тогава спираш да усещаш. губиш сетивата си за красивото. и за грозното също.

а на себе си??
и защо не вярваш..мислиш, че всички са шарлатани ли??

защо захарта не е сладка и солта не е солена!
а какво се оказа?
ми имало менте захар човече!!!!!!
сериозно ти казвам

е как е а?
не е ли така?
всички не!
но 95%........са по големи от мен дори!
жал ми е за тях......жалллллл