Да. Това ни прави уникални.
Права си. Както и за елхите сигурно
А за аурата на пуйките.... то си е огромна тема :-))) Май зависи от пълнежа :-)
Нямам какво да споделя или добавя към анализа ти :-)

Само едно - хайде да доразвием темата за адаптивността.

Цитирам: "Но да се впишеш в живота И на другите не е просто адаптивност. Дори не е важно да разбираш. Защото знаеш кой не си."
Знаеш ли... това винаги е занимавало мислите ми. "Да се впишеш в живота И на другите..." И то безболезнено за тях, за теб. Успешно вписване... :-))))) Идеята е ценен психологически момент, нека да я поразнищим.




What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Питала ли си звездоброеца си ?

Ето ти една салата към пуйката :
червено цвекло
зеле
сварен бял боб
ядки
лъжица червено вино, зехтин, червен оцен
сока на един портокал
на лунички - вътрешността на други три
стафиди

И си гледаш в аурата на приятелчетата;
Ще помисля за адаптивността. Трилистникът на майка ми капе в клавиатурата и трябва да се преместя !

To wire machines is a job. To connect people is an art.

Да... доминацията... даже и на идеали/разбиране за живота/и какво ли още не.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Защо да зависят от страха? Как страхът влияе върху идеалите?
Върху интересите... би могло и да влияе, да. Но... идеалите?
Интересите - би могло да се каже, че има хора-интересчии... водени от практичност. А идеалите според мен, са неща, които искаме със сърцето си.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Мечтите ти зависят от сърцето, не идеалите. Но спомняш ли си истинските си мечти вече или те са останали някъде забравени в детството? Забравени са.

И след като това тъжно събитие вече се е случило, ред е да дойдат идеалите. Те са за хората със забравени мечти. За забравените хора...

"Неразбирането е защитен механизъм значи, срещу дисхармония в душата на човека. Дисхармонията е резултат от разрушаване на част от мирогледа му." - Мисля, че в мундиален смисъл много добре си го улучил :-)
И е крехка вътрешната ни хармония. Мда... често е много крехка...

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Хмммм... Първите ми мечти... - някои от тях са забравени, някои осъществени. Осъществените са много по-малко от забравените
Но имам и нови мечти... И те са за сбъдване на идеалите ми :-) Образно казано, понеже няма принципно идеални неща, а само субективно.

Това означава ли, че сърцето ми се е променило?

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Фактът, че питаш е показателен.

Още в момента когато си навлезла в пубертета си започнала да губиш мечтите си.

Загубила си ги. Всички сме ги загубили. По-хубавото е че можем да си ги възвърнем.

човек си губи интересите, но не и приятелите...

а идеалите само предават ли се, или и те се губят с израстването?? Или може би само тези които са ни били чужди...