Обяснете ми защо са страхливи по природа, нали уж са завоеватели и ловци и не знам си там какви, пък се страхуват от жената, от любовта, от нереализацията като професия, от безпаричието и направо от целия живот, страх ги е от това, че са живи!

***

хех
доста смело твърдение
искаш ли да го обосновеш?

Ми щом така ти изглеждат, да не си някой звяр?!

искаш ли да ми изпратиш един непукист, който може да си позволи да му се случи всичко, без да отбягва хората и ситуациите, без да се затваря, без да се притеснява, да е абсолютно наясно какво иска във всеки момент...
когато започне една жена да показва по-явно чувствата си към някой мъж, който по начало не е против, той умира от шубе какво ще стане после, колко тя ще му се качи на главата, ще му я завърти и целият свят ще му се отвърти и ще се врътне около нея и как той ще загине във вихъра и как със сигурност след време просто ще се отклони от орбитата употребен и я по-добре всички жени да си събират чувствата и да му се махат от главата... това беше случка, но такова ми е усещането, страх ги е от обременяване, обвързване, сериозни взаимоотношения с жени и какво му е самочувствието на един неуспял в живота мъж, а, я ме осветли с тъмната страна на мъжа

***

Ми ето!
И ти си стискал здраво очи,
докато жената да си ходи реши!

***

има и такива мъже.

разбира се, не вдигам лозунг, това е мое впечатление за някаква извадка от мъжете, мисля си, че болшинството са такива, но не че няма други, просто явно са на изчезване, преработват се от другите ли, от цялото общество ли, какво ли, но хората вървят към типизиране, нещо, което много съм мразила, обаче... сякаш се уеднаквяват, за да влязат и те в живота, иначе рискуват да си останат там отстрани и да си гледат "мравките в рамката" до края, чий край собствения

***

Но в един противоположен смисъл. Мъжете се страхуват, но не от гората с мечките или да бръкнат в контакта с отверката... По-скоро схващаме адекватно света - нещата около нас - в целия им комплекс (сложност). Блез Паскал - философът и математикът - наричал човека "мислеща тръстика". Човекът усеща, мисли, схваща предметите в цялото им многообразие и същевременно е изложен на капризите на променливия свят: всяка зима, торнадо, бедствие могат да го ликвидират, също и семейството му, децата. А близките се надяват на неговата защита - той се оказва безсилен. Това поражда страх: всички мъже искаме да бъдем силни, да бъдем най-смелите, най-добрите у дома - за любимата, за децата... Но не успяваме...винаги. Слабостта е най-добрия приятел на мъжа така, както животът е най-добрият приятел на жените. Е, това е, Калински! Мисля, че съм що-годе ясен. Ти си права - и твойта правота е пълна с тъга. Мъжът е антропологично обременен с мъжествеността си, също и жената...
И в написаното от теб няма нищо лошо - просто въпросът ти е реторичен.

Това ти го пише един бивш антрополог: Стефан от Бургас

Град без море? - чиста провинция!

сигурен бях че вината е в мен!

ама добре че се намери да ми отвориш очите...

това знаеш ли как ми прозвуча?

че искаш да заложиш по сигурен капан!

да не мислиш за сватба?