По- специално в това, което се изгражда тук, в клубовете?
Мислите ли, че е възможно да се започват така трайни приятелства.И какво евентуално би им попречило, или би ги развалило?



П.С. И не се опитвайте да ме лъжете, защото ви познавам много добре.

Би ли ми казала виждаш ли разлика в запознанството в някое кафе и това в тукашен клуб? Аз не виждам такава. Но приятел е някой, на когото имаш доверие, доверие само на писма аз не гласувам.

- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.

...не знам до колко добре ни познаваш,и доколко хората влизат тук за да създават приятелства,но си мисля,че за да установиш дали е истинско приятелството са необходими време и "проверки"...иначе са само приятни познанства,които се движат по епидермиса на живота ни и могат да запълнят някои празноти,но не могат да ни дадат това,което едно истинско приятелство дава

виж, приятелството изобщо, независимо къде и при какви обстоятелства е зародено, е доста трудно формулируемо, то е ...хм.
доста много може да се говори и никога няма да е достатъчно и съвсем точно.
но все пак - приятелството, мисля аз, е чувство и мисъл и действия, насочени в посока откъм нас към този, чийто приятел сме.
в смисъл - щом някой ни е приятел - това се изразява в такива неща, като нашите загриженост и грижа към него. нашите обич, внимание, привързаност, разбиране към него. нашата помощ, когато той има нужда и необходимост от нея. нашите мисли, придружени с действия за това той да се чувства добре.
разбираш ли?
приятелството не е нещо, което ни дават, то е нещо, което ние даваме и така и ние се чувстваме добре.
точно това е нашия дар, всъщност. както и дарът за нас.
дано се изразявам разбрано : )
така че защо чувствата, мислите ни, постъпките ни тук да са по-различни, отколкото някъде другаде?
ти различен човек ли си тук? и ако си различен - какво ти е различното, всъщност? може би - израза. може би това, че всеки, който те е "срещнал" тук има свободата да доизгражда в съзнанието си що за човек си ти.
но това не прави самия тебе по-различен, нали така? ти си си точно същия този човек, който сутрин става от хралупата на раираните си розово-зелени чаршафи, мие си зъбите, почесва се зад ухото... и влиза в своя ден.
нищо повече, нищо по-малко.
твоите чувства, отношение към хората изобщо и в частност са си все същите или поне подчинени на същото това единствено и неповторимо твое лично развитие.
така че дали си станал приятел някому тук, или си го срещнал другаде - според мене няма специално значение.
... прочее бих могла да добавя за себе си - в тези клубове има много и шарен народ.
тук, през годините, аз намерих едни от най-добрите си приятели.
хора, които ми помагат в трудности.
които ме утешават.
с които се смея и се радвам.
които запалват мисли в мене.
които намират множество "защото" на доста мои "защо".
и толкова много още неща...
хора, за които съм горда, че са ме избрали да ми бъдат Приятели.
... а дали и те мислят така за мене - че аз съм техен приятел?
ще трябва някакси да питаш тях : )
бих могла да добавя още - приятелството често пъти е еднопосочно.
но... това е положението...

КАТО НИ ЗНАЕШ защо питаш тогава а?

на никой за нищо никога не вярвам.
изобщооооооооо!

а трябва. зящото ако не вярваш, тогава спираш да усещаш. губиш сетивата си за красивото. и за грозното също.

а на себе си??
и защо не вярваш..мислиш, че всички са шарлатани ли??

защо захарта не е сладка и солта не е солена!
а какво се оказа?
ми имало менте захар човече!!!!!!
сериозно ти казвам

е как е а?
не е ли така?
всички не!
но 95%........са по големи от мен дори!
жал ми е за тях......жалллллл

има, пич. обаче си повярвал, че е захар и си я опитал. и си усетил разликата
ама първо си повярвал. и в бъдеще ще си по-внимателен. хей това е много важно.

не се бъзикай!
напред съм с материала. да знаеш !

знам, че си в час.
не се бъзикам.
исках само да ти кажа, че човек винаги трябва да вярва. не да се надява, а да вярва.

трябва да вярва евентуално на себе си
останалото са химери ли беше или нещо такова........

Приятелството е като любовта.
Може да съм ти приятел, а ти на мене - не.
Да бъдеш приятел - това като умение е нещо много лично. Не всеки го може ... даже малко го могат. То значи да имаш особена ценностна система, в която думата приятел има важно място.

пречи неверието - недоверието - недостатъчната вяра...

а всичко друго не пречи...

а какво помага? ами приятелите точно, приятел в нужда се познава...


ще се запознаем ли отново?

и какво е трайност?

искаш да се запознаеш със Sense..побързай, защото се чудя дали да не я "убия"..

и защо така?

не се отнасяй така към чувствата, пък били и твои!

да не и изтече срока на годност?

best before ??

ихааа...супер !!
отдавна се надявам да си върнеш този ник..
честито..


Сенс е затова, за да я убивам..иначе ми се качва на главата..
а така- като се ядосам нещо и хоп- изкарвам си го на нея..

чувствителна значи...

ама това с убиването, хич не ми звучи добре... но може ли само да и спираш тока ?

Не не, по-добре да я застреля, да не се мъчи ...

е, аз я убивам "на ужким", защото и без това не мога да я убия наистина..обаче тихо да не чуе, че е много досадна..само дудне :-))..трябва да я държа изкъсо, иначе става много нагла и започва да си прави каквото си иска, а това ме засяга и мен..мдам..

това да не е чат, а (тихо да не чуе някой админ)? тука няма такива филми...

колко си жесток..

с едни белезници значи сте навързани ! това е мноо тихичко казано...

играта е интересна..а тъкмо ще проверя и докъде може да стигне човек със съзнателното и доброволно раздвояване на личността..

и не я слушай Ариела, тя се отнася зле с мен, прикривайки се зад ума си..

то докаде може ако не се оглежда е ясно - до съответното заведение...
по интересно е как ще избегне да не стигне до там, и да си живее живота на свобода....!!!

бягайййй ..!!!

ne moga...nqmam "maratonki"...

без да искам разбрах как се чувствах нерегистрираните, опитвайки се да пишат в този клуб..ужасно е..
излиза едно съобщение "имате право само да четете в тоз клуб" май беше..холокост..

е, по лошо е в клуб-а Политика, щото там няма и модератор, и разбираш чак когато се опиташ... никой и не предупреждава преди това...

"политика" не е ли един от най- посещаваните клубове??
как се оправят без модератор..след като се предполага, че спорещите за политика са едни от най- агресивните хора въобще??
било могло..

никакъв шанс! от коя партия е най-подходящия за модератор? от негласувалите може би?

поне си поискаха регистрация, сега не може да се появяват скрити агитатори...

Тук в клубовете, освен трайни приятелства има създадени и семейства. Аз знам за три такива и познавам едното. А със сигурност има хора, които знаят за повече.
Това май отговаря донякъде на въпроса ти, "Sense" ;-)

е, чак пък за семейства не съм питала :-)
откакто Езра каза, че е женен- реших да дам обет за безбрачие..

мъкааа...

Ми той и LeoS е женен, ма кво да прайм

...позволи да се родя отново!
Амин!

не може да не ми направи впечатление,
как в едно мнение, са се насъбрали такава поредица от думи! И това ако не значи нещо!

вяра,
приятелство (заглавието)
женитба (мнението)
амин
раждане (девиз)

и да попитам и аз, и какво да прайм сига, а?
да мислим име за новороденото??

както казах...мъкааааааааааааааааааа...............

Ех,градски...
В библията пише,че Бог е Любов.За приятелствито не е писано...
Например приятел е този на когото/ято можеш да се довериш...
Ако се доверяваш само на Бог

Знаеш ли каква е разликата между любовта и обичта?
Вединият случай се допълва качествено,в другия се Раздаваш!

Например се жертваш за приятел и си сигурен,че и Той ще се жертва за тебе...
И Исус Христос се е жертвал за Нас.Много рядко използвам Неговото приятелство...

Не разбирам от това. Имам проблем с религията... твърде много хора са я докосвали и променяли. Оставили са си ... ръцете по нея. И вече нищо не е ясно. Нищо. Но така си мисля. Може би не е така. Все едно, не мога да мисля с понятия, които не разбирам. А и знам, кога човек се сеща за религията ... когато вярата остава сама в надеждите му. Когато няма вече шанс да се оправи всичко. И вярата - надеждата умира последна. А това е чист егоизъм. Вярващите са егоисти. Вярват заради себе си. Защото се надяват на изгода. И нехаят за вярата, когато са добре. А вярата не е затова. Или поне не би трябвало за е за това. Всъщност, безмислен разговор подхванах.

Ми то свестните мъже отдавна са женени, хих!
Ма не се отчайвайте де! Ааа! Хубава работа!
Подир мъж и трамвай не се тича Щото винаги има следващ

Цък! Сега пък да не се загледате по коли... че хич не се сещам приказка за тях...

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Редактирано от BИ на 19.12.01 00:21.

останали са някои свестни, но те са безнадежден случай..компита, женени за РС-тата си..и като кажа, че не съм сигурна какво точно е дънна платка и дали е различно от хард диск, ме поглеждат с презрение :-))
а и като си представя любовния триъгълник, аз, той и компа му..разбирам, че за мен няма място там..

Еее, еее - нали се раждат мъже всяка минута уеее, мой ли да няма свестни, пък и свободни .
Тука ше обидиш мъжката аудитория, дето не се е задомила (сакън! )

...позволи да се родя отново!
Амин!

Амин е след рождението - тва кво значи, като попроменяш реда ? Някъде нещо се обърка, ауу .

Ама името не е лошо да ми го измислите, че нещо се затруднявам, видиш .

...позволи да се родя отново!
Амин!

след жена и ..... също


п.п. многотомчието е защото съм го чувал с всякакъв вид транспорт

или дотам и обратно

Аз пък включих и семейството, защото (не знам защо) реших, че в него също трябва да е на лице приятелството. Ако него го няма, след първоначалната фаза на бурна и "единствена" любов - няма да остане нищо ... :)))

Чекай, чекай малко ... :))
При теб специално съществуват още два варианта :
- да взема да те осиновя :-))
- да ми станеш снахичка - интернетчето е едно голямо село (не си спомням кой го беше казал), та шанса да се засечете с набора хич не е за пренебрегване :)

А иначе - от където и да го погледнеш - не си за изпускане :)

всички готини мъже са женени!
е как може да не го знаеш това а?

Както е казал шопът :
"Я нема да пОзволим ..." мъката да обсеби душата ти :))
И ще подходя по законите на "ракиената психотерапия".
Ако си зададеш въпроса "Има ли женен мъж, който да го е газил трамвай" и си отговориш отрицателно - има шанс да ти светне пред очите :)

ти добре го включи..сега ме бъзикат..

добре е да има приятелство в семейството..но аз не говорех за това приятелство..а просто като човек с човек..без значение за пол, години, социален статус и не знам какво още..
от значение е само човека и неговия "багаж"- умствен, душевен, емоционален..

обаче тук като че ли има някакви тънки моменти при запознаването на живо..

виж как подходих аз:
ако няма женен мъж- блъскан от трамвай, значи няма влюбен и разсеян женен мъж..а това е много , много лошо..

Първия втори вариант ме устойва , ма не си казал ник за втория втори вариант, па да се огледаме .
(Ама първия ми е по на сърце )

хе хе

...позволи да се родя отново!
Амин!

Ти си шарлатанин, не се обаждай къде нема да върже

...позволи да се родя отново!
Амин!

Ne "всички готини мъже са женени", a "vsichki jeneni myje sa gotini" !!!

Ima potresavashta razlika! I az znam zashto e taka

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

какво разбираш ти за приятелство като общо понятие и после - конкретизирано за тук? Обещавам след това да ти плесна и моето мнение! Пък аз не се опитвам да лъжа - или лъжа, или не лъжа!

***

Сенс много се претовари напоследък с тия чувства, и я изпратих в заслужен отдих..така че отговарям вместо нея ;-))
а аз съм рационалист човек и като такъв няма да седна да се занимавам с непосилната задача да формулирам определения за приятелството..не е и това целта..целта е - според както го разбираш ти, да ми кажеш какво може да попречи да се изгради ТУК едно приятелство..

Както сама виждаш - добронамереното бъзикане носи усмивки :)))

Да - и в този смисъл моят отговор е положителен. Има създадени такива приятелства в клубчетата. И те хич не са малко ... Разбира се, казвам го в смисъла на една здрава дружба - когато примерно, вече започвате да си ходите на гости семейно или с гаджетата, когато знаеш, че онзи отсреща е наясно, че може да разчита на теб в определени житейски ситуации и т.н. Не говоря за силното, дългогодишно приятелство, което е подвластно на времето - просто не трябва да забравяме, че клубчетата съществуват едва от 3 години, а повечето от пишещите са вътре от една или две... С моят най-добър приятел например, дружим още от ученици. В момента той живее в Швейцария, но аз съм убеден, че дори посред нощ да му звънна и да кажа "трябваш ми", той ще вземе първия самолет. Точно както и аз бих хукнал веднага, ако той ме извика. Познавам и доста хора от клубовете, с които съм бил на маса, а част от тях спокойно мога да припозная като мои приятели. Защото с тях се виждаме по-често. И защото знам, че мога да направя нещо за тях при нужда - без да се замислям трябва ли.

Хмм ... казваш "има някакви тънки моменти при запознаването на живо". Май наистина има... Поне при мен винаги е имало някакъв такъв момент. Изградил съм си някаква първоначална представа за човека (не като физически изглед, а по-скоро като излъчване) и тази моя представа или съвпада или не. Независимо от това обаче, от тази първа среща става ясно харесването на лице ли е. Т.е. - човека отсреща или ми харесва или не. И оттук нататък съм наясно - ще мога ли да се сближа повече с човека или сме до тук.

Малиии, много дълго стана :))
Я да те питам и аз нещо.
Ти да се занимаваш случайно с политическа психология ?
(сама прецени, дали ще ми отговориш публично)

като започнат хората да си разменят мнения за нещо, което не знаят! Ето например, винаги много се кефя на разговори за изневярата, а като ги попитам, щото хората рядко се питат за самите понятия, мислят си, че са им заложени опции, ама не е точно така, та като ги попитам аз хората какво е изневяра и се оказва, че те говорят за въздуха!
Ариелски, ти си ми приятелка, вярваш ли ми? Пречи ли ни нещо - нищо - контактът ни е идеален - всеки контактува, само когато му се контактува това приятелство ли е
Дай да формулираме по-точно рамките!
В идеалното пространство може всичко да бъде идеално! Но кой се е отказал от реалията, заради виртуалията? Та, какви пречки - това е идеалното пространство, но какво приятелство - виртуално, а то съвсем не е като реалното, а ние сме реални! Аз затова питах в началото де! За мен двете пространства са ясно различни, въпреки че винаги съм си аз!

***

Ми то първия вариант и мене ме устройва :))
Винаги сме си мечтали в къщи за момиченце ...

А за втория ... хмм ... аз не изнасям конфиденциална информация.
Ако някой знае за такъв случай - да плювне пръв по мен.

Хех, сетих се за друг шоп, който рекъл :
"Я най-мразим, га падам от трамвай"

Амиии ... подхождаш песимистично към проблема, Ариела.
Затова ти е намусено човечето.

"Приятелството трудно се побира в думи, трудно се измерва и в дела. То е ЕДИНСТВО на духа, приемственост във вечността. Разговор без думи, мълчание като в смъртта. Приятелството веднъж дошло трябва да се вземе и да се даде на вечността. То е по-друго, по-могъщо - приятелство, сплотено с мисълта. Тогава душата отваря широко вратата към себе си, тя отваря своята тайна и приема другата. Открива всичко свое и става пазителка на чуждото. Това приятелство не може да се пречупи от действителността, защото между тях остава винаги да съществува енергията на искреността...
Светът, който от доста време насам се опитвам да обрисувам е ясен като светъл сън, затъмнен единствено от тъмното на космоса. Той е вечен и неизменен, той е навсякъде и не е тук. Има го и не го виждаме. Съществува и не го познаваме. Ако го открием, можем да бъдем приятели. Ще мълчим и ще се разбираме!"

Погледни колко такива приятелства имаш и не може ли то да започне от ТУК точно .

Макар без думи да се чудиш как, а?

П.С. Т.е. на приятеля имаш пълно (не казвам 'сляпо') доверие.
(fractal, ти кво би казал по въпроса в послеписа?)

...позволи да се родя отново!
Амин!

...се включва още по-пълно даже онова в кавичките и гътнатото отгоре.
според мен, разбира се


нищо не би попречило, дори дава малко повече пространство за опознаване тая среда... опознаване в същината
но само за начало се говори, нали? 'започване' , не 'достатъчно ли е'...

...позволи да се родя отново!
Амин!

Редактирано от Лъчeзapнa на 19.12.01 16:27.

а аз мисля, че не отговаряш на мен, защото аз никъде не казах, че от тук не може да започне едно приятелство, а казах, че има разлика между приятелство тук и приятелство в реалията, интересно е, дали познанство от тук, усещано като възможно реално приятелство, може да бъде такова, реално приятелство, но там е работата, че всичко е възможно и че рецепти за взаимоотношенията няма, готиното е, че тук имаш огромен избор, големи възможности за създаване на контакти, а какво ще правиш после, зависи само от хората, написах, че тук пречки за виртуално приятелство няма, но какво става с реалното и как то после влияе, т.е. променя, виртуалното, не пречи ли реалното на виртуалното?

***

Ай гепи тогаз !
/въх, тоя нет - никва ма няма в търсенето ;) сещаш ли съ как са прай кръвно братство - е такова ми е ръкостискането, уф (капчици пот от ровчене за изобразяюща that картинка) - ама без да пускаме кръв, аре ся... /

...позволи да се родя отново!
Амин!

на теб, ва! на теб
ти ма бръчна да го кажа... с нещо от всичкото изречено и преразказано отново специално за мен (трогната съм )




______
дзвинявай, че съ редактирам, ама тва 'бе' хич не ти отива :)


...позволи да се родя отново!
Амин!

Редактирано от Лъчeзapнa на 19.12.01 17:00.

Имам две трайни приятелства - вече от няколко години.
И защо да не може да се изграждат ?
Човек създава приятелства, ако е способен на тях - така мисля.

Привет на пишещото кралско войнство тук

че ще те заобичам

***

не..какво е "политическа психология"??
/защото пуснах темата за Гебрева ли?/
аз просто обичам да си мисля по този начин..какъв човек би направил нещо..
причнно- следствени връзки..на теб не ти ли е интересно??гледал ли си "Профайлър"??е, там малко е попресилено, заради шоуто..обаче това е истинската детективска работа..психологията на престъпника..всичко друго е само техника..имат вече такива методи криминалистите, че като че ли са забравили да мислят..аз не си падам много по криминална литература и филми..но навремето (като дете) направо бях запленена от Авакум Захов, от героите на Агата Кристи (Поаро с неговите "малки сиви клетчици")...от Шерлок Холмс..:-)) в престъплението има много повече психология, отколкото си мислят хората..и мисленето по това "защо" -дава повече от веществените доказателства..те са за пред съда..абе, интересно ми е сега, не мога да си изкривя душата :-)) мечтаех си да отида да работя във ФБР..
а и това не се отнася само за престъпленията, разбира се..а за всеки акт, дейност..какво са мотивите, какво го е подтикнало да го извърши, символ на какво е това ??и т.н..
ето и сега- един път с киселина е екзотика, втория път - вече става тенденция..ако има и трети- ще е вече сериино..и там някъде си живее този човек, който го извършва или поръчва..най- вероятно изглежда съвсем нормален..но в главата му е ад..не ти ли е интересно да "влезеш в мозъка му".. да разбереш мислите му..или аз не съм в ред, че ми е интересно това :-))

да :-) идеалното приятелство...ама като и аз не знам какво е??
- да контактуваме само когато имаме нужда от това..
(ако единият има нужда- другият да контактува само заради нуждата му, а не заради своята )
- да няма изисквания, сърдене, контрол..
- да има взаимен интерес и харесване на другия като човек, като личност..
-да има общи (сходни) интереси и разбирания за света, живота, смисъла..
- да има взаимно обогатяване, а не взаимно ограбване..

нещо такова, мисля..

не съм песимист , значи сигурно не съм разбрала какво означава въпроса ти "женен мъж блъскал ли го е трамвай?"..

да, само за начало..много по- добър старт ми се струва от това да се запознаете в някоя дискотека, където не можете да си чуете имената, да обърнете по 2-3 джина и да се метнете в леглото..

ама стига с тия семейства, че ще взема да се замислям за брак, а нали дадох обет за безбрачие..

поговорим, обаче вече нямам време, отивам да правя ВиК ремонт, иначе с другото съм съгласна на кратък поглед или преглед, но нуждата може да я почопля утре

***

и аз имам...и знам, че става..понякога..дори мисля и че знам защо не става понякога..но исках да ви чуя и вас..
то е ясно, че не може с всеки..но не ти ли се е случвало- толкова да искаш да се сприятелиш с някого..а той да те отбягва..а ти го харесваш като човек, и си добричък, и всичко..а той не ще и не ще..
или пък другия случай- теб те харесват, и човека си е ОК, обаче не се получава нещо- не можеш да се насилиш..
е за такива случаи говорех..

и утре е ден и става за "чоплене"..
успех с ВиК-то..
а майстора някой симпатяга ли е??

Абе и аз бих "влязъл в мозъка" на такъв ... такъв ... слаби са ми думичките, слабиии ...
Даже бих му клъцнал кратуната и ще го извадя мозъчето - да го разгледам от близо.
Мдааа ...

Запознах се в НДК (покрай последните избори) с една дама, която се представи като "политически психолог", а и такава си беше жената. На всичкото отгоре първото й име съвпада с твоето :) Много приятна дама, между другото. Та (не знам защо) през цялото време я идентифицирах мислено с тебе :) Даже й подхвърлих нещо за "форумите на Дирчето" - ама не захапа жената. И сега изведнъж реших да стрелям още веднъж, като основание ми даде и темата ти за Светлана ...
Виж колко съм откровен с тебе :)))

Хех... Мани ги (ни) тях (нас), безнадежден случай :-) Имаше един циркулиращ е-мейл за програмиста и какво му трябва. За жена май не се споменаваше Ама за вече женените такива, които познавам, само добри неща мога да кажа де... просто липса на достатъчно опит, предполагам Хихихи! Ама са душички! Аз всъщност, почти винаги на такива попадам... и сме грахчета от една и съща шушулка... от един дол дренки, демек :-)

И ако се наложи да застанеш на трамвайната спирка... идеалите им гледай!


What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Редактирано от BИ на 19.12.01 21:40.

Тук в клубовете срещнах и хора, на които мога да разчитам винаги. Просто мога. И те на мен. Така че... нетът е само място за намиране един друг. Нетът е повод. А причината... ние си я знаем всички.
И после - много е вероятно приятелството никога да не се загуби. И усещането за личност, което придобивам от нета, не е фантомно. То се потвърди когато срещнах хората... Случвало ми се е и да се разплача пред тях... Но моментът на първата среща наистина е ... вълшебен! Обожавам първите срещи ... след контакт в нета. Адреналин на max Е... само с някои де, естествено. Не с всички. Но с тях е най-интересно, и ... какви неща стават после... Неща един път!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

аз не съм тя..но се сещам за коя дама говориш..
аз съм много по- млада..
и сега да не вземеш да си промениш отношението към мен??
аз съм и много по- умничка..

и въобще....аз съм злато ненагледно...

на трамвайната спирка??(заради приказката, че трамвай не се гони ли??)
само не компии!!!!!нееееееееееее...не мога да го деля с компютъра му..не става..

идеалната комуникация винаги е без думи... в думите има и смисъл

Здравей!

искреност. Тя е приятел за всеки, и всеки става приятел с искрените...

но не може да си приятел със всички и през цялото време... и с препиване от искреност може да се прекали!

Искрящо Наздраве!!

[iТова приятелство не може да се пречупи от действителността, защото между тях остава винаги да съществува енергията на искреността...

Още един въпрос без отговор?

да се пробвам и в тази риторика/риторичност... :)

реалното пречи много, мдаа... това е котва, багаж който носим на гръб, и не можем да се отпуснем... когато успеем, вече няма да пречи...

Привет Калинскии!!

"не му е дошло времето"
як евфемизъм, нали? :)

а виртуалния нет създава впечатление, че нещата може да стават и по-бързо отколкото трябва...

__
явно не се пита БТК какво мисли по въпроса...

има време за всяко нещо на този свят..
време за сеене и време за жънене..
време за запасване на оръжия и време за разпасването им..*

това е от стария завет, ама не помня от къде..а е много хубаво..сигурно е от "притчи"..ще взема да го издиря и да ти го напиша цялото :-))

като влезеш в леговището на Минотавъра, не забравяй за нишката на... коя беше?

да си подари компютъра на любовницата му, пък така ще да се изглади и триъгъл-ник-а...

те (любовниците) си падат по материалните ценности, така съм чувал...

Редактирано от fractal на 19.12.01 23:26.

Да застанеш на трамвайната спирка, чакайки следващия! Това имах предвид! Нали викам, че винаги има и следващ!
Та като чакаш следващия, гледай идеалите. Ама да... всъщност, да делиш един мъж с компютър... май е странно.... Аз бих избрала компютъра.
Хаха!
Майтап!.............. Ама не знам де! Не ми вЕрвай! :-))))))))

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Редактирано от BИ на 19.12.01 23:32.

първо ще сравниш спецификациите, а?

професионален поглед? или изкривяване...

Първо гледам потенциалността за изненади! Как може един мъж да ме изненадва повече от един комп? Хах! И как може един мъж да ме отведе където пожелая за секунди, и то без да мрънка? И може ли да не ме ревнува? И изобщо... Бе ти тая вечер само ме подтикваш да си търся старите теми!!!!!!! Имам и точно по този въпрос. Почакай да видя... Ако те интересува де...

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

не беше ли "нишката на Ариадна"..или това беше друго??

ако Тя е нет адиктед като мен- става- но тогава пък той ще трябва да я дели с компа и..
а за повечето жени, компа е "нещо", върху което може да се постави ваза с цветя..
е, от това и аз бих откачила..
така стават битовите убииства..от страст..

ааа...ясно..светнАх се..

да седя на спирката, да зинзирикам от студ, и да чакам трамвай- идеалист!!


накрая да се кача и да ме глобят че съм без билет...

Е, и ако контрола има, пИши го бегАло... :-))))) Лош късмет.
Ама пък какви хора могат да се срещнат в един трамвай... :-))))))) Особено като е тъпкано задушевно... Аз един път в тъпканицата...така срещнах един Стрелец. Застреля ме тотално :-)))))) хех... "... и рок-енд-ролът бешеее млад!... " :-)))))

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Абе аз за друго говорех, ама както и да е... явно не му е времето и мястото тука



...позволи да се родя отново!
Амин!

ммм, много ще внимавам

***

...позволи да се родя отново!
Амин!

и аз давах такива обети, пък не се мина и година и хайде...дойде сляпата неделя.

Вярно е това, в което вярваш !

думите създават само недоразумения, всеки си ги тълкува както намери за добре.

Вярно е това, в което вярваш !

майсторът съм аз и си оправих душа, просто съм много горда от себе си, ама това пък кой ли вече не го знае, но има защо, колко души от тук могат да оправят врътки на кранчета на батерия на подвижен душ а?
щяхме да си чоплим нуждата, аз мисля, че ако някой има нужда от помощ, я търси от приятел и затова, ако приятелят се обажда, само когато му е кеф, не може да се разчита на него за помощ, значи няма да се търси от него, значи не е приятел!

***

да, когато има някой нужда от помощ я търси, обажда се на приятеля си..
и той ако е приятел, и ако може- помага..
приятелите не са телепати, за да знаят кога имаш нужда от помощ, за да ти се обадят те..не са и свръхчовеци, за да могат да помогнат винаги..
най- важното е, че те са заинтересувани от теб и искат да помогнат..

а казанчета на тоалетна можеш ли да ремонтираш??

мани, мани..
не знам какво трябва да се случи, за да се реша..
ама трябва да е нещо велико..
да ме "удари светкавица" или нещо такова..

заинтересувана съм от твоето казанче, защото е на теб и искам да ти помогна, а това е най-важното, нали

а бе аз много добре си спомням приказката за неволята и затова си оправих душа в банята

***

доколкото разбирам- няма да ми оправиш казанчето??
но това не ме кара да мисля, че не си ми приятелка..

ти само се разхождай из планетата земя, пък те знаят къде да уцелят...

божеее, нищо не разбираш ти от приятелство

да бе, знаеш, че ако бях техник, веднага идвам, зарязвам и къща, и работа, и мъж, и жена, жената особено

***

ти приятел ли си??
защо ми пожелаваш такива неща, тогава??

мисля че разбирам от приятелство..
опитвам се да не искам от хората повече, отколкото са в състояние да ми дадат..нали си чела "Малкият принц"??
понякога има екстремни ситуации, в които наистина имам нужда от нещо..но това е толкова рядко..и ако някой не може да ми го даде , защо да се сърдя..обикновено си има обяснение..
и аз се опитвам да не давам неща, които не са ми поискани- това ми се струва част от приятелството също..

ето сега например- знам, че ако се налагаше спешно- би излязла от работа, за да поправиш казанчето, дори и да не знаеш как..обаче не е спешно..все някога, някой...пък и това е и въпрос, по който някои хора разсъждават (надявам се) от години..(тук ако разбра нещо, те на!!)

е па разбрах па, ъ!

ти ли я пусна тая тема бе, душа? къв е тоя сенс, дето си го почнала?

***

Да

.

няма страшно. И аз си мислех, че женитба значи края на света и не бива да се пожелава дори и най-големия враг, но явно е така, ако не попаднеш на подходящия човек.
Горе главата и стискам палци !

Вярно е това, в което вярваш !

все се чудя къде гледат тези мъже.

Вярно е това, в което вярваш !

ми аз нещо се разчувствах..

но ме мързи да пиша с два ника..
така че, може да се каже, че мързела убива чувствата..

благодаря ти..

стига де, nbb..

това е въпрос за далечното бъдеще..какво сега ще стискаш палци..има да стискаш с години, ако започнеш отсега..

след като човек не може да избяга от съдбата си, защото да я гоня аз??
тя ще ме намери..

аха...

не я поиш, храниш, с никого не я запознаваш, и какво да прави!
Внимавай, да не се депресира! В какво се превръщат чувствата тогава?

Виж пък, като станат 3...

тя е домашният ми любимец..
не я храня, защото извлича вещества от космоса, и ако я храня и аз- ще преяде и ще се разболее..

само от време на време я дисциплинирам..

Космическо фотосинтезиране?

и сигурно има не хлороформ, а космоформ :)

Голяма да порасне!

ама нали знаеш - парен каша духа.
След това ме сочеха - ето я тази, дето никога нямаше да се омъжва. Та затова си мисля, че времето ти наближава, от собствен опит.

Вярно е това, в което вярваш !

хлорофил..

няма такава опасност..точка!!

дай за нещо друго, че за това ми омръзна..

маш ли ме за приятел, с грешките които допускам??

За 1ви път чувам, че имало и друга тема...

човек се учи докато е жив...

Ариелката, ми много е сложно това дето го описваш...
при мен все няма време ...
толкова съм уморена днес от работа
чувствам се изцедена като лимон...

Привет на целия клуб
няма да мога да се включа пак майче за днес
за утре също ... уф въобще ... нещо ...
дълбоко въздишам, духам си бретона и изчезвам.

ЛЕКА ВЕЧЕР НА ВСИЧКИ МОИ ПРИЯТЕЛИ ТУК
аз споменах само две от 3 години, надявам се с другите
да е същото, само се моля да имам време ..
ИСКАМ ВРЕМЕ ЗА ВСИЧКИ

Привет на пишещото кралско войнство тук

Фрактааааааааааааааал,
къде ти е фракталното изображение, в което
бях влюбена ..... моля теееееееееее сложи го
моля те, рожбе, ех че ми пълнеше душата с него..
и този ник ти го обичам най-много.

ЧАЙ, или сутрешно кафе ще пиеш не знам, но помисли
за моите очи, обещай ми ...

Привет на пишещото кралско войнство тук

Ви, скъпата крайно време е да загасиш компа
и да спреш сравненията.

Живота иска своето, а компа - нищо - само
клик клик клик и клик

Привет на пишещото кралско войнство тук

да

и сега, след като се "обяснихме" в приятелство с теб и Калински, нека се заемем делово..с нещо..с каквото и да е..



п.с. грешките нямат значение..

Мисля, че засегна леко един въпрос... макар темата ти да набъбна много, ще споделя...

Понякога истинският приятел не помага според както сам си решил? Какво имам предвид?!
Ти искаш нещо и приятелят трябва да помогне, макар в неговите очи това да е самоубийство . Всъщност, май няма да мога да обясня....... Абе има конкретен случай - нека него да опиша.

Една девойка иска да заминава в Щатите, дали са й зелена карта... малко се разполага в повече с пари, които няма откъде да върне много-много. Поискала е заем от 'приятелката' преди време. Той е даден. Тези пари обаче не са и на приятелката, ами са някакви оборотни, които са в застой за известно време - могат да се вземат и да се върнат след някое време тоест.
Девойката е стъпила горе-долу на крака с тях, намерила си е хубава работа... постепенно се оправя. Обаче! Пристига известието, че е получила зелена карта. Отново й трябват пари. Не е върнала онези предишните още, но ... няма как. Приятелката? Има някакви там в касичката, нооо... те не са нейни, тя отговаря за тях и знае, че девойката няма да може да ги върне скоро. Най-вероятно тя самата ще трябва да отделя, за да го направи, ако се наложи да влязат по предназначение. Има възможност и да ги даде, но каква преценка ще направи?? На пръв поглед това е отказ да помогнеш на приятел, когато възможност има?! Тогава ти не си приятел .

Ама това нямаше общо много с първоначалната ми идея за самоубийството :)
Има случаи също, когато искаш от каприз... (вече не визирам гореописания случай) някакъв много силен ... каприз . Уж е много важно, но колко е важно всъщност? Или наистина имаш ли право да се сърдиш ако не могат да ти помогнат? Не мисля...
Просто искам да кажа, че понякога е много по-приятелска постъпка и да не угодиш на искане - това са частни случаи обаче. И рискуваш да загубиш някого, но пък 'енергията на искреността' остава и е важно! Част от обучението ни е дори да загубим приятел... а не го и губим всъщност.....


такива ми ти работи...

Научи ме чуждата вина да не приема за своя невинност!

Eklesiast ..slunce tam se namira tova ..dylgi4ko e no..shtom trjabva

много ангажименти поемаш..а добрият началник е добър, защото умее да преразпредели задълженията в/у подчинените си..

пуста дева..най- трудно и е да го "удари през просото"..
обаче с повечко напъване- става почти като импулсивно..

приятна вечер..и си почини малко..

приятел чрез пари не се познава...

не става въпрос за парите!!!! а за помощта

Научи ме чуждата вина да не приема за своя невинност!

да, но дали и парите го знаят това? Парите си имат свои идеи, какво е важното в живота, и се изпаряват бързичко от хората които не им споделят идеите...

От приятел/ката/, може да поиска помощ... взима парите, на доверие.

Но, не би трябвало, от друг човек да зависи дали е важно да имаш възможност да ходиш в чужбина, дали имаш или не капризи, и въобще какъв човек си...

Който е приятел, само ще даде, за друго няма да мисли...

Привет!!!

кафе, мерси :)


мисля, мисляяяяя...
все още не спирам да мисля :)


пожелавам ти всичкото време, и то с хората които обичаш

Знаех си, че не трябва да го намесвам тоя случай :)
Уточних, че вече по-долу не става въпрос за него. Т.е. въпроса с важността и т.н......

а засягаш темата за 'подваластни на съдба' - колко е до парите и техните идеи и колко ли е всъщност до това, което сам като вътрешен живот направиш реалност и вън (много абстрактно взех да се изразявам вече - и аз почти не се разбрах кво казвам , ама инак знам какво)

Научи ме чуждата вина да не приема за своя невинност!

да, приятелят не прави винаги това, което му е поискано, но винаги прави това, което е за доброто на другият..а това е огромна отговорност..трябва добре да познаваш човека, трябва много да мислиш, трябва да поемаш отговорността да рискуваш...а за всичко това е нужно той да е достатъчно ценен за теб, че дори да си готов да го изгубиш като приятел (ти си знаеш, че си му бил истински такъв- някой ден и той ще го разбере)...

благодаря..

ще му го напиша някой ден- когато ми се стори подходящ момента..
интересното е, че си спомням, че Еклисиаст ми беше любимата книга от Библията дълги години..и сега понякога цитирам по нещо от там, а не помня, че е от там..хммм...приела съм го някак като нещо от мен ли, не знам..замисли ме..

Животът иска своето, но и аз искам своето от живота

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Вярвам. Вече много.

Елементарно, Уотсън!

А ти позна ли кой е Sense? Въпрос по клубно ориентиране!

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

да определено .. ;-)
един от най-добрите ми приятели в момента, срещнах на интернет .. ;-)

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

... 6-mesecen virtualen brak - denonoshtna vrqska s ljubimia...

tova i v 11 godishnia si realen ne bjah prejivjavala...

и аз имам..веднъж като се научиш да разпознаваш хората И тук, както си се научил да ги разпознаваш на живо още от дете...и вече е много лесно..
пък и нищо не е окончателно..и тук, както и навън хората се променят, издънват, 'изневеряват'...променяш се и ти..и само на това, на което е 'писано' да оцелее, оцелява..но и само то си заслужава..пък и тук имаш много по- голям избор, така че и крайната бройка е по- голяма, и макар че не е важна бройката, а качеството..все пак..