Позсъзнанието не е средище на чудовища, динозаври и вампири. Подсъзнанието е източник на сила.
Хората умишлено се плашат, защото ако отидат там, ще станат силни и няма да могат да бъдат манипулирани.
Колкото по-навътре навлиза човек, толкова по-силен, самостоятелен и благословен става. А някому това му е противопоказно.
Подсъзнанието е като Елдорадо, на входа на което стоят няколко безобидни, но всяващи страх дракона.
Кой ги види и беж да го няма обратно.
А който тръгне към тях, изчезват, стопяват се във въздуха и...се ширва просторът...

Тишина....

моля те, някаква литература по въпроса. ВИ каза преди време, че чете подобна книга и ще сподели опит с нас, но явно още не я е дочела.

Вярно е това, в което вярваш !

Тук подсъзнанието се разглежда като враг, а не като автопилота на Бога.
Ония грозния звяр, чудовещето излизащо от мрака на невежеството... ПодСъзнанието - това което е било преди съзнанието.
А преди съзнанието сме били едно с Бог. И това ни липсва, и го търсим в сънищата и мечтите си.
Свободата да си всичко, летенето на сън, ярките цветове и бурните трансформации на материята в енергийни протуберанси... Подсъзнанието.
Селесте, Селесте...! Дорогая моя, що пък точно тук?!
Тук, където най-големият комплексар на човечеството е на най-голяма почит?!

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Щото народът тук е активен. В нашите си клубове няма никой.
Що да не размътя водата тук, муле да не е по-умен от мен пък.

Тишина....

Всичката литература на Славейков, дето е свързана с позитивното мислене.
Цялата прокламира това.
Подсъзнанието е като безпомощно дете от една страна-прави онова, което му се зададе от съзнанието. От друга страна подсъзнанието е единственият деятел. То твори чудеса.
подсъзнанието е като софтуер, а съзнанието-като програмист. Какъвто алгоритъм му зададеш, такъв изпълнява, няма собствена воля.
Кеф ти вампири и талъсъми-ето ти ги.
Кеф ти светлина и любов-моля.

Тишина....

ми е ясно, но как става на практика ?

Вярно е това, в което вярваш !

Повтаряш си вечер преди лягане и след изключване на компютъра, че си добре, щастлива, бог те обича, можеш всичко и имаш всичко. Наблягаш на всяка дума и осмисляш всяка дума.
Същата процедура и сутрин след ставане и преди включване на компа.

Тишина....

че то си е така, няма смисъл да се убеждавам.

Вярно е това, в което вярваш !

Е тогава какви книги търсиш. Или-лаф да става.

Тишина....

подсъзнанието плаши и с една последна подробност, след като вече "теглиш" от разбирането което е отлежало там -

че остава винаги под всичко останало, напълва се отново със всичко което е останало встрани, докато се вглеждаме в нещо определено...

за да има сила, трябва да има и къде да се употреби, не е ли безмислено само трупането на сила, без употребата и?