На мен пък нещо не ми се връзва в тая мисъл... Нали някой някого мразел? Защо да го боли, ако загуби врага? По-скоро май има гняв заради загубата на мишената. "Да загуби врага си" не значи ли или онзи да умре, или да замине много надалеч, или просто да се сдобрят? Ако е налице пристрастеност към машинации, да има постоянна битка, противопоставяне, действие - как да е. Но ако другата страна не "хваща томахавката", каква битка ще е това? Да боли от загубата на враг ми се струва възможно само ако войната, противопоставянето са спорт, страст някаква вече. Аха! Сигурно това е идеалната омраза, в чист вид? Да мразиш заради тръпката? Май така става - единият мрази, напада, опитва да нарани, да въздейства по някакъв начин на "врага", а "врагът" не реагира, не се вълнува, че някой си прави някакви напъни да му повлияе... оттам на тоя, който мрази, му става още по-зле, защото вижда "врага" като недосегаем и вероятно си казва "Кой?! Ти ли бе? На мене? Я да те видя сега!" - и почва поредната атака с още повече настървеност.

Ох, никак не искам да изглежда като че споря с теб... обаче по този повод: А това, което наричаме омраза когато някой просто ни е неприятен е съвсем друго... обединяваме с тази дума различни чувства - злоба, завист, болка, презрение, обида... Значи - ако си злобен, ще гледаш да нараниш; завистниците са майстори на идеалните сплетни; болката виж, може да преобърне човека, тя мисля, има отношение и е често първата стъпка към омраза. А презрението не е ли с най-честа проява безразличие? Не че абсолютното безразличие не може да наранява, но липсата на отношение пък не ми прилича на омраза.

Представяш ли си колко време, мислене и кой знае още какво губи мразещият? Виждала съм много грозни сцени и всеки път се усещам, че гледам съжалително нападателя...

Извинявай, че стана толкова дълго, само опитвам да си изясня тоя вид отношение.

- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.

Трябва значи да имат някаква допирна точка все пак, за да си пречат? Махаме това, което ги свързва и няма да има за какво да се мразят повече. Защо ли ми се струва по-добър избор да смениш работата (например) вместо да се мразиш с колегите.

- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.

Трябва да няма никаква допирна точка (освен работата, на едно физическо място), че да си пречат.

Насилието, да си там, където си оставаш непознат по всякакъв друг начин, освен с работата си.

И на мен ми се искаше да го изясня... онази абсолютна омраза създава един вид връзка между хората, много силна при това. Не съм съгласна с това за мишената, понеже то предполага неравностойност на противниците. Но тук наистина навлизам в твърде много абстракности, а въпросът ти е съвсем конкретен и касае омразата в ежедневните й проявления.
Права си за това - ако си злобен, ще гледаш да нараниш; завистниците са майстори на идеалните сплетни; болката виж, може да преобърне човека, тя мисля, има отношение и е често първата стъпка към омраза. Всичките тези неща са някакви проявления на омразата в някакъв аспект, а не омразата по принцип, като цяло. Просто смисълът на думата е малко изкривен...
Грозни сценки виждаме навсякъде. Дребнавост преди всичко. За мен омразата е нещо грандиозно, на което не се раждаме научени... също както и любовта. Аз за себе си мога да кажа, че не умея да мразя истински и моите прояви на омраза са си точно моментите прояви на слабост и дребнавост, за които после, като е минало време, си казваме, че е трябвало да се владеем. Не знам сега дали изясних какво искам да кажа....

Everything is broken up and dances

Хм, май написах на Well нещо подобно. Изглежда много лесно. А някои се мразят с години! Но пък е сигурно защото има неща, които са непоправими. Какво съм се зачудила и аз? - кой знае как ще намразя някога някого, ако ми направи непоправимо зло. Ще взема такива случаи на омраза да ги оправдая. Подлежащите на решаване противоречия обаче няма да мога да разбера.

- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.

Нещо като "Дай да се сбием, та после да се прегърнем"?

- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.

Мисъл,

защото, света е прикрит, скрит, самоопаковал се, но при сбиването, и другите танци, и фехтовални номера, се загубват и зачезват дрехите, тогава обичта става силно първична и първосигнална, като освобождаване след дългото криене, прикриване, да имаш враг в леглото си! (това май е и мисълта на Дрюон ? :-)

(Strangeworld, не се сърди че се намесих!)

и ще взема да се хоризонтирам, докато не сте ме набили


"Войната е мир" - Джордж Оруел, "1984"


Хм?

Everything is broken up and dances

Сетих се, че по филмите съм гледала истории за двама, които цял живот са врагове, остаряват и още си въртят номера, а когато на единия се случи нещо лошо, другият е пръв на помощ. В битката като че ли са откривали положителните качества на другия, почувствали са уважение към него, а са продължили да враждуват по инерция. Всъщност мнението за "мразения" човек е високо, цениш го като личност. Продължаваш състезанието, разправяш наляво-надясно колко се мразите... а в себе си го харесваш...
Тоест - отвън се вижда злоба и омраза, а отвътре не е така, само че на човека му е трудно да разбере какво изпитва точно. Ей в такива случаи може да боли за врага, да.

- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.

Да, това имах предвид... за чистата и благородна омраза. Щях да дам един пример с Александър Македонски, защото с него е свързан цитатът на Морис Дрюон.

Everything is broken up and dances