Имам проблем със сина си.На 13. 08 навърши 19 години.От малък проявяваше
особен характер : плачеше продължително,сърдеше се с дни на баща си,налагаше мнението си.Преди 5-6 години купих книгата на Лидия Ковачева
"Лечебен глад" и книга на същата тема от Пол Брег.Прочетох ги за обща култура.Синът ми обаче се пристрасти към всичко прочетено в тези книги, а
също и от съветите давани във вестниците:" Лечител"," Знахар","Домашен лекар"
Изхвърли от употреба топлообработената храна и премина към суровоядство и разделно хранене.Приема само риба и много рядко -пиле.Като
ученик не изразходваше много енергия и по тази причина ограничи храненето.Започна да слабее и през февруари м. г. стигна 54кг. -при ръст
190см.Беше стигвал до" ръба". Бяхме много обезпокоени за здравето на сина ни.Не приемаше никакви съвети от нас,от близките.Накрая се наложи да потърсим съвети от екстрасенс и лекар-диетолог.Започна да се захранва,а след време -да се прехранва.След около 7 месеца теглото му вече стана 87кг.Уплашихме се.Трудно ни беше да приемем крайностите.От няколко месеца синът ни вече спортуваше.Интересуваше се от фитнес.Впечатляваха
го културистите.Дотогава беше отличник.През последната учебна година
обаче ни заяви ,че учението било пълна заблуда.Всеки ден ходеше на фитнес,ядеше и спеше.Не го видяхме да учи.Въпреки страховете ни, той завърши с почти отлична диплома. Живее доста затворено.На абитуриентски
бал не отиде.Не понася силна музика,шум,цигарен дим,пък и едва ли щяха да му сервират ядки,плодове,зеленчуци и варен ориз.Синът ми отказа да кандидатства във ВУЗ,а също и да работи.Нямало смисъл да работи за 100лв.
Не било нужно да учи за 150-200лв.Щял да постъпи на работа когато сам реши.Не иска да служи и не желае да ходи войник.Не разговаря с никого от
нас и не знаем дали е подал молба за алтернативна служба.Месеци наред сина ни живее като отшелник и аскет.Отдръпна се от семейството и от близките си. Почти не контактува и с връстници.Спи по цял ден,а през нощта
се храни и гледа телевизия.
Имаме симпатичен,млад и здрав син ,в който няма никакъв живец.Заведохме го на преглед.Казаха ни,че младежа е здрав,но с особен характер.С голяма мъка забелязахме,че много се е променил и като личност.Често проявява високомерие,пренебрежение и неуважение към другите.Самодоволен и горд е,от това че е по-различен от другите.Жалко е,че сина ни е умен,а пропилява
живота,младостта си,времето и възможностите си.
Дали не е му направена някаква магия? А може би сме го разглезили Навярно прекалено много сме му угаждали. Как да постъпим?

Mоже би синът ви търси себе си.
Аз имах подобен проблем до скоро. Всичко ми се струваше глупаво и безсмислено. Търсех нещо, което да изпълни времето ми, но да бъде и стойностно. Захващах се ту с едно, ту с друго, но нищо не ме вълнуваше трайно.Не споделях с никого, защото знаех, че няма да ме разберат. Но постепенно това отминава. Запознат ми обясни, че това е нормалната реакция на по-чувствителни хора .
Синът ви е добре. Не се плашете. Опитайте се да го разбарете и не го притискайте. Това ще отмине само, когато той намери накъде да насочи енергията си. Помагайте му с каквото можете и не го водете повече по лекари, просто няма смисъл.
Не се тревожете прекалено!
Поздрави!!!

Благодаря за мнението !Трудно ми е да приема прероръката ви, защото всичко
това продължава около година. Най-лошото е, че сина ми не желае да водим вкъщи никакъв диалог.

аз съм родена на 13.08., но съм на 30 години..
също бях голяма бунтарка в пубертета..повечето неща, за които говориш за твоя син са ми познати..много познати..
лошата новина за вас, родителите му е, че няма как да му повлияете..
той търси..нещо, което да задоволи това в него, което е празно..някаква идея, за която да се бори..и ще трябва да я намери сам..
не прекалявайте с грижите, но и не играйте незаинтересованост..
оставете го да достига сам до убеждението за нещата които иска да върши..независимо дали работа , служба или учение..съобразявайте се с него като със съвсем отделен зрял човек..със своя индивидуалност..
изхождайте от идеята, че това, за което настоявате, той няма да го направи- напук, дори и да е добро и той да би го харесал, ако се беше сетил сам за него..това не го прави от лошотия..просто търси себе си..и се намира- разграничавайки се от това, което е нетой..
ако прилича поне малко на мен..в тези години, в които е сега, ще го привлича това - да стига до крайностите на всичко, за да го опознае и така да може да го пребори..при мен това продължи доста..трябва да се запасите с търпение, или ако имате възможност- да му помогнете да се отдели и да заживее сам..отговорността ще му послужи като мотив да се "стегне"..но му обяснете , че е за негово добро..и му помагайте, защото за него любовта и грижата на семейството му е много важна, дори и да не го показва..дори да показва пренебрежение към това и дори да се присмива понякога..това иронично отношение към всичко се дължи пак на това, че търси смисъла..
не се страхувайте, ако стига до някакви крайности..той знае кога да спре..
точно това иронично отношение му помага да не навлиза никъде толкова надълбоко, че да го повлече..но и това му пречи да намери идеята и смисъла, които търси..
предполагам, че малко объркано звучи всичко, но не може цял живот да се обхване с няколко думи..
а какви са му отношенията с момичетата..едва ли споделя нещо..но си има признаци..и знаете ли с каква компания "движи" в момента??защото най- вероятно ги сменя- и компаниите и момичетата..за да опознае повече неща..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ви за дългия отговор! Струва ми се ,че не сте ме разбрали правилно.
Синът ми почти не излиза от дома ни. Той няма компания,не проявява интереси към момичета( не съм забелязала да търси и да го търсят)Води съвсем
затворен, изолиран начин на живот и като че ли това му харесва или просто
се е примирил .

аз бях сигурна, че сте наясно, че е в депресия..затова не ви писах за това..
лошото е, че той е на такава възраст, че не можете да го заведете насила при специалист- психолог, или психиатър..можете да поговорите с него и да му предложите тази възможност..
а в къщи нямате ли РС и нет??той не се ли интересува сам за себе си..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

сигурно не би могла да мине от само себе си. А хората, явно, са изчерпали възможностите си за влияние. Страхуват се да предприемат нещо радикално, защото не знаят евентуалната му реакция. Според мен е необходима намесата на психиатър, като той може да бъде помолен да дойде в дома и да разговаря с момчето. Намирането на някаква работа дори за няколко часа на ден, също е част от изхода, поне ще му сздаде някакъв навик да излиза и среда.

samo si prestavi che si na miastoto na momcheto i ti dovedat psihiatar - kak ste reagirash?

Абсолютно !!

адекватността на помощта зависи от познаването, а не от любовта..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

той нито е дете, нито е психически или физически болен..всяко едно държане с него, все едно е едно от трите неща го влудява..и го кара насила да се бунтува още повече..
може да му повлияе позитивното насърчение..
но аз не знам какви интереси има..
не е вярно, че няма никакви..
бих искала да (имах възможност) да говоря с момчето..а после и с родителите..

понякога "совите не са това, което са "..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите