.....а и ти си бил на 13- 14 години..
а в случая говорим за 19 годишен мъж..
става въпрос за това, че понякога и тази "тактика" с воденето, или довеждането може да свърши работа..но не и в случая..не и в тази възраст, не и с този човек..неговите нужди са други..
и свръхобгрижването може да го инвалидизира психически, макар че е малко вероятно..защото ми прилича на човек със силен характер..
най- добре за него ще е да се отдели..физически и психически от родителите си..и да заживее самостоятелно..но при тези финансови условия в Бг в момента, може и да не е възможно това..
но аз никога не бих се изказала категорично за каквото и да е, без да говоря и с него..защото сега видях гледната точка на майката..а много често тази на "детето" е толкова различна, че все едно става въпрос за друг човек..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, аз го написах, защото липсата на социализация и приятели, може да доведе до там, че това което четох някъде в темата - 1год ? да се разглежда после като прекалено малък период даже...което ме подсеща, сега е времето да ходи в казарма ? защото след като няма да учи, мисля че е ясно ...

Редактирано от 8H на 25.10.01 00:18.

Лилия ,сьстоянието на сина ви е сериозно ,бих могла да ви предложа квалифицирана помощ , ако проявявате интерес можете да ми пишете за допьлнително уточняване dolka@abv.bg

а и като спомена майката, че са го водили при екстарсенси..сега всякакви "квалифицирани и суперпрофесионални" услуги ще и се предложат..

дано да си има тя ум в главата ..пък и "детето", ако е толкова безволево че да се остави да го "мъкнат" по разни врачки и баячки..заслужава си го, според мен..освен ако не му се оставя друг избор..
спирам, че май много песимистични мисли взеха да ми минават..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чудя се - вие изобщо ли не си говорите у дома? Не се ли засичате поне в хола, кухнята, пред телевизора, той има отделна стая и не излиза от там?!? Никакъв контакт ли нямате с негови приятели от преди? - може да сте пропуснали някакъв негов интерес, а ако имахте представа какво го вълнува, щеше да ви е по-лесно. "Той отказа да кандидатства във ВУЗ" не е като "той не иска да кандидатства" - вие ли го карахте да учи висше? Мисля, че ако се чувстваше част от нещо, не би бил така затворен - няма ли начин да правите нещо заедно? Да отидете на кино двамата родители и да го поканите с вас или да вземете филм за видеото, пуканки и биричка и да сте заедно, макар мълчейки. Да не превърнете контактите си само в задължение, вероятно той всеки път след разговор с вас се чувства виновен (приемам за даденост, че е умно и добро момче), така че не му натрапвайте отговорности, той и сам би се почувствал отговорен, ако съумеете да си останете близки.

и... знаете ли, виждам много семейства около мен, които се вайкат от живота си - не без причина, за никого сега не е лесно, но децата се чувстват на заден план... и ако вие се прибирате нещастни и мрачността ви не ви позволява да се радвате, че сте си у дома след поредния тежък ден, той не би ли си представял, че каквото и да направи, ще живее неудовлетворен като вас?

добре момчето. Още малко ще ме убедиш, че и аз имам нужда от помощ след като споделям възгледите му. Истината е, че трябва да получи подкрепа, за да намери по-бързо себе си, а не да се лута с години.

Вярно е това, в което вярваш !

Изненадана съм от интереса и вниманието на всички Вас.Благодаря ви най-
вече за желанието Ви да ми помогнете!Мненията Ви са доста различни.Някои
дори си мислят,че нямам проблем.Всеки е изпадал в депресия и униние,но едва ли това е продължавало година.Синът ми коренно се промени.Проявяваше интерес към биологията,химията,класическата музика,учението на Петър Дънов.Харесваше медицината като наука и евентуално бъдеща професия и цел в живота.Сега няма никаква цел,никакъв стремеж.
Можете ли правилно да подходите и деликатно да разговаряте с човек,който
се заключва в стаята си, или се разминавате с него мълчаливо в кухнята и коридора ?

извинявай за въпроса..личен е, затова може и да не ми отговаряш..но..вие с баща му дъновисти ли сте??
и ако не сте- сина ви кога и за колко време се е интересувал..
и какво е правил по въпроса- само е чел литература, или е ходил на някакви сбирки, или какво??
и каква връзка има това с храненето му??
нямаше да те питам, ако не мислех, че е важно..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Родителите му не сме Дъновисти.Уважавам религията,но не твърдя ,че познавам достатъчно Дънов,Рьорих,Щайнер,Лазарев и т.н.
Синът ми не посещава сбирки,но наистина не разговаря с нас.Било
" безсмислено",защото просто няма отговори на някои неудобни въпроси,като напр. кога ще се залови с някаква дейност,с трудова дейност,нещо да прави,от нещо да се интересува.Не мога да приема апатията.Човек не може да живее вечно сам.Пък и все още е финансово зависим от нас.Бих се радвала да го издържаме като студент,дори и в чужбина,стига да проявява амбиции и желание, но да го храним само за да лежи и спи....

Привет Лилия, изчетох подробно всичко до тук.
Докато четях ми мина пез ума една идея, има ли начин
да му осигурте в къщи интернет, по-добре да контактува с другите
през нета, така най-добре ще разбере сам себе си.

И още един въпрос той кога е роден, в колко часа и къде,
може и да бележка да ми отговориш.

Привет на пишещото кралско войнство тук