отрицанието, всясакъв тип негативни емоции натоварват околните. И отблъскват. Хората около песимиста рано или късно се освобождават от бремето на неговото отрицание и бягат. Какво остава? Един единствен за ядене от лакомите негативни емоции. Самият той. Защо тогава, въпреки всичко, изкушението да се потъва в отрицание става все по-голямо? Околното търпение /независимо от размера/ рано или късно свършва. Остава самизяждането. И повсеместната вина.
Питам се, защо е така? И това не зависи от интелект, доколкото имам наблюдения. Не че ми пука, но адски ми е любопитно. Мазохизъм?

Sol lucet omnibus

Здравей!

Околното търпение, никога не е безкрайно, защото след не много време, отрицателните емоции намират почва в хората наоколо, колкото и да са изпълнени с добри емоции, те не са абсолютно добри, а по-малко и компромиси, които имат в някаква макар и малка степен негативна страна на монетата, затова оцветяването в чашата се променя и от само малко отровна емоция - тя се свързва с добре забравените утайки.
Да видиш залеза, не зависи от интелект, но животните които не пропускат да го гледат всеки ден, не притежават никакъв песимизъм. Той е реакция само на човеците, към понякога непоносимата тежест на самопознаването си... не всеки има способностите на Феникса...но и в природата, няма такава птица...

Лек ден...

___________________________
следващото изречение е лъжа
предишното изречение е истина

Звучи прекрасно. Като прекрасно оправдание. Те, самовглъбявайки се, самопознавайки се, етс. - осъзнават все по-добре колко малко поводи за радост има. Не, не съм съгласна. Животът е такъв, какъвто си го направим. И никой не е виновен за собствения ни избор. Останалото е суета.

Sol lucet omnibus

Избора, дали е фатален? никога нищо не се връща назад, и не се повтаря?

Хората, се опитват да измерят колко точно са нещастни, за да знаят колко имат за запълване в душата си, но понякога, уточняването на милиметрите, отнема безкрайно много време...

___________________________
следващото изречение е лъжа
предишното изречение е истина

Фатално? Едва ли за цялото. Може би само за момента. Фатално би било, ако се пропускат /съзнателно или не/ последващите моменти. И негативизмът се наслоява със страшна сила, и вината на останалите също. Само заради неспособността на някого да се справи със себе си. Изкушението е голямо - признавам. Но изборът винаги е собствен.

Sol lucet omnibus

Spored mene pesimistut izob6to ne osuznava 4e e takuv.A tova 4e drugite zapo4vat da go otbiagvat o6te pove4e go kara da zatuva v negovite negativni emozii.Mnogo puti samiat pesimist ne se 4uvstva ne6tasten.Ot sre6tite s takuv 4ovek sum zabeliazala 4e toi po prinzip e zatvoren v sebe si i se 4uvstva razli4en.No ne i ne6tasten.

Ludostta dostigam

никога не остава сам със себе си. Намира си други черногледци и заедно мажат с черно образите на оптимистите около тях.

.... kaza kakata i si mahna rozovite ochila che se zapotiha

a da ti e minavalo na um che t. nar. "chernogledstvo" mozhe da e realnata precenka na nestata koito niamat "vechnite optimisti"

to "i po losho mozhe da stane" sasto e forma na optimizam mai

намацотиха се от черни пръски....