Когато обичаш едного, обичаш онова в него, наречено дух, а всичко останало приемаш и ползваш в ежедневието си...
Замисляте ли се какво е обекта на обич без всички условности ? Това е всеки от нас. 6 милиарда души са достойни за обичта на всеки, ако ги лишим от външното, съзнателното, материалното. Всяка душа на другите прилича. Част от нещо голямо може би.
Еднакви сме отвътре бе, не вярвате ли ?
Всички разлики които виждам са външни.

представяш ли си верно да бяхме едни и същи, та този разговор щеше да е ненужен. еднаквостта е смърт

слава богу ние сме една схема със 6 милиарда вариации, което е уникално и красиво и интересно

както човешкото тяло което хвърляме настрана във случая, е различно при всеки въпреки външната прилика.



п.п. гьоте е казал - живея ли аз, щом живеят още други хора - живея ако съм уникален, иначе ставам един от ...

или дотам и обратно

Всички сме от една и съща материя - атоми, приличащи си идеално.
Всички сме различни - рожба на живота си.
Еднаквото в нас е далеч отвъд съзнанието ни - някъде там в дълбоката вода на подсъзнанието - където е духа, навярно. Затова не сме в телепатична връзка, така си мисля :)

Еднаквостта дали е смърт ? С тухла какво се прави ?
Но разнообразието живот ли е ? Ми тогава дай да имаме къса памет и всеки ден ще сме щастливи да открием колата, жената, децата си, парите си.
Разнообразието не е живот, а движение. Движението ни прави живота интересен. Но пейзажа не е безкраен. Трябва да се мисли за после. Трябва да се мисли с ход напред. Удоволствието от пейзажа ли е всичко, от което се нуждаем ? Какво се крие в същността на всичко ? Поне да видим картината в цялост, ако друго не можем да сторим. Но май това е за друга тема ...

Любовта е ... хм, как да ти я опиша... :-)
Висша хармонична вибрация на съществото, състояние на унисон на подсъзнателните усещания и съзнателните мисли. Но любовта е предимно емоция, идваща от сърцето, тоест не от ума. Когато умът ти я приема напълно, тогава спираш да го употребяваш Готов си да скочиш от Марс до Венера, само за да проникнеш в съкровените тайни на сърцето й, само за да споделиш състоянието си на опиянение, което всъщност е екстремна амплитуда на хармонията. Твоята хармония в единение с нейната.

И........... тишина.

...........

Редактирано от BИ на 12.10.01 01:48.

в кое е красотата - в движението напред или в откриване на разликата във на пръв поглед еднакви неща

разнообразието не е в ПРЕОТКРИВАНЕТО на нещата, а в долавянето на нюанси -винаги си мислиш, че си видял всичко или повече нищо не можа да бъде направено и откриваш нов нюанс, нов поглед, нова извивка - така се учиш да гледаш

движението напред, към нещо ново, непрестанното напредване, къед отива гледането, погледа, знаеш ли накъде се движиш, дали не е в кръг -но ти си концентриран върху движението, не можеш да погледнеш

без да гледаш къде отиваш и без да вървиш никога няма да стигнеш там - но след като не знаеш кое е това там, какъв е смисъла от вървенето

предполагам заради това красотата е симбиоза от двете



п.п. пейзажа е безкраен - предполагам обичаш музика - блуса е музика от 4 такта, досега сигурно има на 100 000 песни неприличащи си една с друга и постоянно ще се откриват нови нюанси - та виж от една китара колко различни звуци могат да се извадят


или дотам и обратно

Първо е важно какво означава "любов", освободена от всички условности. Тогава можем да си говорим и за обектите й. Това по повод на първото ти изречение - Когато обичаш едного, обичаш онова в него, наречено дух, а всичко останало приемаш и ползваш в ежедневието си . Не е задължително да обичаш духа... това е в идеалния случай, а ние не сме такива - крайни сме и са ни присъщи крайни действия и мисли. Е, не само
Да, еднакви сме - много пъти съм си го мислила. Както и това, че се различаваме по начина, по който възприемаме едни и същи събития. Странно е как едни и същи създания при едни и същи обстоятелства реагират по различен начин... нещо повече, възприемат и чувстват по различен начин. Сигурно е от обвивката
По темата - съгласна съм, както ти казах, с това, че сме еднакви. Но дали наистина, освободени от материалното, ще чувстваме еднакво? Казваш, че разликите са външни и се съгласих. Обаче ми се струва, че би бил прав ако си говорехме за абсолютни неща, които не се променят. А външните фактори водят до вътрешни промени... не в същността на духовете, а в начина, по който възприемат околните.

Не можеш да гледаш къде вървиш ако не знаеш къде отиваш

Пейзажа клони към безкрайност в конкретност, но и той се състои от тухли.

Възприятието е нещо външно ... спомни си бебето. То не възприема друго, освен болката от сетивата. И плаче, от плесницата на живота.
Душата ... тя дори не се осъзнава. Само усеща. Това сме ние в същността си. Аз съм бил и с усещането на робот. Това е да си без душа. Връзката ми с нея бе скъсана. Връзката се оказа около сетивата... Тогава всичко беше без значение. Можех да се самоубия без проблем. Единствено разума ме спираше. Той сам по себе си е една скука. Идва момент да установиш че всичко извън душата ти е скука ... дори и без да си научил подробностите от живота.
Не разбирам живота.

и тухлите също могат да бъдат безкрайно различни, макал, че какво занечние имат тухлите -те могат да бъдат наистина много различни, могат и да образуват безкраен брой различни комбинации

или дотам и обратно

Като в тетрис!