Харесвам клуба ви и чета с удоволствие темите и мненията ви. Днес ми се прииска и аз да споделя нещо с вас.

Влюбването... това, което ни носи такова щастие. А колко истински щастлива се чувствам сега, когато не съм влюбена и не мисля по 24 часа само за един човек!
Омъжих се много рано - на 17 години и имам щастлив брак вече цели 12 години. Въпреки това от време на време ми се е приисквала по някоя авантюра. Позволявала съм си по нещо само, когато съм била истински влюбена. Но слава Богу съм се осъзнавала на време и семейството ми не е било застрашено нито веднъж. Но си давам сметка, че тези преживявания са ми носели само 10%радост и 90% болка. Самото чувство за вина и невъзможността на ситуацията са бреме, което рано или късно смазва истинското щастие. Мисля си "Колко глупава съм била... заради този, който не може да стъпи на малкия пръст на мъжа ми аз страдах толкова много..."

Защото изхода може да е само болка. Ако любовта е истинска, то рано или късно би последвал развод и от там страдание за децата и пр. и пр. А ако това наистина и просто "авантюрка", то после ще съжалявам за напразно вложените чувства... Така че сега съм истински щастлива, че не съм влюбена. Осъзнах, сякаш внезапно всичко...

Интересно ми е дали някой мисли като мен.
Любовта може да е най-голямото робство. Говоря за онази любов - огнената, страстната, тази която ни кара да забравим за себе си. Онази любов, която се превръща в разрушение в ситуация, като моята. И какво щастие наистина е човек да не и е роб...
Психологически феномен ли е да нямам нужда от такава любов, след като винаги съм имала? Странно и неестествено ли е просто да ми се иска да живея спокойно? Дали това чувство е временно и ли просто остарявам... ?
Как мислите?

Zdravei. :-)
Dori i da niama zasegnati deca i syprug, mislia kato teb.
Mislia oshte, che vsiaka liubov e prekrasno izjiviavane, i che niama "naprazno vlojeni chuvstva".
No az lichno predpochitam da ne sym vliubena za da ne sym zavisima ot chuvstvata si.

...................

Be general..

Влюбването е болест за олигофрени.

човек е роб на толкова много други неща - или ако предпочиташ думата зависим
така, че да се лишаваш от една зависимост за сметка на друга е въпрос на избор - с този твой избор ти робуваш на спокойствието, на сигурността - не искаш да робуваш на любовта
за болката си права, за съжаление много рядко нещата не зависят едно за сметка на друго - в смисъл повече радост от едно, повече болка от другото

аз например се чувствам щастлив, когато съм влюбен - най- силно зависим :)))
- по приятно робство е според мен

иначе който го е страх от резултата, не започва играта

п.п. дали пък не те е страх от промените - на статуквото за което говориш и т.н. - пък и да се промени какво толкова - рано или късно то само се променя -независимо дали го искаш или не

п.п. п.п. - от тези разведени родители, които познавам при техните деца няма болка - те не са много де, ама все пак

или дотам и обратно

Явно си открила своя начин да си в мир със себе си. Дай Боже всекиму...
А иначе е гениално да си влюбен, особено когато "искам" и "мога" съвпаднат. А съм чувал също, че човек може да се влюби много пъти в един и същи друг човек. Не знам дали е вярно, не съм го изпитвал, но звучи любопитно като възможност.

Много добре го каза "Да си в мир със себе си"... това е най-точното определение.
И аз съм чула, че е възможно да се влюбва човек много пъти в един и същи човек, това е може би по-скоро преоткриване на нови и нови качества... Не знам точно, но звучи добре...

Доста силно казано..

Така е, всеки си избира положението, при което се чувства най-добре. Въпросът е, че когато връхлети любовта в повечето случаи нищо не може да се избере - просто капанът щраква. Поне при мен е така. А ми е така добре да не съм в капан. Свободата е най-ценното. Така чувствам нещата сега, не знам дали ще е за цял живот.

Не, не се страхувам от промяна в статуквото. Ако съм сигулна, че ще е за добро винаги съм готова за промяна, но съм сигурна в обратното - че не би могло да е за добро. За това не си струва човек да изпуска питомното за да гони... е, не дивото, но нещо почти диво... Ако избягам от брака заради рутината... то с новия мъж рано или късно пак ще има рутина. Та, питам има ли смисъл? И си отговарям - НЕ.