Re: Koпpинa_И_Xлopoфopм / Наука / Хуманитарни науки / Психология

Здравейте! За първи път пиша в този клуб. Провокира ме темата на Well “Когато жената казва НЕ”. Реших да напиша своето мнение, но в нова тема, за да мога го насоча към всички участници в предишната (а и предишната стана твърде голяма). Това, което исках да кажа е, че съм съгласна с мнението на Well и наистина мисля, че е прав. Няма смисъл да казваме “да, вярно е, ама по принцип, при мен не е така”, защото това не е вярно. Мисля, че това е общовалидно, просто е в различна степен у различните хора. Това не означава, че мъжът има правото да “изнасилва” всяка жена с гол пъп, която му мине път, само че и никой не говори за това. Впускате се в подробности, които касаят други теми, но не и тази. Няма да намесвам и Фройд, защото предполагам, че повечето, които пишете тук тъй и тъй сте го чели и знаете за какво става дума.
По повод на облеклото. Да, Well е прав и тук. Мисля, че цялостно позицията му е доста обмислена и осъзната. Ако се замислим е така наистина. Това не означава, че живеем единствено заради одобрителните погледи и общественото мнение, но… замислете се. Действително тези неща оказват вличние върху психиката и не е нужно да се прекалява. А действително съм забелязвала случаи, в които жена или не съзнава, или умишлено използва “потенциала си” абсолютно безцелно, само за да задоволи егото си (не че това е безцелно, но е неоправдано от гледна точка на морала, за който толкова се е хванало обществото ни). Което е чиста проба предизвикателство и не можеш да знаеш какво ще получиш отсреща. Няма нищо лошо или нередно в това да се стремим да изглеждаме добре, дори напротив. И аз много се дразня от разни подсвирквания и намеци по улицата, само че не ми е по-хубаво когато да се чувствам смачкана и незабелязана. Отново – его. И това не означава, че държа да бъда нападната в тъмното, ни най-малко.
За “НЕ”-то. Действително не всяко “не” е наистина такова. И по себе си съдя и си го признавам. Случвало се е и противното – да кажа истинско “не” и да не бъда разбрана. Само че не мисля, че вината е в някой друг освен в мен. Нещо като с приказката за Лъжливото овчарче. Тук веднага ще ме апострофирате… май дори четох в мнението на една дама от клуба че “когато тя казва “не”, то наистина е “не”. Не съм съгласна. Хора сме все пак и сме подвластни на емоциите. Е, не споря, че понякога има откази, които са напълно безапелативни и ако този отсреща не ги е разбрал това означава само, че той има проблем, влияе се от комплекс или нещо подобно. Но съгласете се пък и вие с мен, че… понякога не сме много категорични .

Направи ми впечатление едно мнение, на което обаче нямаше особен коментар. Беше “когато момичето казва НЕ”. Това е един друг въпрос. Защото (някой от вас го беше казал мисля) че за повечето момичета нещата започват точно по този начин – с едно неразбрано “не”. Мисля, че можем да поговорим и за това. Без да се караме и без прояви на сексизъм – позицията не зависи от пола, а от разбиранията на отделния човек.
За романтиката (последно и млъквам

): Наистина жените са с по-романтични разбирания за света. (Няма да коментирам значението на тази дума, всеки да я приеме както я разбира). Само че този факт не прави мъжете “лоши” или “животни” или “първични”, или поне… не по-лоши от жените. Тъпото е когато един мъж започне да играе роли и да се прави на какъвто не е, само и само жената отсреща да го види такъв, какъвто би искала да бъде. И за това нещо са виновни както жените, така и мъжете. Толова по-хубаво е, когато нещата се развиват естествено, без престувки, без котетски историйки. Не е много модно от 2 века близо, да не говорим, че е противоестествено.
Това беше от мен. Предполагам, че женската част от клуба би казала, че греша, мъжката – че не съм искрена (което междувпрочем би могла да си помисли и женската част), но… аз казах каквото имах да кажа. Темата на Well наистина ме провокира да пиша. Друга причина нямам.

Не можеш да гледаш къде вървиш ако не знаеш къде отиваш