Преди няколко дни Well каза по някакъв повод, че дори и да твърди, че хляба се прави от гипс и мая, никой няма да му противоречи..Тогава аз му написах няколко примерни мисли, които могат да ми хрумнат, за да открия мъдростта в думите му..Оттогава си мисля, че всъщност както красотата е в очите на гледащия, така и мъдростта е в ума на размишляващия..
Има толкова , меко казано странни идеи, изречени от разни хора, набедени за Учители..И въпреки това последователите им размишляват върху тях и намират някаква мъдрост..Не мога да допусна, че всичките тези хора са нискоинтелигентни или заслепени по някакъв начин..По- скоро наистина виждат нещо в тези идеи..Но къде е мъдростта- в думите, или в проумяването??Защото от една страна същите думи не се проумяват еднакво от всеки, а от друга до същите изводи достигат и хора, които са размишлявали по съвсем други думи..
Та, мисля си аз..Не е ли мъдростта заложена в нас самите,а чуждите думи да са само огледала, в които да се огледаме, за да се опознаем и от друга гледна точка??И ако е така..има ли значение в кое огледало ще се огледаме, стига да не е дефектно де :-))
/за дефектните огледала и разминаването на образа, който ни дават за самите нас и действителността- в друга тема../

Be genial..

По удобно и по лесно е да вярваш безогледно.....
Другото обаче със сигорнаст е по интересно.....

Be general..

Проблемът е в трудното й достигане.
Една част, достигаш след като откриеш ключ в преживени житейски ситуации.
Друга, след размишление и проиграване на "хипотетични" ситуации и сцени.
Трета в думите на другите, по-точно в податките които откриваш.
Мъдростта е пъзел, който цял живот редиш и пренареждаш от това, с което разполагаш - твоя избор.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Има едно схващане, че пътища към истината има много, но тя е една... така, както пътеки към един връх има много.
Живота ни е пълен със симетрии и подобия... те ни позволяват да прогнозираме не само във времето ( предвиждане) но и относно много други неща. Именно подобията често ни карат да говорим за аналогии, да откриваме нови неща, правейки връзка с някакво аналогично явление...
Начина по който откриваме нови неща се базира на знания и умение да откриваме подобия между тях.
Всичко това в известен смисъл само ... един незадълбочен анализ на някои тънкости в мисленето ни.
По принцип в мисълта всеки е сам в този свят. Сам изгражда знанието си, макар и под вещо ръководство понякога.

има вариант - материалния носител на мисълта -например книгата - да е огледалото - но пък думите да са светлината за да можеш да се огледаш в огледалото и да откриеш своята истина - много рядко се приема изцяло другата истина
тоест те са едни катализатори, стимули за да се размърда сивото


примерно е възможно

или дотам и обратно

Благодаря на всички, които ми писаха в тази тема..Харесвам това, което сте написали и смятам, че заслужава достоен отговор..Но в момента не съм "на тази вълна".. Обещавам ви да помисля, и когато съм в състояние- да ви дам отговори, достойни на вашите..И да подновя темата...

Be genial..

Харесвам едно определение за мъдростта - Мъдростта е приложеното знание на практика. В този смисъл често сме сами на себе си учители - учим се да прилагаме на практика, това което сме научили от друг, или от другаде..