Ариела, за смелостта по темата ти исках да се впиша още онзи ден, ама
чак днес, когато пък съм с такова хубаво настроние, благодарение на всички
ВАС тук - ей от днес вече се чувствам рожденничка - супер е.

Та за проявата на смелост, не се иска много
приспиваш будното си съзнание и ставаш безумно смел /б.а. израза идва от
липсата на ъкъл в главата, затова в моя речник съществува синоним - безъкълносмел -а, тъй тъй и като разказвам храбрите си постъпки обикновенно
вмъквам нещо такова - когато онзи ден бях безъкълно смела, минах на червено
и ме спря полицай, обаче в продължение на разговора така нахрабрях, защото бях забравила за какво ме е спрял и финала беше - полицая ми върна документите и ми пожела приятна вечер хех - справка клуб астрология и срещата ни - свидетели на местопрестъплението/

Та безумната смелост или вида храбреене понякога си е чисто полезно нещо.
Все се питам що съм се родила толкова храбра, то що било - отговора ви е ясен де

Привет на пишещото кралско войнство тук

Въобще забравям, че съм себе си, когато проявявам смелост например, когато е заради другите - и това е необходимо понякога, дори е важно да се прави, нали така, Опси злато?

Привет на пишещото кралско войнство тук

Ариела, при това положение страхът не довежда до проява на смелост, мисля аз, а до ревност или друг вид изява - например прекомерна загриженост към
обекта на страха, или отдаденост до загуба на личната независимост.

Май задълбах, а не - отивам да готвя ЧАО сладурчета, ама помислете над това.

Наистина, страхът е предпоставка за проява на лична смелост, която дори може да остане незабелязана от другите - но смелост в чистия й вид се свързва с нещо бойко, с нещо извън рамките на обикновенното поведение,
с нещо, заради което забравяш наистина личната подбуда в името на общата,
иначе нещата стават много съмнителни - смелост ли е или е проява на вид лична облага, заради качества, които другите не притежават - например дързост, авантюризъм, любов към високото съдържание на адреналин в кръвта /бънджи скок/ или антипода проява на вид агресия - кражба, убийства.
.... и в този ред какъв вид смелост имаш предвид .... Всичките ли смелости да
обсъдим ?

Привет на пишещото кралско войнство тук

ОПИ, прав си - най-голямото предизвикателство е смелостта да си останем себе си, без маски, фалш и лицемерие, мисля, че в този ред на мисли Ариела е пуснал темата...

Добре си я схванал и все пак това не е смелост като за медал, нали ?
Смелостта, да проявиш отговорност към другите е това вече е висша форма
на изява, пък ако я нямаш, не значи, че си второ качество човек, просто нормално същество си, иначе нямаше да я има тази дума.

Тъй, тъй....
Къде ти е ОПси нананай-то ти ?

Привет на пишещото кралско войнство тук

ЧРД... и ВНХ... предварително... на една... симпатична непозната...

Е, не, почнах почти да заеквам!

Весело купонясване, духом от Балкана ще съм с вас

Искам алебарда
да пронижа барда!

i don't tniks so :)
......

Забравяш, че страхът е функция на мозъка, освобождаваща много адреналин, с чиято помощ индивида се спасява в критична ситуация ... след която се отделя вещество, подобно на наркотик, за да противодейства на адреналина и успокои индивида ... и това вещество ни пристрастява към рисковете, за да изпитваме пак страх и да се опиваме от неутрализатора му в мозъка... сложно стана, а идеята беше, че страха не е неестествен и насаден от пороците в обществото ... такъв страх има, но той е надстройка на естествения, животоспасяващ страх, благодарение на който сме оцеляли като животни, за да сме хора днес.

Това изглежда достоверно. Дано.

Мисля, че го бъркаш с инстинкт. Инстинкта е чувството за самосъхранение, което не се базира на осъзнат страх.
Страховете на сегашното общество са на по-високо ниво от това, въпреки че се градят на него.
От какво е бил най-силният ти страх?

А защо само духом??
Балкана не е чак толкова далече..