Не е ОТРИЦАНИЕ, а е ПРЕОДОЛЯВАНЕ на страха !!

Има ОГРОМНА разлика!!

И тя е в ДЕЙСТВИЕТО !!




извинявам се за викането

Ако някой го е страх..Ако го е страх и от страха..
И просто го отрече, изтласка, забрави, игнорира..
Страха не изчезва..
Той остава там някъде..дълбоко в подсъзнанието..
И се опитва да излезе..И ние използваме страхотна енергия, за да го задържим там..И се невротизираме..
Така става и със всяко друго изтласкано чувство..
Страха трябва да се пусне на свобода..да се опознае, да се научат слабите му места, както се прави със всеки враг, и да се победи чрез истината..
Дори ако трябва - да се застане срещу него, да се направи това, от което ни е страх..Винаги е различен начина , по който се побеждава..Има ирационални страхове, които отдавна са забравени на съзнателно ниво от къде са тръгнали..Но и те са там някъде..и те изискват също усилие, за да се държат под контрол, а ако се извадят и осъзнаят, се оказва, че са глупави, но има рационално обяснение за създаването им, но не и за самите тях..И те изчезват..
Има и страх, който е полезен..когато е в нормалните граници..
Той е за самосъхранение..
Така че, страха сам по себе си не е нещо лошо..Както и другите чувства..
Уфф..разписах се като машинописка..спирам..

Добре де
Аз така го разбрах, и така го разбирам, и така го почувствах, така преодолях страха си от... ОК, няма значение. Като изпитах страх от самия страх. Но това е крайност. Може би само една от моите стари.
Добре, че старите ми постинги за страха са заминали далече :-) Ама не рови, че ще се отчаяш от мен :-)
Действието ... какво действие може да те спаси от страха? Единственото е да действаш навътре в себе си, не навън. Страхът е нематериално нещо, и се побеждава с обич вяра в себе си. Хм...
Страхът е негативна вибрация. Страхът унищожава съществото. Осъзнатият страх е слабост, но осъзнатата слабост е път към победата над себе си.

Когато едно дете се роди, него не го е страх, но няма и усещане за смелост. Страхът е неестествено нещо, насадено ни от пороците в обществото... ама това е дълга тема...
Ако сме запазили нещо детско, ще бъдем способни да преодолеем всякакъв страх. Страхът е насаден. Смелостта е контрапункт, антоним, противовес.

И понеже дойде време за края на нашата пиеса..
Както винаги, ще трябва да извлечем поуката..

Затова - кажи сега- какво научи ти за себе си от тази случка??

Има и страх от истината. Има много страхове. Страховете са страшни :-)
И са толкова различни. Хората робуват на страхове. Всъщност, толкова е нелепо всичко.

Новороденото има страх от силен шум..

Да..има много страхове..и трябва да се преодоляват..няма истинска свобода без свобода от страховете..

Един от най- жестоките страхове е страха от загуба..

Може би има реакция към силен шум. Но не мисля, че има осъзнат страх към него.

За да кажеш "страх ме е от" или да си го помислиш, или да го почувстваш, то това е осъзнато. Трябва някой да ти го е причинил вече, за да го знаеш.
И аз понякога искам да съм бебе, но всъщност...... нямаше да познавам и щастието...

Оооооооо! Къде е ОПИ-то тази вечер? Сигурно прави салата...хммммммм...

транспарант ния сме от дира.....:)

Еееее, ама Некси, то така и баба знае
Номерът е да има изненада :-)
Урокът ти е - да не се страхуваш от изненади