Много пъти съм се питала какво всъщност е щастието?Когато всичко ти "върви като по вода" сигурно.Когато виждаш разбиране в хората.Когато няма егоизъм.В един миг разбираш ,че си щастлив и понякога даже не знаеш защо.Просто го чакаш вътре в тебе да напира,да иска да излезе.Явно прекалено дълго си го оставял заключено.Може би като срещнеш любовта си искрено щастлив.Истина е че то ти покачва адреналина и те кара да живееш.За да си щастлив.Живееш за да изпиташ още и още щастие.И това всущност е целта ти.Хората казват че трябва да си поставяш цели.Едни по-близки,други по-далечни.Но да си имаш една ГОЛЯМА мечта.В която да вярваш.Добре!Целта ти (или мечтата)примерно е да имаш мноооого пари.Но когато един ден стане така няма ли да си щастлив?Естествено.Значи всущност елта ти е била да си щастлив.Всеки мечтае за това под каквито и да било други форми.И някои го постигат,но с какви средства-отделен въпрос.
И така вече си щастлив.Но колко ще трае това чувство?Миг или вечност?Струва ми се че това е само миг.Никога не можеш да го хванеш за да му се насладиш дотатъчно дълго.Все "изниква"нещо.А казват,че живота е низ от проблеми.И са пражи.Но да не гледаме толкова песимистично на нещата!Все пак за някои хора щастието не им е интересно.Интересен им е пътят към него.Жалко че при мен не е така.Мога само да им завиждам!
А къде се вписва любовта в цялото това нещо?Любовта част от щастието ли е или обратното?Честно казано не знам.Все още търся отговора.А той би трябвало да бъде някъде там...Когато не съм влюбена общо взето съм нещастна.Когато стажа нещо хубаво ,въпреки че не съм влюбена съм щастлива.Иди ме разбери после!аз самата изобщо не се разбирам(нито пък познавам)а пък като се сетя ,че някои си мислят,че ме правят.А при вас как е?
Как да бъдем щастливи?Естествено като сбъдваме мечтите си.Но ако не става?Как да бъдем щастливи в нещастието?Мисля,че като престанем да се самоизмъчваме с минали грешки,гледаме само напред и...като нямаме мечти.Нито цели.Блажена простота!И колко търсена!Да живеем за мига!Всяко нещо като за последно.Това е щастие!Мечтата ми е един ден да се събудя и да усетя с всяка фибра на тялото си ,че съм щастлива!Че не мога да избягам от него и то ме следва навсякъде!Почти преследва!Изцяло потопена в щастие.И искам никога щастието да не ми доскучае.
А сега трябва да ставам.За да го търся.Може спокойнода ми пожелаете късмет.Ще ми трябва!

Ludostta dostigam

Редактирано от zvetenze на 10.09.01 20:25.

Първо- ПОЗДРАВЛЕНИЯ за кирилицата!!
Надявам се, че няма да се откажеш да я ползваш и занапред..

А за щастието..не знам..и аз нямам отговори..Но който търси, намира..Рано или късно..Знам засега, че никой не е напълно щастлив, ако живее само за себе си..
Любовта е ясна- добре е да я има..Но бихме могли (теоретично) да сме щастливи и без да сме влюбени..Но обич, влюбване, любов..Все нещо е необходимо да присъства, за да сме удоволетворени..

А в това, което си написала, се усеща нещо като "предчувствие за щастие"..
Като мечтите на младо момиче..

Пожелавам ти да го намериш..

Подкрепям изцяло казаното от Ариелла.
Непрекъснато щастие не е възможно. Иначе как ще разбереш кога си щастлива. За да почувстваш щастието трябва да минеш през нещастието и колкото е по-голяма разликата между тях, толкова по-силни са чувствата.

Уфффффф.Искрено се надявам да сте прави!Ама това с кирилицата е изключително трудно.Очите чак ме болят.Ама на за да не се излагам пред вас де!Надявам се да открия щастието.Пожелавам ви го и на вси4ки вас които пишете в този клуб!

Ludostta dostigam

Щастлива си само затова, че си тръгнала да го търсиш!
Вярвай силно.

Щастие е също да сътвориш ред в хаоса..
Да успееш да запазиш разсъдъка си и доброто в теб да дадеш и на другите..
Щастие е да се научиш да приемаш неизбежното и да се бориш срещу това, което може да се промени..
Щастие е да предизвикаш една усмивка на лицето на тъжния и в трудно време да дадеш опора на този, който има нужда..
Щастие е да запазиш надеждата в сърцето си и да я раздаваш щедро..

Щастието е постижимо..
Само да го поискаш- и е твое..

А точно в момента искрено се ядосвам защото много малко хора пишат на темите.Започвам да добивам комплекс за малоценност.Не че вие не ми стигате но все пак друго е когато повече хора си кажат мнението.Не е ли така?
А това за щастието което каза Ариела е вярно.Но трябва да си понякога наистина личност за да можеш да приемаш неизбежното.Това за мене е недостижимо все още.

Ludostta dostigam

Надушвам ниско самочувствие... а може би реално ... ти си знаеш. Дано е реално, и такова да бъде винаги, в процеса на растеж. Не забравяй някой ден, като се почувстваш голяма личност, да се замислиш - реално ли е това самочувствие ? И ниско и високо, е еднакво вредно.
А за хората по темите - колкото толкова. Бяха много по едно време ... и гонеха умните оттук с глупостите, с които ги заливаха. И тук, както навсякъде, има болни мозъци, изродени от насилие.

Мнението ми е че самочувствието ми е реално.Не мога да съм надута като виждам ,че това е глупаво.Самочувствието ми не е ниско защото знам точно колко "струвам".

Ludostta dostigam

Някои ме знаят,въобразявам си че зная всичките "ин и ян"-"десетте хиляди неща".
В източната философия Щастието е известно като "ян"понятие:
Казват,че първо е "ин",после е "ян"...
"Ин",то е Вътре,в мене,в тебе...
То е тъжното,тъмното,слабото...
То ни подготвя за силното,слънчевото щастие...
Говориш за Любовта...
Ако няма кого да обочаш,обичай себеси...

Няма "ян" без "ин"...
Няма "ин" без "ян"...
Когато не виждаш щастие,ти си "Щастие"...